НА КАКВО ВСЪЩНОСТ ТЕ УЧИ ИТАЛИЯ?

Една друга гледна точка за идеализирания ботуш, култа към хедонизма и вечния роден критицизъм

  • 26.05.2015
  • от Нина Илиева, Ивелина Иванова (редакционен текст)

Помниш ли онази статия за Италия, която така те накара да мечтаеш? Може би дори си отворил сайта на някоя и друга авиокомпания, ей така, за да се информираш колко ще ти струва да се пренесеш възможно най-скоро в описания от нашето момче рай. А замисли ли се какво би било да живееш там?

По ирония на съдбата на редакционната поща получихме мейл именно на тази тема. Какво е да ЖИВЕЕШ в Италия. Не да почиваш. Не да пребиваваш временно. Да правиш всички онези административни, ежедневни неща, които в повечето случаи те карат да мразиш България и да строиш изкуствени пиедестали, на които поставяш страни, в които си пил коктейли, ял си паста или си събирал слънчеви лъчи. Нина няма за цел да ти разваля приказната представа за Ботуша. На нея просто й е омръзнало да чете как всеки друг европейски гражданин е с нещо по-добър от българина.

Да започнем отначало. Казвам се Нина и съм на 25 години. По стечение на обстоятелствата съм докторант в сектора по статистическа биофизика на един научен институт в Италия. Споделям гледната точка на човек, който не вижда въпросната страна единствено като “тесни павирани улички и вкусна храна, приготвена с много любов”.  И със сигурност не виждам какво пречи на храната в България да бъде приготвена с много любов.

Моят отговор на:

“УДОВОЛСТВИЕТО ОТ ТОВА ДА НЕ ПРАВИШ НИЩО”
Наистина важи с пълна сила за италианците. Не мога да не се съглася. Само дето “правенето на нищо” бързо изгубва очарованието си, когато трябва да разчиташ на тези хора да свършат нещо за теб. Например да ти отворят сметка в банката или да се погрижат за данъците ти. Темповете им на работа в съчетание с откровения мързел и ленивост, породена от прекомерната консумация на паста за обяд, могат да ти “направят деня” или най-общо да те лишат от него. Dolce far niente!

“МНОГО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ МОДЕРЕН”
Да бъдеш модерен е наистина жизненоважно. Това да се носиш по модата моментално преобразява италианците в “последен писък” клонинги. Обути в едни и същи панталони, с едни и същи прически, в отчаяно търсене на одобрението на група от обществото, която, без да се замислят, са издигнали на пиедестал. Липсват ми всички онези прекрасни, цветни хора, които срещаш единствено на улицата в София!

“ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ КОЛИТЕ ИМ СА МАЛКИ, ИКОНОМИЧНИ И ЛЕСНИ ЗА ПАРКИРАНЕ”
Честно казано, не бих го отдала на липсата на “грандоманщина”, а на наистина тесните улици. По всичко ми приличат на хора, за които положението в обществото е тясно свързано с модела, размера и цената на автомобила!

“ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА ИМ ПРЕМИНАВА ОКОЛО СЕМЕЙНАТА МАСА ЗА ХРАНЕНЕ”
Голяма част от живота им преминава около масата за хранене ми звучи по-италиански. Всички обичаме да похапваме, но това физическата ти дейност да се свежда до преместване от маса на маса, пък било то и семейната, определено не попада в групата с добродетели.

В заключение: разбира се, че направеното разглеждане е крайно субективно. Повярвайте ми, не съм фен на такъв сорт генерални обобщения, но понякога ми се струва, че са нелош инструмент за постигане на добри цели. Колкото крайно “идеална” е оригиналната статия, толкова крайно “реална” е моята!

Поздрави от слънчева Италия,

Нина

Споделяйки това писмо, ние искаме да ти напомним, че няма перфектно място за живеене. Някъде куцат услугите, другаде хората не стават, а и никъде, никъде не си толкова у дома, колкото където говорят родния ти език. Но е жизненоважно да пътуваш. Независимо къде. Защото разширеният светоглед те променя повече, отколкото подозираш. Защото, връщайки се в България, откриваш съвсем нови красоти, които са били под носа ти, но никога не си ги забелязвал. Защото независимо дали си видял добро или лошо, наобратно ще си вземеш само доброто, защото в багажа ти няма място за лошото…