Изкуството да бъдем тук и сега

Уцели ли лятото в десетката?

  • 09.07.2018
  • от Ани Дойчева

Има едно явление, което се нарича „следотпускарска депресия“. Думата депресия, като че ли е прекалено силна. Но това, което се има предвид, е неудовлетворението от това да се върнем на работа. Сещаш се за какво говоря – трудността да се фокусираме, дискомфорта от стария стрес, който хем добре познаваме, хем ни се вижда някак чужд и нежелан.

Често се случва преди отпуската, докато сме на работа, да мислим как се излежаваме на плажа, а не върху задачите си. След това пък, докато сме на плажа, се случва да си мислим за задачите в офиса. Дори е възможно, тъй като имаме повече време с близки, да им разказваме надълго и нашироко за несгодите с онзи нетърпим колега, който по цял ден ни дразни. Или за онази нахакана колежка, която се държи нагло, но получава всичко, което иска.

Като се върнем от отпуска, вместо да сме си отпочинали, понякога сме още по-уморени и демотивирани да си вършим работата.

Понеже работата не ни е оставила да починем. Или по-точно ние не сме допуснали да я оставим в офиса, зад вратата с чипа, на бюрото, пред компютъра.

Защо се получава така?

Свързано е с умението ни да живеем тук и сега. Колкото по-трудно ни е да се фокусираме върху сегашния момент, толкова се повишават нивата ни на тревожност.

Умението да живеем тук и сега е свързано с няколко неща:

1. Да имаме вътрешната убеденост и увереност, че във всеки един момент ние правим толкова, колкото е нужно. Приемаме, че сме направили колкото е нужно. Приемаме и резултата от действията си;

2. Сега, в този момент да направим това, което смятаме за нужно – да проведем разговор с този, който занимава съзнанието ни; да предприемем това действие, което ни притеснява, но знаем, че е нужно; да направим това, което зависи от нас;

3. Докато правим нужното, да сме щастливи от това, което правим и което сме;

4. Да знаем къде искаме да стигнем, но без да се стресираме, че планът не е изпълнен напълно стриктно. На това му казвам: „Да се наслаждавам на пътя, достигайки целта с удоволствие“.

Неспособността да живеем тук и сега е свързано с неудовлетвореността от това, което се случва около нас и може да е следствие от нашето действие или бездействие.

Оплакването и тревогата са пасивно поведение, което заменя активността и възможността да действаме. Понякога се научаваме на това като защитна реакция. Това поведение се формира рано, в детството, когато се учим от кое ни е страх, кое е опасно за живота ни и как да реагираме в тези моменти.

Обаче когато станем възрастни, често тези защитни механизми повече ни пречат, отколкото ни помагат. Затова е важно да сме осъзнати, че във всеки момент имаме право на избор как да постъпим тук и сега. Избор, който да отразява този, който сме реално, а не този, който сме през своята емоционална защита.

Колкото повече човек живее тук и сега, толкова повече радост и удовлетвореност изпитва – от живота и от себе си.

Кое е това нещо тук и сега, около теб или в теб, което ти доставя радост?

А ти прочете ли тези книги на морето?