Любопитството уби котката

Но удовлетворението я върна обратно

  • 24.10.2017
  • от Цветелина Ракова

Или както е била първоначалната форма на поговорката през XVI век „тревогите убиха котката“. Е, може би не буквално, но все повече проучвания доказват, че тревожността може да не доведе до клинична смърт, но определено убива възможността за пълно щастие.

Доказано е също и че хората, които редовно се тревожат, обикновено са с по-висок интелект, който предизвиква различно възприятие на заобикалящото ни.

 

Анализират реакциите и поведението на останалите, забелязват повече детайлите и премислят повече опасностите. Тревожат се повече да не се изложат и за вероятните последствия от всичко, случващо се около тях.Но още от много далечното минало и древногръцката митология се заражда представата за познанието, носещо нещастие. А ако приемем, че човек задоволява любопитството и тревогите си със знания, можем да стигнем до причинно-следствената връзка, че хората, които знаят най-много, често са и най-нещастни. Тук се заражда и вечният въпрос, дали е по-добре да си щастлив, понеже живееш в заблуда, или интелигентната депресия е за предпочитане? Май и двете не са особено неустоими. Във всеки случай трябва да има някоя златна утопична среда, където да намираме баланса, а ето и няколко насоки как да я постигнете.

- Не се пренавивайте относно нещата, които не зависят от вас. Може да си направите списък с неща, които ви тревожат. Запишете ги в две колони с „неща, които мога да променя“, и такива, които не мога. След което фокусирайте цялото си внимание единствено върху това, което зависи от вас, и оставете останалото, защото тревогите ви са напразни.

- Не си разваляйте настроението умишлено с излишна информация. For example спрете да се ровите в съобщенията на гаджето ви, ако знаете, че нещо там ще ви разстрои.

И се сетете, че ако сте стигнали до момента, в който трябва да го правите, то (май) не си заслужава.

- Ако прекарвате твърде много време в overthinking, motivation speakers твърдят, че полезен начин за справяне с това е да се фокусирате върху малките неща покрай вас. Като например да мислите повече вкуса на кафето сутрин, как се изписват буквите, какъв цвят е колата пред вас, да се фокусирате върху топлината на слънцето през студените дни или всякакви неща, които обикновено считаме за ирелевантни и глупави, но отделяйки време на тях, се разсейваш от тревогите си.

- Пийте повече течности и се хранете. Колкото и глупаво да звучи, е доказано, че докато човек яде или пие вода, спира да мисли за проблемите си, докато извършва тези действия, тъй като вниманието му е заето. Разбира се, във всеки случай не ви съветваме да не спирате да се тъпчете, за да избягате от това, което ви мъчи, понеже така по-скоро ще си създадете още главоболия.

- Не отлагайте отърваването от нещата, които ви тревожат. Ако знаете, че можете да направите нещо по въпроса, не си губете времето преанализирайте, а действайте.

Ако отделите твърде много време на нещо миниатюрно, накрая сами ще го превърнете в голямо.

„Ако държите полупразна чаша няколко минути, дори няма да се натоварите. Но ако я държите в продължение на часове, колкото и да е лека, накрая ръката ви ще е парализирана от болка.“

Не се превръщайте в котки, защото за разлика от тях ние нямаме 9 живота. Дори и да имахме, ако позволявате на тревожността да ви контролира, и 9 живота няма да ви стигнат, за да сте щастливи.

Все пак не се отказвайте от любопитството. Животът би бил твърде скучен, ако не се променя. Най-често срещаният отговор на curiosity killed the cat e but satisfaction brought it back. А това вероятно са го казали хората, които все пак са се отдали на любопитството си, без това да бъде краят.

А сега можеш да се отдадеш на приятна музика и да оставиш тревогите настрана.