9-те СОЦ продукта, които изобщо не ни липсват

Кои са те?

  • 10.09.2018
  • от Миро Павлов

Въпреки цялата носталгия по едното време – ето няколко продукта, изчезнали да се надяваме завинаги:

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Не градът, разбира се, телевизорът. Това чудо на техниката блести с диагонал, който не съществува на пазара, и резолюция, за която нямаме име. За сметка на това е с размери на аквариум и тегло, което женските списания биха поставили на диета. Няма дистанционно, вместо това с въртене на някакви грозни копчета можеш да цъкаш между 8 канала. Не че по това време е имало повече от два.

ЧУШКОПЕК

За нас е мистерия защо всяка къща се е нуждаела от уред, който тежи над десет килограма, грозен е като смъртта, гори ток сякаш няма утре и единственото му приложение е да пече от една до три чушки, при това бавно. Искрено се радваме чушкопекът да е отишъл в музея, макар че нищо чудно учени от Етрополе да работят по нов, подобрен модел, примерно за…четири пиперки.

„АЛТАЙ“ И ПРОЧИЕ ГАЗИРАНИ НАПИТКИ

За съжаление няма как да се докоснем до съдържанието на грозните бутилки с крайно недизайнерски етикети, защото срокът им на годност е изтекъл доста преди запознанството на родителите ни. Все пак на база на една проста вселенска логика, ако нещо е било чак толкова добро, някой някъде щеше да измисли някак си начин да го произвежда отново. Сори додо безалкохолни - еволюцията не прощава.

ЛАДА

Освен за декор в някой клип на „Ъпсурт“ трудно можем да си представим място в съвременния свят за тази морално остаряла пътна реликва. Ако се вярва на техническата ѝ характеристика,  антибегачката ускорява от нула до сто за 18 секунди... ако успее да вдигне толкова, без да се разпадне, разбира се.

ПРАВЕЦ

Въпреки че за гордостта на българската кибернетика „Правец“ са използвани компютърни архитектури от първия Apple, това не помага на въпросното уродливо гротескно създание с тактова честота на възрастна костенурка в наши дни да предизвиква нещо повече от състрадание. Уважаваме приноса му към историята, но да слагаш някакво странно квадратно нещо в някакво бучащо отворче, да пишеш с думички и да чакаш половин час, за да се зареди... змията. Хм, мерси, ама не мерси.

УЧЕНИЧЕСКА ЧАНТА

Няма сила на света, която да ни убеди, че това е било удобен аксесоар. Изглежда сякаш е направено от кожа на бронтозавър с помощта на тъпа игла, шевна машина тип птеродактил и сляп, неопитен обущар. Да ходиш на училище с това нещо в ръка сигурно е било уникално фитнес преживяване. Уж учебниците не се мачкали толкова, ама честно... на кого му пука.

РОЛСЪРФИНГ

Не точно бащата на скейта, по-скоро нещо като нежелания му дразнещ първи братовчед. Произвеждано през 80-те в „Оптикоелектрон“ Панагюрище, това пластмасово изчадие, макар да прилича на американска дъска от 70-те, според потърпевши не можело да се кара по класическия начин, защото соц инженерите така и не успели да накарат лагерите, колелцата и шасито да работят като хората. Затова крайно изобретателните българчета създали собствена школа – нещо като стържене и въртене от крак на крак, характерно с малка скорост и много емоции за съседите.

ПАНАКА

Дънките са били забранени от партията, но това ги е правело само по-привлекателни. Към края на режима вече модната полиция не е била толкова строга и даже се появили няколко български марки (разбирай две), като най-популярни (разбирай по-малко гадни) били „Панака“. От случайно съхранени екземпляри, до които сме се докосвали, въпросният бранд блести с криви шевове, лишени от всякаква фантазия модели и деним, който изглежда сякаш ще ти докара обрив и протриване, като при това магически боядисва в синьо краката ти. Логото с тръстика и нещо като вълни в небето също заслужава почетно споменаване.

ТЕЛЕФОН С ШАЙБА

За всички, които обичат да повтарят: „Стига си си гледал телефона“, представяме апарата мечта: без съобщения, без камера, без памет, без приложения, без операционна система и най-хубавото – без екран. Телефон, по който само говориш. В идеалния случай, разбира се. Все пак дуплексът може да е взел първи линията, да има някаква авария и преплитане или пък просто да не успееш да уцелиш номера с всички тези безумни тъъър-тъъъър набирания. И най-хубавата част – за да се свърже с теб някой по този телефон, трябва да си висиш вкъщи, а когато ти писне да чакаш и решиш да заспиш, няма как да изключиш звука. Също така разговор с друг град се случва (евентуално) след няколко опита и цената му е почти колкото билет с автобус до съответното селище. Звучи страхотно, нали?

От носталгията по миналотот към най-новите тенденции в модата.