Страсбург и уроците по бохемство

Разказ за живота и свободата

  • 27.03.2019
  • от Кристина Димова

Франция е изкуство и всичко в нея си струва да бъде видяно. Страсбург е една малка част от нея, в която е събрана цялата страна. Този град се превърна в столицата на сърцето ми и не мисля, че носталгията по него някога ще отмине. Затова след хиляди километри и едно незабравимо изживяване по-късно –

това е разказ за френския начин на живот и свободата, която търсим навсякъде, където отидем.

Отидохме като туристи...

Туристите и забележителностите вървят ръка за ръка. Тук обаче, накъдето и да се обърнеш, те помита духът на историята. Архитектурата на града е възхитителна, особено в старата му част. От почти всеки ъгъл можем да видим великолепната страсбургска катедрала, която изглежда еднакво и в слънце, и в дъжд, а именно величествена. Когато влезеш в нея, оставаш безмълвен и осъзнаваш колко малък си в този свят. Нещо повече – в определени дни и часове може да я изкачиш и това е преживяване, което всеки трябва да си подари поне веднъж в живота. Малките къщички с дървени подпори, калдъръмените улици, кокетните сувенирни магазинчета (тези хора определено знаят как да аранжират витрините си!) – всичко си струва да се види.

Накрая ще останете с усещане за розов цвят, червено вино и френски шансон в душата си. А от това никой не препива.

Tip: Не всички музеи си струва да се посетят, но галерията до катедралата е задължителна и дори да не сте фенове на класическото изкуство, има какво да видите. Картини от Средновековието до класицизма – всеки може да намери вдъхновение за себе си. Ако пък все пак държите на съвременното изкуство, в Страсбург има и такава галерия. Нещо повече – всеки месец в нея има тематична изложба, така че със сигурност ще останете изненадани.

... Започнахме да се чувстваме местни...

В Страсбург не е трудно да се почувстваш все едно си у дома. Да, езиковата бариера определено е проблем, когато повечето хора не говорят английски, но някак  успяваш да се разбереш с всички. Усмивките и поздравите не са нещо неприлично, добрите обноски също. Градският им транспорт е устроен в пъти по-добре от нашия и не ти се налага да дупчиш билети до припадък. Пред всяка спирка има автомат, от който да си ги купиш и ги чекираш на машинка до него, като когато слизаш, трябва отново да се чекираш, за да видиш дали имаш право на още пътувания. И няма как да не се усмихваш винаги преди слизане, защото всяка станция си имаше тематична мелодия и дори да чуеш "карти и билети за проверка", няма да е особено голяма драма, след като си чул класическа музика за фон.

Tip:

Трамваите са много по-удобни от всеки друг вид градски транспорт в града и ще ви отведат от новата до старата част на града за не повече от 15 минути. Ако искате да се насладите още повече на града – имате възможност да се качите в нещо като корабче, което обикаля покрай най-важните забележителности. Имайте предвид, че Страсбург е сравнително голям град и е препоръчително най-вече да ви е удобно в обиколките.

... И да ядем като местни...

Уличната култура на хранене не е особено развита в Страсбург. Всъщност ако искате да ядете на крак, най-вероятно ще попаднете на дюнерджийница или на заведение с друг тип арабски фастфуд. От друга страна

навсякъде има сладкарници, магазини за сирена и вина и в тях има многообразие, за което не сте се и надявали. Ако обичате тесто – това е вашето място. Кроасани, торти, тарт фламбе – има от всичко и по много.

Извън първите две неща тарт фламбе е нещото, в което се влюбваш безвъзвратно и завинаги. Тънко изпечено тесто със сметана, което прилича на пица (!), но не е (и това не е повод за мъка) и може да бъде както сладко, така и солено. Козе сирене с мед и бекон, кайма с чедър (да, като бургер), канела с ябълка и ром, малини, шоколад... Тарт фламбе е експлозия от вкусове и е must try в Страсбург. Салатите им са интересни – повечето са по-скоро гауда/паста с малко рукола и чери домати. А десертите... Там сваляме шапка. Нито едно прекалено сладко нещо, а крем брюлето беше като изгубеното парче от сърцето, с което пъзелът на живота придобива смисъл. От сладките им макарони има под път и над път и препоръчаме да опитате поне веднъж и от тези, които са слепени с конфитюр. А, да, всичко това с една чаша червено елзаско вино. Техните вина са сухи и подхождат на абсолютно всяко ястие. Карпачо пък правят с всичко (от ананас до телешко), месото им е леееко (всъщност дооооста) алангле, обожават риба (сьомга)... и живеят по френски. Не бързат, усмихват се, говорят на по чаша вино и се наслаждават на живота. И знаят, че хубавата част на живота винаги е вкусна.

Tip:В заведенията пробвайте от лично съставените им менюта. Извън това, че излиза една идея по-евтино, в тях ще откриете това, което е най-специфично и определено ще останете очаровани. Бонус е, че в повечето ресторанти за предястие, основно и десерт има поне по 5 опции и може да комбинирате ястията си, както поискате. И отново – задължително опитайте елзаско вино.

... и се прибираме, без да ни се прибира.

Да си бохем в София е избор, а да си бохем в Страсбург – задължение.

В този град всеки дъжд е като симфония и всеки слънчев лъч те кара да се усмихваш широко. Малката Франция, както го наричат, е място, в което всеки иска да остане, защото те приветства с широко отворени обятия. Свободни хора в една свободна държава – с това ни привлича духът на Страсбург. И сме сигурни, че ще се върнем пак, за да чуем как камбаните на катедралата ни пеят с ударите си поне още веднъж.

5 супер яки дестинации за лято 2019-а

Превключи програмата, мини на следваща страница

За останалите тайни на града последвай Instagram профила ни и спечели колекция класни български вина