Искам, но не ми стиска

Какво да правиш, когато върхът ти те зове, но не си сигурен откъде точно се чува

  • 22.05.2017
  • от Ивелина Иванова

Според статистика, която обявиха наскоро по родните телевизии, всеки десети млад човек отказва работа заради ниска заплата. И докато баби и дядовци се тюхкат, че нищо няма да излезе от „днешната младеж“, други виждат в това революцията, която ще промени пазара на труда към по-добро, а трети засилват безработния към чужбина, защото „тука е така“.

В задачата се пита – какво прави междувременно въпросният младеж?

Ами... лута се. Лута се измежду бленувания стандарт на живот, имагинерните окови на настоящия си начин на живот и амплитудите на личната самооценка. Това лутане често води не просто до отчайващо колебание кой е правилният път, а и до загуба на фокус от мечтаните хоризонти.

А 21-вият ни век така ни е хванал за гърлата, че все по-рядко се срещат хора, на които, както се казва, хем да им върви в любовта, хем да им върви на карти. Ако нямаш проблем с това да намериш себе си и мечтаното поприще, където вирееш и цъфтиш, то рано или късно се оказва, че съхнеш и вехнеш в търсене (или в бягане от) някого другиго. С други думи животът често те изправя пред кръстопътища тип петолъчки, където много са катастрофирали, а теб яко те е страх да не го направиш и ти. И тогава ти се иска да има нещо като житейски джипиес, Сири от плът и кръв, която да знае всичко, или някакъв Google Street View за бъдещето, с който поне да видиш фасадата на бъдещия си дом или в коя държава би било подходящото за теб работно място...

Ако се съгласим, че това са проблемите на модерния човек, то те няма как да бъдат решени със старомодни подходи.

В един момент най-популярният съвет „не знам, брат, ти си знаеш“ става крайно недостатъчен и по-скоро имаш нужда от някой, който да види потенциала в теб, да те хване за ръка и да ти даде засилка в правилната за теб посока. 

Такъв човек не просто съществува някъде там, а живее, учи и работи точно това. Нарича себе си коуч, което поради липсата на български еквивалент често кара хората да сбръчкат вежди и с единия крак да го подминат. Ние познаваме един такъв, с когото си поговорихме що е то коучингът и що НЕ е.  И добре че не го подминахме, защото така, освен да остроумничим за кризата на двайсетте, трийсетте и пр., можем да те „коучнем“ към кого да се обърнеш с въпроса „Оттук накъде?“.

Мартин Стефанов се е захванал с коучинг, защото иска да помага на хората сами да си помогнат. Точно това е същността на коучинга – компас за лутащите се, ускорител за движещите се. Коучът не е психолог, не е личен треньор, не е и консултант. Той няма да се рови в миналото ти, няма да ти говори празни приказки и няма да ти нареди живота вместо теб. Това, че Гошко от 4-ти ‚А“ някога ти се е подигравал за младежките пъпки, не е гениалното заключение, до което ще стигнете с твоя коуч, ако проблемът ти, да речем, е ниско самочувствие. Той ще работи с нагласите ти, за да те подкрепи сам да си поставиш ясни цели и да те води по пътя към изпълнението им, като през цялото време топката е в твоите ръце. Ти избираш колко високо да я хвърлиш, накъде и колко силно. Коучът ще те провокира, мотивира и насочи как да хвърляш спрямо твоите желания. 

Вероятно ще се запиташ, добре бе, не може ли Пепката, с когото сме израснали заедно и ме познава, откакто ходех прав под масата, да ми е коуч? Онова, което прави коуча професионалист, е умението да познава и напътства хора спрямо тяхната ценностна система и обстоятелствата, при които те самите виреят. А тези житейски комбинации са безброй!

 Приятелските съвети са ценни, но често не достатъчно ефективни, защото или замитат проблема под платчето, или са пречупени през нечия призма, която е различна от твоята собствена.

Вследствие на това те генерират решения вместо теб, които съзнанието ти възприема като чуждо тяло и отхвърля след известно време. А нещата си продължават постарому и на теб все нещо не ти достига, за да постигнеш онова, което искаш, за да станеш човекът, когото истински харесваш.

Защото, където има „Искам, но не ми стиска“, има нужда от промяна. Защото никой не е станал достатъчно добър, преди да е усвоил изкуството на трансформацията, а коучингът е точно това – навигиран път към по-добрата, по-ефективна, по-успешна, по-спокойна версия на себе си.

Разбери повече за коучинга и Мартин тук.

Промяна трябва, иначе сами си ковем решетките на кафеза.