Приказки с Кремена Халваджиян

Тя е човек на изкуството, но при нея хаосът е подреден

  • 18.11.2013
  • от Влади Герасимов
  • снимки: Иван Коловос

В последните няколко години Кремена Халваджиян е все по-заета и както сама казва, вече е в робокоп режим. Тя е непримирима и свободолюбива, вярва ли в нещо, няма спирачки. Кремена е пример за поговорката: „Зад всеки успял мъж стои една силна и умна жена.“ Освен това обича да се забавлява и това ни беше предостатъчно, за да я потърсим с няколко въпроса за нея, Once Upon A Time... Biblioteka и...

Отново си във вихъра... Откъде идваш и къде отиваш...
Току-що се връщам от предаването „На кафе“, след което имам много важни среща с рекламодатели и продуцентите на едно от нашите предавания. След което отново се връщам тук за среща относно коледните партита в „Библиотека“. След това трябва да мина през няколко магазина за дрехи за участниците в лайфа на X Factor довечера ииии... ако ми останат сили, ще дойда отново тук на ретро парти. И този цикъл се повтаря почти всеки ден, моите асистентки ми казват, че трябва да замразя гени, за да разпространим робокопството.

Дизайнер, жена на Магърдич Халваджиян, част от Global Vision, собственик на заведение... Успяваш ли да съчетаваш всичко, в каква последователност е най-правилно да ги подредим или просто си човек на изкуството, работохолик?
За съжаление съм всичките тези неща, наистина. Напоследък всичките ми близки ме карат малко да се спра, защото това, което се случва, е нечовешко. С Маги тези дни си говорехме, че никога не сме били толкова натоварени, иска ми се на първо място да съм жена майка и домакиня, защото най-важното нещо за мен е семейството. Така се получи с течение на годините, че работата ни е свързана с голяма част от семейството, хората, с които работим, също станаха част от нас. Мисля, че всичко това, което изреди, е в една симбиоза и така се движа в една хомогенна маса напред-назад.

 
Защо клуб... бизнес проект или удоволствие?
Оо не, аз никога не съм започвала да работя нищо заради единия му бизнес. В никакъв случай не съм имала планове за още един бизнес, в някакъв момент от живота си имах мечта да имам заведение, в което хората ходят да танцуват, да се забавляват. Този петък един клиент дойде и ми каза – вие станахте най-тацувалното място в София, което за мен е най-голямата награда. Откакто се помня, винаги излизам в събота, обичам музиката и танците до сутринта на ето такива токове (разперва педя). В последните години с моята компания не можехме да си намерим заведение, в което да се чувстваме добре и да слушаме музиката, която искаме. Дали ни омръзнаха, не знам, но това беше единственият мотив, за да направя заведение, и се радвам, че то се случи.

А защо точно Biblioteka...
Аз съм родена в този квартал, учила съм в 38-о училище, тук съм израснала и се чувствам органически свързана с това място. Случайно разбрах, че ще има търг за бившата „Библиотека“. Без много да го мисля, аз си пуснах документите и точно след три дни ми се обадиха да ми кажат, че съм го спечелила, спомням си този слънчев августовски ден и впоследствие си давам сметка, че няма нищо случайно.


Ти реставрира и даде нов живот на градината зад библиотеката...
Аз буквално я спасих, не само я реставрирах. Не знам защо една чиновничка беше изпратила камиони да засипят градинката с фонтана – фонтан, който е правен от градинаря на княз Фердинанд и е с вековна история... мога да говоря много по тази тема. Аман от хора, които заради лични интереси съсипват природата и историята ни. За щастие успях да се преборя за това място и с много усилия и средства успях да реставрирам фонтана и облагородих пространството около него, което безвъзмездно остава за София и за Министерството на културата.

В различни предавания търсите талантливи българи. Има ли такива? Могат ли да се развиват у нас?
Имам много кадърни, хубави деца, много светнати и с адекватно, модерно мислене. Таланти в България дал господ, лошото е, че когато те пораснат и пред тях се открие някаква възможност, обикновено напускат пределите на държавата ни. Така изпуснахме голямо количество от кадърните си хора. Затова надеждата за България става все по-малка... Ако анализираме и последните събития в страната ни – такава наглост в световен мащаб не съм виждала. Това е генетика и манталитет, които според мен скоро няма да се променят. Дано да не съм права.

Как разпускаш? Знам, че често ходите на Малдивите и в Италия?
Това са двете дестинации, които само при споменаването на имената им настръхвам...