Ирена Иванова, или коя е Маргьорит Дюрас?

За еротиката и любовта в новата й пиеса „Очи сини, коси черни“

  • 24.03.2017
  • от Михаела Самарджиева
  • снимки: Николай Петков (WEARE-CG), Йоана Масинова, автор на плаката: Дамян Дамянов

Ирена Иванова, или Рене Карабаш, със сигурност ти е позната поне ако за малко си пребивавал в полетата на родната арт сцена. Поет, актриса, драматург, режисьор и още, и още. Тя първо ни хвърли ръкавицата с пареща поезия фламбе, а после ни скри шапките с филма „Безбог“, където изпълнява главната роля и който, разбира се – обра де що имаше филмови награди по целокупната земя. 

Стихосбирката й „Хълбоци и пеперуди“ отдавна седи на нощното ни шкафче, а профилите й в социалните мрежи отваряме, когато ни се чете нещо наистина добро.

Рене си има откровена заигравка с театъра и буквално, и преносно – говорим за „Театър в колата“, който представляваше мини спектакъл по текст от пиесата „Парчета живот" на Захари Карабашлиев и се развиваше в малък автомобил, и хибридната й радиопиеса „Мляко с ориз – пиеса без актьори".

Сега на сцената се качва и новото й творение под номер три – спектакълът „Очи сини, коси черни“.

Той е по едноименния роман на Маргьорит Дюрас и части от поемата „Писма до Лазар“ от Владислав Христов, а в главните роли ще видим Дария Митушева като Жената, Николай Марков – Мъжът, и Велизар Бинев като глас. Ако не се сещаш – ти напомняме, че Маргьорит Дюрас беше една от най-провокативните френски дами. Писателка, драматург, киносценарист и режисьор. Тя разбиваше клише след клише, а тези, които не можеше да разбие – ги събличаше. За нея, за „Очи сини, коси черни“ и за еротиката на нещата в навечерието на предпремиерата – дами и господа, Ирен Иванова.

В какво настроение те заварваме, Рене? Вълнува ли те тазвечерната предпремиера? Има ли пеперуди сини в корема?

Може би ако бях на тази планета в момента, щях да знам в какво настроение съм. Но аз съм на другата, където представлението вече е свършило и всички спят. Така се успокоявам. И все пак и валерианът върши добра работа.

Дюрас ли те намери, или ти намери нея? Разкажи ни с кое провокира тя?

Вярвам, че книгите откриват човека, а не той тях. Още с „Любовникът“ Дюрас ме дръпна силно към себе си. Романите й винаги идваха в точните моменти в живота ми. Така беше и с „Очи сини, коси черни“. Поисках да я видя на сцена, но това е роман все пак и се наложи да напиша сценичната му версия. Да напиша пиеса. Аз съм човек на знаците и повярвах, че театралните ремарки на Дюрас в текста са ремарки към мен. Позволявам си да се обсебвам от подобни неща, защото без тези лудости не бих стигнала далече. Всичко е във вярата и знаенето, че можеш. Че вече си го направил. Иначе

Дюрас ме провокира първо с езика си. Лаконичен, но дълбок в посока дъното. Език на чужденец в собствената си държава.

Език на човек, излязъл от живота. В героите й никога няма мир. Винаги има една несбъднатост в тях. Някаква грешка. Най-голямата – изгубили са Божията искра. А ти? Пазиш ли я?

Според теб преиграна ли е нейната скандалност, еротиката и тяхната „голота“ всъщност не са ли в реда на живота?

Абсолютно не. Но тя провокира на едно друго, не толкова първично ниво. Тук еротиката се явява точно като разголване на душите на персонажите, не толкова, колкото разголване на техните тела. Не мисля, че има нещо по-еротична от това. Физическият опит за близост изглежда стерилен, непохватен. Зрителите са преки свидетели и съучастници на тази история. Защото героите усещат, че някой ги наблюдава.

Дария Митушева идеалната Жена за света на Дюрас ли е?

Да. Тя носи в себе си енигмата на жената в историите на Дюрас. Дария е запозната с Дюрас и освен това я харесва. Няма как да живееш в нещо повече от две години и да не си му верен, да не си станал нещото. Каквото и да каже и да направи на сцената, аз знам, че в Дария живее жената от историята и това е точно тя. С този поглед и тази походка. Същото се отнася и за Николай – Мъжът в историята. Избрах го поради същата причина. Щастлива съм, че ми се довериха и скочиха в дълбокото на себе си. Те са смели и талантливи хора. Запомнете техните имена.

Кое ще ни бръкне под лъжичката тази вечер? Къде е пушката, дето ще гръмне  в пиесата? Къде е повратният момент?

Ако в пиесата има пушка. Тя вече е гръмнала и не е на сцената. Търсим убиеца и жертвата.

Успя ли да те обсеби Дюрас, колко дълбоко влезе?

Ами толкова: скоро ще имаме котка. Познайте как ще се казва.

Ясно, а сега ни кажи – защо хората да гледат „Очи сини, коси черни“?

Заради себе си. Имаме нужда от такива истории, които да ни подсещат какво сме изгубили или да ни показват какво сме на път да изгубим. Често губим Божествената искра в живота ни, а е нужно само да се вгледаме в очите на другия. Отворете вратата на стаята, пуснете го да влезе.

Любов или еротика?

Нещо по-високо от това. Няма име.

Самата Рене от какво се вълнува напоследък и какво да очакваме да ни сътвориш в близко бъдеще?

Вълнувам се от всичко около мен. За щастие все още нося детското удивление в себе си. Ако всичко върви по план. Наесен с роман и нов семестър на Творческата ми академия за писане. Но този от горе знае най-добре. Доверявам му се напълно за пътищата, които избира за мен.

„Много скоро в живота ми стана твърде късно“, казва Дюрас в „Любовникът“. Ако трябва да й отговориш? На какъв етап е сега Рене – късно ли е, рано ли е, навреме ли сме?

Моментът винаги е правилният. Ако не го разберем, ще се окаже твърде късно.

Завършвам с една безкрайно любима за мен реплика на жената в „Очи сини, коси черни“: „Красив сте по някакъв начин, по който нищо друго не е красиво във вселената, никое животно, никое цвете. Човек има желание да целува ръцете ви, очите ви, да люлее на ръце детството ви, докато сам не се освободите от него.“

P.S. Говорим с Ирен броени часове преди предпремиерата, която се случи снощи на сцената на Университетски театър – Нов български университет. Ако и ти искаш да се потопиш в света на Дюрас – официалната премиера на „Очи сини, коси черни“ е на 31-ви този месец в Театър „Възраждане“, за където обаче билетите вече са изчерпани, така че те съветваме да се насочиш към датата 3 април.

Виж още малко арт свързан с нежната част на обществото.