ЕТИМОЛОГИЯ НА ЕМОТИКОНА

или какво искам да ти кажа с няколко скоби

  • 13.05.2015
  • от Михаела Самарджиева

Държа те в джоба си – до наръчника за селфи и
 три джи гълъбите, които разнасят есемеси.

Той беше висок. Аз бях на седем и живеех три етажа под тях. Лепеше ми дъвки в косата, а в училище ми пишеше бележки. После ми носеше чантата до къщи, а когато го целунах за пръв път, ми удави котката в локвата зад блока. Простих му. Подари ми пръстен – бирена капачка. После дойде срядата, след това зимата и неделята на август. Пораснахме и сега трудно го разбирам. Живеем на емотикони, на звезди осмички и реално мисля, че през май обичането е възможно само с правилния мобилен оператор.

:)

Преди сто години баба ти е пращала на дядо ти гюлове, а той й е разливал стомната с водата. После вашите са се виждали в градинката на Кристал, събирали са се на Попа и Кравай. След това батко ти Харви Бел е нарисувал една жълта муцунка с две точки за очи и линия за усмивка и е преебал тотално живота. Личицето, наречено smile, по-късно е попаднало в ръцете на братята Bernard и Murray Spain, които са го превърнали в машина за пари, а след това нещата шумно се извращават до неузнаваемост.

Днес ми се усмихваш единствено по този начин, а аз се моля зъболекарят ти да работи минимум с Windows 7.

:(

Това е пратил Парис на Елена при избухването на Троянската война. Това ми пращаш и сега, когато вали, когато са те задържали в офиса и когато Scorpions си отмениха концерта в Гърция. А аз се чудя как при толкова мъже президенти и хиляда години по-късно не измислих­те нещо по-добро. Пращам есемеси с „DMS палец“ и се моля ръцете ти да са непокътнати и здрави, за да мога поне да разбера кога ще закъснееш за вечеря.

:P

Езикът ти е грапав, като на котка с гурме Whiskas в купичката, която точи лиги по кварталните писани. Езикът ти е голямо П до Поискване, а на мене рутерът ми не работи. Разбирам, че ти се играе, когато видя това на телефона си в четири по тъмно, но реално трябва да пораснеш и понякога да казваш: „Ало!“ Другото са просто лиги. Другото е спам, който често не отварям.

-_-

Това е линията на живота в мониторите за сърдечна дейност, това са поляните до Добрич – равни, като тъпа сряда вечер. Това си ти, когато си решил, че вече нищо важно няма.

Решил си да не ме ъпдейтваш и сега съм стара версия, на която и рефрешът не помага, а преди беше толкова елементарно, когато просто ми обръщаше кашона с кукли, а аз ти лепвах филията с лютеница на главата.

(Y)

Това ми каза, когато те попитах за екскурзията до Бали и за онази срамно скъпа рокля. Така ми отговори и когато ти съобщих, че отиваме с един младеж – модел на бански, да вадим картофи. Убедена съм, че вместо „тати“ това ще е първата дума на сина ни. Само ми е интересно как точно ще я изговори.

^_^

Това е ок, ако си на три и мама още не ти е купила онази розовата кукла. Ок е също, когато седите на маса с приятели, а до теб има толкова яко парче, че всичките ти речеви възможности са заседнали някъде между гърлото ти и безкрайните й крака и единствената опция, преди да умреш тотално от любов, е да изпратиш това на всичките си приятели мъже на масата, за да им намекнеш, че вече си решил да се жениш и „баш е тая е твоЙта“.

B|

Повишен, с нови дрешки, готов за парти, с готина кола, отиваш в Синеморец на мастики с русалки. Общо взето, кеф безкраен и лято на талази. Защо тогава ти е потрябвало ебаси да си точно тук и точно сега. Защо си онлайн за бога? К‘во ти става?

Направи вуду кукла на емотикона с очилата и си я разнасяй с теб на плажа, но не стой с нос, забит в телефона. Не е адекватно. Небето те гледа, тупа се по облаците и си вика: за к‘во им грея?! Замисли се.

=D

Върховното ти щастие е толкова голямо, че се побира в две черти и едно D, приличащо на седалка за тоалетна?! Усмивката ти вече не я помня, но виж, седалки за тоалетна получавам много, всеки ден. Човек би казал, че имам проблеми с простата (а съм момиче)! Пращаш ми фаянсовите си усмивки във фейса, на телефона и по мейла. Но искам да знаеш, че #несеусмихвамвотговор!

:*

Обичам целувките ти. Те са толкова горещи, че LAN кабелите ми се разтапят, а иконките на лаптопа ми се изчервяват и се хилят, като засрамени ученички в час по анатомия. Те са две очи със звездичка, а ако много ме целуваш стават ****. Две очи с цяло небе звезди и чак сега разбирам израза „да й сваляш звезди... и да й ги сийдваш после“. Сериозно ли?! Прекрасно е да има целувки навсякъде, но истинските са за предпочитане.

<3

За романтиците това е сърце, поднесено в отворените им онлайн прозорци, подправено с масло и запържено с червен цвят и купидонов send – изкусително за консумация. За скептиците това е просто триъгълник с чифт цици (или числото три, подозрително наподобяващо цици), което пък си обяснява отвсякъде мъжката любов и двата й най-важни постулата. Обяснява също и докъде точно иска да стигне той, когато ти го изпраща. Като карта е, където не е отбелязано нищо друго освен съкровището.

Големият Иван Димитров е казал: „Без тебе интернетът ми е мъртъв. Компютърът ми също. А и аз, и аз, и аз.“ Любовта е безжична днес. Време е да свикнеш, но ние съветваме да използваш пръстите и емоциите си и в рийъл лайфа. Направо ще се учудиш колко неща могат да правят. Think about it!

Виж и какви нови видове самоснимки се нароиха в последните месеци.