HOW YOU THINK IT IS... HOW IT REALLY IS...

Абитуриентските балове ми напомнят ужасно за загубата на девствеността

  • 02.05.2014
  • от Станислава Коцева

Май месец идва и по магазините започва да мирише на хормонално дисбалансирани абитуриенти. Момиченца избират високи обувки с камъчета, радват се на новите цици, подарък за завършването от мама и тати, заплитат се в тюлове и се вълнуват, вълнуват… А момченцата търсят скъпи коли за една вечер на аванта, теглят заеми за черни етикети по бутилките и се подготвят да си мерят размера на пурите в тази толкова дългоочаквана нощ, която реално прилича ужасно на всяка друга събота вечер, но този път си имаш шофьор и си облечен офи­циал­но. Как обичам плановете. А това, което най обичам в тях, е свойството им да се объркват тотално. Адски е забавно… когато гледаш отстрани.

Има няколко събития в живота на човек, които просто трябва да минат под етикета „перфектната вечер“ – абитуриентският бал, сватбата и 31 декември. И, разбира се, всеки си има вечери, които е решил, че трябва да бъдат съвършени, чака си ги и се подготвя за тях със седмици.

Графикът обикновено е един и същ – наяждане, напиване и секс. Е да, ама не. Научно е доказано, че тези три неща почти никога не вървят в комбинация.

В 99% от случаите, в които прилежно си обръснеш краката, купиш си ново бельо, намажеш се с най-страхотния лосион за тяло и се напръскаш с най-добрия парфюм, накрая се прибираш сам. Или дори и да се приберете двама, си лягате със задници към прозореца и кофа до леглото и се надявате да преживеете нощта.


Пробвай обаче обратния вариант. Не се обезкосмявай 1–2 седмици, обуй си най-смотаното бельо на света и имаш почти 100% сигурност, че ще ти се отвори възможност една на милион. Законите на всемирната гадост са измислени много преди която и да е конституция.

Единият от тях е „планираният секс е провален секс“.

С една дума: колкото повече свещи редиш, розови листа хвърляш и романтични дискове записваш, толкова по-голяма вероятност има да останеш крайно разочарован.

Абитуриентските балове ми напомнят ужасно за загубата на девствеността. Въпреки че баловете отдавна не са символ на „първото“. Вечер, която чакаш дълго, подготвяш се и те хвърля в един изцяло нов етап на живота ти. А е много кофти, когато стартираш един такъв етап с разочарование. Навява ти страх за всичко, което предстои, а то е толкова сладко.

Нито за секунда не си помислям, че някой от всички тези поводи е маловажен, че не трябва да го очакваш и да се вълнуваш, но никой не е виновен, че в повечето случаи вселената просто държи по-силната карта. Затова просто е хубаво да си подготвен: на абиту­риентския бал ще се напиеш до смърт, на следващия ден ще ти е много зле, ще си скъсаш роклята, ще се прибираш бос, ще се изпокараш с някого, може дори да се сбиеш, crash-ът ти ще ти врътне страхотен номер… първият ти път ще бъде неприятен, ако си момиче, ще те боли, ще кървиш, няма да свършиш, ако си момче, може да ти спадне, ще свършиш бързо, няма да знаеш точно какво правиш, колкото и „документалки“ да си гледал по въпроса, със сигурност няма да е като по филмите… Затова просто се отпусни, носи се по течението и се забавлявай… Каквото има да става, ще става…

А преди бала не е зле да се отдадеш на "тренировки".