Топ 5 реалистични постапокалиптични филма на XXI век

Прецизна селекция за ценители

  • 01.08.2018
  • от George Koynov

Философът Томас Хобс в книгата си „Левиатан“ (1651 г.) разглежда функционирането на едно общество (държава) като резултат от това, че всеки гражданин още в момента на своето раждане сключва задължителен „обществен договор“ с въпросната държава, в която се ражда. Този договор гарантира, че всеки човек съзнателно приема държавата като осигурител на безопасността си, както и на безопасността на частната си собственост и личните си права.

В замяна държавата има право да наказва тези граждани, които по една или друга причина решават да посегнат на безопасността, частната собственост или личните права на съгражданите си. Да, но какво става, ако поради една или друга катаклизмична причина (смъртоносна епидемия, умиращи пчели, изчерпващ се петрол и т.н.)  държавата изведнъж не смогва или не е в състояние да изпълнява своята част от обществения договор? Най-просто казано: обществен хаос, последван от война на всеки срещу всеки. Война за оцеляване.

Всички досегашни обществено-морални и етични норми изведнъж не струват много повече от три бисквити и полуизядена консерва скумрия в собствен сос.

Повечето от нас не се замислят, но всъщност войната тип „всеки срещу всеки“ е доста по-близка до естественото човешко състояние, отколкото до естественото състояние на който и да е друг животински вид в природата. Истинският хорър не е нещо паранормално, а е седнал на съседното бюро в офиса, на съседната седалка в градския транспорт, живее на всеки етаж от блока ти. Ако имаме късмет, никога няма да се наложи лично да се уверяваме в това. Тук е и моментът да спомена, че нито едно от тези пет заглавия не е удачен избор за date movie, освен ако не си ударил джакпота и имаш дейт с най-якия човек евър, в който случай - поздравления.

Всъщност едва след като съставих този Топ 5, установих с известна изненада, че режисьорите не идват от Холивуд. Двама са от Великобритания, двама от Австралия, един от Австрия, а само един от петте филма е сниман в Америка (с независимо продуцентско студио, естествено). Това не означава, че Холивудските студиа не искат да продават постапокалиптични филми, дори напротив. Просто в Холивуд реализмът въобще не е на почит. Реализмът не слага asses in seats, което е и причината златната ера на Холивуд най-вероятно завинаги да си останат ’70-те. Напоследък постапокалиптични, фентъзи-екшън филми като Mad Max Fury Road моментално получават финансовата подкрепа и дистрибуция от гиганти като Warner Bros ($43,7 милиона само за реклама), докато истинските постапокалиптични филми, тези, които те карат да пуснеш пуканките и да се замислиш над екзистенциално-философските и морални импликации в сценария (или поне да погледнеш на пуканките си като на много ценен и висококалоричен източник на енергия), са оставени да търсят независимо финансиране. Сборът от бюджетите на петте филма, взети заедно, е по-малко от рекламния бюджет на Mad Max Fury Road.

Le Temps du Loup [2003],реж. Michael Haneke

Michael Haneke използва типичния си безпристрастно-документален режисьорски похват, което прави трагичната семейна история още по-смразяваща в прозаичността си.

The Road [2006], реж. John Hillcoat

Режисиран от JohnHillcoat (антиуестърнът The Proposition), по книгата на Cormac McCarthy (автор на No Country for Old Men), със саундтрак от Nick Cave (автор на най-застрашителния, неироничен мустак в музиката). Трима сурови мъжаги няма как да не направят суров филм в най-добрия смисъл на думата.

One Hundred Mornings [2009], реж. Connor Horgan

Действието се развива в наши дни, непосредствено след неназовано катаклизмично явление, две млади двойки са напуснали хаоса на града и делят къща в ирландската провинция. Проследява началото на срива на обществения договор, споменат по-горе.

The Rover [2014], реж. DavidMichôd

Mad Max за мислещи хора.

TheSurvivalist [2015], реж. StephenFingleton

Един от най-добрите филми, който съм гледал напоследък, както и един от най-силните пълнометражни режисьорски дeбюти на последните 5 години (наравно с дебюти като Martha Marcy May Marlene, Blue Ruin и Nightcrawler).  Би бил перфектен double feature в комбинация с One Hundred Mornings не само защото двата филма силно си приличат откъм режисьорски похват и се случват в Ирландия, ами The Survivalist съвсем спокойно може да започва с надписа „15 години след събитията от One Hundred Mornings...“. Естествено, двата филма са си абсолютно самостоятелни, правени от различни хора. The Survivalist най-вероятно ще остане по-известният от двата, но все пак на мен ми се струват допълващи се.

Ако след постапокалипсиса вярата ти в силата на положителното мислене е срината, виж тези нестандартни филми, посветени на любовта.