Нещата от живота

Психология, поезия или просто нещата от живота

Пеперуда Апостолова отвори профила си. Беше онова отчаяно, синкаво време – нито вече за спане, нито още за стихове. Този свиреп промеждутък между деня и нощта, в който бе логично само да влезеш в интернет или кротко да си пръснеш главата.

Пеперуда не си пръсна главата.

Тя постна на стената си своето първо психическо, маскирано като лирическо, отклонение.

И зачака.

С този научен труд ще опитаме да ви въведем в особеностите на явлението Фейсбук поетеса. Тъй като векът е XXI, бързаме да дадем отговори, преди Вселената и правителството да са сменили въпросите. За да бъдете Фейсбук поетеса, не е нужно да пишете добра поезия. Както не е нужно да сте прехвърлили определена възраст, за да бъдете леличка. Това са състояния на духа, туй е житейска философия, туй е мисия. Но както при всичко друго, така и тук сте изправени пред сложна върволица от действия и аутфити, които трябва да следвате стриктно за достигане на заветната цел. Фактът, че

притежавате бяла риза с яка, ниски черни обувки, плисирана пола и изтощена коса, не е достатъчен, за да бъдете Фейсбук поетеса. Трябва и още.

Пеперуда Апостолова знаеше това. Точно поради тази причина тя спазваше един от най-строгите закони на лириката – да бъде леко пияна от сутринта. Когато прекрачваше прага на Фейсбук, тя придобиваше осанката на диригент пред ангелски хор, отваряше вратите на собствения си рай, които често съвпадаха с тези на чуждия ад, и започваше да мърмори. Оплакваше се от мъжете, от читалищната политика, от срамните вируси, които постоянно лепваше във Фейсбук и които така и не я нападнаха в живота.

Непрекъснато се старайте да прилагате снимков материал към теорията за своята неоправданост. Щом родната земя и родните мъже са ви обявили бойкот, бъдете една глава над тях. Високо, високо, високо. Прикачете снимка на корицата си във Фейсбук. Вариантите: снимка с текст, снимка с цветя или снимка с цветя и текст. Ако все още нямате внук, може и снимка на Богородица. Образите, както и думите ви трябва да пристигат със заплашителен увод и постепенно да преливат в нарастващ груув.

Пеперуда винаги пишеше стихове, в които звучи като зарязана. По документи се водеше омъжена, но това не означаваше нищо. За нея мъжете бяха онова просто животно, което никога не иска да я захапе. Между редовете Пеперуда хитро се опитваше да вкарва подпрагов кадър, да внуши на читателя, че тя е независима и от краката до душата няма нужда от мъже. И ето, тя живее, твори, гледа напред, силна е, не може и УАЗ-ка да я бутне. Стиховете ѝ донасят лекия привкус на 80-те и винаги звучат като лозунг. 

Друг задължителен атрибут на Фейсбук поетесата са ГОЛЕМИТЕ БУКВИ и екстремната употреба на удивителни знаци.

Някои дни, когато сприхавият вътрешен критик на поетесата е леко упоен, тя изпада в пристъпи на позитивизъм. УСМИХНАТ ДЕН НА ВСИЧКИ!!! ДОБРО УТРО, ПРИЯТЕЛИ!!! ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, МИЛИЧКИ! Следват снимка на коте или внуче, на ръка, която държи букет червени рози, или на чаша шампанско, блеснала на фона на кървав залез. Фейсбук поетесата рядко коментира чужди постове, но ако все пак се случи, коментарът е: стикер с роза, стикер с коте, стикер с коте, което подава роза, стикер с коте, което бяга от съдбата си на стикер. Може и куче.

Пеперудка Апостолова обнови състоянието си:

силната жена

пристъпва гордо,

друг ще ме целува, 

забрави

Тя просто искаше да напише: УМРИ!

Но не посмя. Стараеше се да изглежда така, сякаш въпросният емоционален атентатор не значи нищо за нея, но тя никога няма да спре да му посвещава стихове. Само така ще бъде отмъстена. Другата ѝ цел бе хората да мислят, че пише, лежейки на тревата в парка, докато е пролет, докато е пикник, птички удрят зашеметени клюнове в кората на дърветата, а саундтракът е „Мелодия от рая“ на Шопен… Но истината бе, че всеки път когато постнеше свой стих във Фейсбук, някъде там в далечината зазвучаваше интрото на „Бургаски вечери“. 

Онлайн поетесата е винаги онлайн. Не забравяйте това. Тя е флексът, бормашината, бургията на Фейбук. Качва стихове рано сутрин. Толкова рано сутрин, че почти го прави вечер. Стиховете, разбира се, са самоцелни и не бива повече от две нейни приятелки да ги разшифроват. Фейсбук поетесата не иска да бъде комерсиална.

Тя знае, че Шекспир също е бил замерван с гнили домати, и върви към целта с гордо изправеното си, високо чело.

Към обед, освен че отново е ударила това високо чело в сaps lock-а, Апостолова е ударила и третото си питие за деня. Написала е най-доброто си стихотворение, с елементи на пророчество:

МАХМУРЛУК

(по П. Яворов)

Душата ми е тон.

Главата ми е два.

 

След няколко минути го изтрива и на негово място проблясва:

 

Историята за това

защо не пия

мога да разкажа 

само на бутилка вино.

Пеперудка се чувстваше объркана като шопска салата, в която липсват домати. Тя не разбираше защо все още не е станала министър на образованието и това зверски я напрягаше. Беше наясно, че поезията ѝ е голяма карфица и не е за свити задници. Знаеше, че е една малка вселена, чиято мистериозна тайна е завряна някъде там дълбоко в дебрите на нейния си задник. Но това не прерязваше болката в средата и тя растеше ли растеше… Тогава Пеперудка затвори Фейсбука си, стана и отиде в кухнята. Изяде на крак една сурова глава лук, елегантен ток от пералнята я перна по босите крака, зъбите ѝ празнично издрънчаха и животът и всички нейни бъдещи стихосбирки минаха като на лента пред очите ѝ. Таванът капеше, любовта не съществуваше от близо столетие, а днес бе петък. И от тези съставни части на самотата Пеперудка трябваше да омеси някакъв живот. Тогава тя събра в една найлонова торба всичкия багаж и малкото си останало достойнство и се запъти към автогарата. Хвана автобуса за село. И защото бе онлайн поетеса, Пеперудка не носеше тефтер и химикал. Затова, докато се друсаше приключенски върху седалката, тя не успя да запише поредното си най- добро стихотворение. Но го запомни завинаги:

стига с тая поезия,

някой

трябва

да прекопае

градината

 

Поезията се пише на един ред. Домати. 

Помисли си Пеперудка

и вратите на Ада се затвориха.

––––––––––––––-

Наслади се на тази любовна история.

Живей за мига и забрави за после.

Последвай ни в инстаграм.