7 начина да се изложиш с помощта на смартфон

Представяме ти няколко пиянски смартфон случки, от които си се срамувал поне веднъж

  • 16.11.2018
  • от Тео Чепилов

Мобилните телефони промениха света ни завинаги: вече всички носим в джоба си повече книги от нюйоркската библиотека, имаме повече компютърна мощ от контролния център на НАСА за полетите до Луната, а камерата и дисплея даже на най-изпърделия смартфон вадят картинка, по-добра от тази на телевизорите от детството ни. И цялата тази сила се използва основно за постване на снимки с животни, спорно остроумни коментари и тъжно мръсни съобщения. Използвай го разумно, а не така:

ПИЯНСКИ ЕСЕМЕС

Бащата и майката на мобилната излагация. Обикновено се случва в ситуация с ниско самочувствие и високо съдържание на алкохол в кръвта, някъде в магическия час 4:15 сутринта, а реципиент на излиянията ти е някое сладко, спящо невинно създание като бивше гадже, бивш работодател или майка ти. От зората на човечеството е съществувал импулсът да дадеш израз на потиснатите емоции с изкуство, само че тогава най-вероятно са пишели „кур за вожда“ и „Невяна е кучка“ на стената на пещерата, сега просто нещата са еволюирали. На сутринта обикновено искаш да си вземеш думите назад, но както е казал народът – „пуснат есемес, фърлен камък“. Някои приложения дават опция да изтриеш съобщението, преди другият да го е видял, но да бъдем реалисти – кой ще се събуди първи, той или ти? За съжаление няма бг версия на приложението iDrunk, която да ти блокира клавиатурата, като почнеш много да фъфлиш в спелинга, така че просто предвиждай простотиите си и като зрял човек си дръж телефона в джоба.

НЕДОМИСЛЕНО СЕЛФИ

Селфито е най-висшата форма на себеизявата – на красиво място си, с красиви хора си, самият ти си красив, какво по-логично от това да запечаташ цялата тази красота за бъдните поколения или още по-добре – да я изпердашиш като профилна снимка?

Проблемът на спонтанното пиянско селфи, или както напоследък е модерно да се нарича – „спрелфи“, е, че понякога не си съобразил детайлите, не си си задал основополагащи въпроси. Като например: „Как изглеждам?“, „Кой е този с мен?“, „Къде съм?“ и най-вече „Нужно ли е?“. Моят персонален троен аксел в тази дисциплина беше кадър от тоалетна на фолк клуб, в който лирическият герой пикае и позира, докато непознат странен човек съсредоточено се бори с невъзможната задача да подреди линия на телефона си. Проблемът с подобни кадри е, че от тях няма връщане – дори да ги изтриеш отвсякъде навреме, не съществува сребриста магическа пръчица, с която да удариш всичките си приятели по главата стил „Мъже в черно“. А картинка като тази е буквално хиляда думи, защото води до точно толкова шеги по твой адрес.

ПОСТ С РАЗКАЯНИЕ

Ако се вярва на старите майстори, най-добре е три пъти да мериш и веднъж да режеш. Това е било едно време, когато всички са се влачели в сандали и са се почесвали с чаша вино в ръка, докато най-високата скорост е била 10 км/ч с две конски сили. В съвременния забързан свят няма време да помислиш и секунда, преди да кажеш/напишеш нещо, така че ситуацията е малко като при тийнейджърски секс – скачаш с главата напред и се надяваш на най-доброто. Някой път се получава, но хората също така успяват редовно да се изложат в постовете си, всеки път по неподозиран начин.

Много е важно да се проверяват правописът и граматиката – да не забравяме, че нетът е пълен с наследници на Владислав Граматик, Черноризец Храбър и Солунските братя които нямат друга работа, освен да дебнат за изпуснати запетаи.

И да, знам, че преди „които“ има задължителни препинателни знаци, днес просто ме мързи да се разправям с дреболии – съдете ме.

СТОРИ БЕЗ ЦЕНЗУРА

Сторитата в инстаграм дадоха неподозирана власт в ръцете на обикновения човек – вече всеки от нас може да бъде звезда, главен редактор и продуцент на свое собствено реалити шоу. Проблемът с тази къща на Биг Брадър е, че излизане от нея няма. С други думи, като свикнеш да пускаш весели преживявания стил „Мацките сме тук и чудни неща се случват“, губиш представа кога чашите вино са се превърнали в бутилки и излизането по женски е деградирало до афтър в барове, където трябва да почукаш, за да влезеш. Добрата новина е, че сторитата не могат да се сейвват, лошата е, че не е точно така – ако си имаш запален фен или столкър, той с лекота може да запази цялата тази излагация и тя да излезе на повърхността точно когато най-малко искаш или очакваш. Така е, живеем в дигитален свят – веднъж в мрежата, завинаги в мрежата.

МЪРТЪВ ЛАЙВ

Ако сторито е дейли репортажът от реалити шоуто ти, лайв стриймът е следващото ниво: живото предаване директно от Къщата. Неписан закон на Вселената е, че като пуснеш камера, се случва нещо безумно, а колкото пò на живо излъчва камерата, толкова по-големи са безумията. Затова и старите телевизионери, когато нещо се осере в библейски пропорции, свиват рамене с думите: „рисковете на живото предаване“. Спомням си колко си мечтаех да имам опцията да стриймвам живота си, но хардуерно предизвиканият ми телефон не позволяваше. Една приятелка ми каза, че така е най-добре… за всички. По-късно технологиите толкова се развиха, че дори нокиа фенерчето ми да може да осигури излъчване лайв, а аз, естествено, открих тази функция, когато вече бях мъртъв и половина. Събудих се с толкова коментари за импровизираното дискусионно студио, което бях спретнал по софийските улици, че ми се прииска да си закрия фейсбука. Отново.

НАБИРАНЕ С ДУПЕ

Всеки е бил в тази ситуация – получаваш обаждане от добре познат номер. Вдигаш, но чуваш единствено разговор, кискане, музика и колкото и да повтаряш „Ало, ало“, никой не те регистрира. Термините за подобно включване на английски са много: pocket call, butt press, dick dial. Ние предпочитаме да му викаме „набиране с дупе“. Протоколът, когато получиш подобно включване, е като при подслушването от страна на ФБР: надаваш ухо за 30 секунди и ако разговорът не те касае, затваряш. Естествено, съществува шансът някой да те набере, без да иска, точно в момента, в който казва: „Абе тоя Тео е ебати тъпото копеле… веднъж му видях една снимка в кенефа на…“.

Както се казваше в една книга на Ървин Уелш: „Когато подслушваш какво говорят зад гърба ти, никога няма да чуеш нещо хубаво, но поне разбираш накъде духа вятърът“.

НЕЖЕЛАНО ВДИГАНЕ

С всички тези поп-ъп нотификации от страна на всяко малоумно и ненужно приложение понякога се случва немислимото – без да искаме, даваме зелена слушалка на номер, маркиран недвусмислено с „враг“ или класическото „не вдигай 3“. В такава ситуация се процедира като при първи контакт с непознат номер – предпазливо, без шумно дишане, чакаш другият първи да проговори. Ако не харесаш това, което чуеш: затваряш, спираш си звука и слагаш телефона върху обираща вибрациите повърхност, задължително с дисплея надолу. Ако е някой смъртен враг – вадиш картата, скачаш три пъти върху нея, а телефона хвърляш в езеро, увит с метална верига. Много хора се притесняват, като цъкнат, без да искат, някое съобщение, да не се изпише seen. Сериозно? Всички имаме смартфони. Всички знаем, че има съобщения, които само се регистрират, на други се отговаря, а от някои се криеш стил „Том и Джери“. А на всички досадници нека припомним – липсата на отговор също е отговор. Стегни се, избърши сополите и продължи напред. Никой не е казал, че животът е честен.

Ако ти се иска да създаваш наистина добра улична фотография, ето няколко професионални съвета от фотографа Темелко Темелков 

5 Instagram профила, които изпъкват в положителна арт посока

Какви още истории се случват в града - последвай Instagram профила ни и разбери пръв