400 лева за един парцал?

Да платиш за едно парче текстил с акъла си

  • 07.03.2019
  • от Антония Антонова

За рождения ми ден ми подариха ваучер за един конкретен магазин в мола, от който мога да си купя дрехи по мой избор. Зарадвах се, тъй като от около 3 години преимуществено предавам за рециклиране блузи, дънки и рокли, които вече не нося и доста по-рядко купувам нови. Правя го не толкова защото смислената и красива лайфстайл тенденция към по-малко кух консумеризъм в ежедневието дойде и у нас и вдъхна надежда, че бихме могли да допринесем за спасяването на планетата, колкото защото изпадам в почти панически състояния на места с много хора в черни анцузи, каквото място е всеки мол. Разбира се, човек може да си пазарува и от малък магазин за българска конфекция, разположен до баничарница в някой подлез на метрото. Правя го понякога.

Грабнах ваучера и реших да поосвежа гардероба си. Отидох по време на големите промоции в началото на януари, когато

с прискърбие установих, че не само видът на облеклото, предлагано във въпросния магазин, не ми допада особено, но и една блуза от изкуствена материя с къс ръкав струва нещо от порядъка на 120 лева с отстъпката.

Ясно ми е, че за много хора, дошли да работят в София срещу средно или малко над средното за страната месечно възнаграждение, е въпрос на чест, класа, живот и смърт да купуват дрехи и мобилни апарати на стойност, несъответстваща на финансовия им и социален статус, но лично за мен подобно занимание не е приоритетно.

Убедена съм, че ако утре намеря на улицата изтъркан печеливш лотариен билет за хиляда милиона долара и не го запаля (а аз ще го запаля), вследствие на което стана човек на лукса и многото пари в България, ПАК няма да си купя грозна блуза от изкуствена материя с къс ръкав за 120 лв. Просто защото

това би ме накарало да се чувствам като пълен глупак, който плаща заради марки и емблеми, а не заради някакво качество, изработка или поне визия.

Не си купих нищо. В края на февруари отидох отново. Този път забелязах как върху една огромна част от дрехите беше изобразено емоджи с лика на наскоро почналия дизайнер Карл Лагерфелд и неговата котка. Загледах се от чисто любопитство в една най-обикновена блуза, струваше над 400 лв. Смъртта продава повече от секса.

Не ме разбирайте погрешно - всеки има право да си харчи парите както намери за добре, разбира се. Много хора за салфетки ги харчат. Да са живи и здрави. Особено ако сам си ги е изкарал човек, и то с честен труд - браво! Просто лично на мен би ми било неприятно да ходя, облечена в грозен парцал на стойност един месечен наем на апартамент в София с лика на пресен покойник в демографски катастрофирало общество от социалнослаби и депресирани хора без вяра в бъдещето. Може би в мен е проблемът. Даже съм убедена, че е така.

Но, да оставим на вид преиграната емпатия и загриженост към непознатите бедни встрани. Сещам се за поне 50 неща, за които си струва човек да похарчи 400 лв., преди да си купи някакво проклето парче текстил. Поне да беше ултра сексапилна черна рокля с гол гръб, с която да отидеш на вечеря с някой красив синеок умен мъж и да го гледаш ей така - в очите цяла вечер, докато кожата ти настръхва - добре.

Ето само няколко идеи, изключваме благотворителни дейности и подобни крайно ексцентрични за района решения:

по-хубави, по-стилни и по-евтини дрехи от друго място, почивка някъде, фитнес карта за година, музика, книги, част от скок с парашут, някакъв курс по нещо, вкусна храна за много време,

всичко, което не цели да избиеш едни комплекси пред едни хора и не внушава, че според теб думата „стил“ означава емблеми, марки и дизайнери.

Много влогъри, инфлуенсъри, инстаграмъри с детски кожи на лицата, диджитъл гурута, модни икони от „Обеля 2“ и други хора биха казали, че светотатствам и завиждам, че това е изкуство, а аз съм проста и бедна жена, която нищо не разбира. Може и така да е.

И все пак, нека внимаваме с думата изкуство. Тя има значение.

Все още нося един от пуловерите на дядо ми, светла му памет. Чиста вълна, не някакъв изкуственяк. Баба ми го е плела. Ръчно. И ако беше изложен в мола, сигурно щеше да струва пет пъти повече от жилетка с вид на горното на анцуга на албански тираджия. Но не е в мола и не струва нищо.

Някои неща просто няма (и тепърва няма да има) как да си ги купиш. Дори с най-бързия кредит.

За мечките и хората.

Ето и кой какво носи по време на Миланската Седмица на модата.

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.