Само през април лошото време ни прави толкова хубави

Прогнозата за безвремие гласи: „Нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд“. Имаме всичко.

  • 07.04.2017
  • от Пам Велидис

Пия сайдер с вирнати кръстосани крака. Обувките ми стоят захвърлени в зелената поляна, а педикюрът ми блести под слънцето. Забравила съм си парите вкъщи, а един мъж от април стои до мен и ми разказва, че на латински април означава „отварям“, защото тогава се отваря пролетта и всичко се разлиства. Смея се. Силно. Гласът ми лети и се връща обратно към земята.

Мисля си колко такива като него са ме разлистили, разплаквали са ме под дъждовете си или са ме превръщали в единственото слънчево нещо по мрачните тротоари. Искам още един сайдер. Ти искаш също. Спомням си за редовете на Буковски: „Нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд“, и тогава започва да вали, а единственото нещо, заради което ме е яд, е, че тази фраза ми минава през главата, а отива повече да я изречеш ти.

Ти си април, скъпи, и ми носиш дъжда на поднос, а аз ти нося хиляди беди повече.

Април винаги е бил особен, защото месеците не са просто месеци. Те сякаш имат собствена идентичност. С различното им име идва нов усет и съвсем различна ера за живота ти. Април е като онези сурови мъже, които се размекват от една топла усмивка. Студени, но се топят като сладолед под небцето.

Знае всички улици с тихи къщи, чаровни прозорци и цветни саксии. Трапчинките му се появяват всеки път, щом токчето на обувката ти срещне асфалта. Да, заради него и токчета слагаш, а не кецове. Той е способен на това. После стоварва цялото спокойствие върху осанката ти, но тайно се стреми да отвее шала от раменете, да те разголи. За него дрехите  пречат повече от обувките... почти като лято е.

Когато времето през април е хубаво, трябва да си готова за всичко. Трябва да си най-хубава и ти.

Но ако чуе твоето „не“, лесно може да го разплачеш. Ще се извали целият върху теб. Ще те разболее и една седмица след това няма да забравиш за урагана, който е изсипал и в който те е превърнал. Ще ти развали прическата, краката ти ще затънат в локвите на гнева му, ще си намразиш роклята с черешите и внезапно ще се сетиш, че няма да я облечеш повече, докато не  узреят по дърветата напълно. 

Пролетта е колеблива заради него, вярвай ми. Тя очаква хората да се обичат най-силно, когато топлината й влети в града. Иска повече от забързания пулс по върховете на пръстите на две хванати ръце. Мълчанието по пейките да не гради стени между двама, а уют. Тази пролет, пълна с флирт, иска да покаже, че хората могат най-силно да обичат през неговите дни, а той все й доказва, че те тогава могат и най-силно да мразят.

Април е като мъжете, които ще те изпратят до вкъщи късно вечер и няма да ти покажат с нищо, че копнеят да те целунат.

Очите им няма да трепнат, лицето им няма да помръдне, но в погледа им има пролет, а ръцете им улавят най-хубавото от лошото време в теб. Винаги, когато вали, ще си спомняш как те е научил, че ставаш безсмъртна само ако знаеш какво да правиш със себе си в дъждовния петъчен следобед. Спираш времето за миг и владееш безвремието до съвършенство, а докато се усетиш, е отлетял и не, няма да е той. Не, няма да е любим, но е различен и обичаш да вали с теб. Помага ти за и срещу всички болки, а след него започва да става точно така, както го обичат жените – горещо.

Между април, пролетта и любовта има много общо...