Пет брутални филма за тийнейджърския бунт

Класиките, които родителите ви не искат да видите преди първия учебен ден

  • 11.09.2019
  • от Илина Григорова

За някои тийнове бунтът минава в слушане на музика високо. Или пък в бягство от къщи. В правене на безразборен секс или пък в използването на наркотици и купонясване до късно. Както и да сме избрали да преживеем онзи етап, в който ни иде да крещим срещу всичко и всеки, това време си остава едно от най-важните в живота ни. И ни пази топло в годините, когато някои от нас започват да водят монотонен и твърде, твърде спокоен живот. Време, в което да намерим себе си, да захвърлим това, което смятаме, че е против природата ни, мечтите и съдбата ни, или просто време, в което да се забавляваме истински, диво и дори понякога на ръба на закона. И въпреки че за родителите няма по-голям ужас от тийнейджърския бунт, понякога произволен и безцелен, това са години, в които всеки от нас най-сетне се отърсва от това, което се иска от нас, за да започнем да търсим това, което искаме от самите себе си. Или поне си мислим, че искаме.

Предлагаме ви пет класически филма за понякога забавния, но понякога и брутален тийнейджърски бунт.

The Breakfast Club (1985), „Клуб „Закуска“

Откровен и неустоим, както всички филми на Джон Хюз, „Клуб „Закуска“ ти показва един свят, в който би искал да повярваш, колкото и да ти е трудно. В една събота сутрин едно училищно наказание събира заедно група ученици, които никога иначе не биха попаднали в една компания. Това са абсолютните типажи, очаквани да срещнеш в училищните коридори: Красавецът плейбой, Принцесата с много претенции, Бунтарят, Отличният и примерен ученик и Странният тип, когото всички отбягват. Петимата постепенно започнат да споделят  един с друг частици от собствения си объркан живот и започват да разбират, че не са толкова различни един от друг. Филм, който успява да избяга от клишето с дълбоката си чувствителност и запомнящите се актьорски превъплъщения на Емилио Естевес, Пол Глийсън, Антъни Майкъл Хол, Джъд Нелсън, Моли Рингуолд, Али Шийди. Влиянието на този филм е абсолютно неоспоримо – и върху тийнейджърите, и върху създателите на кино от това време. Може би бунтарството в този филм е малко по-меко в сравнение с други творби в този жанр, но малко могат да се похвалят с реплики като: „Всички сме малко странни. Просто някои от нас го прикриват по-добре. Това е!“ и „Когато станеш голям, сърцето ти умира!“. Спокойно може да кажем, че „Клуб „Закуска“ за 80-те е това, което е бил „Великият Гетсби” за 20-те.

Rebel Without A Cause (1955), „Бунтовник без кауза“

Има ленти, които стават легенди още преди да са излезли на голям екран. Такъв е „Бунтовник без кауза“. Култовият статут на филма се определя и от участието на Джеймс Дийн в него. Актьорът има само три филма в кариерата си, но се превръща в икона още преди преждевременната си смърт.  Всъщност той умира малко преди официалното излизане на филма на екран. Дийн влиза в ролята на Джим Старк, тийнейджър бунтар, който започва да създава проблеми малко след постъпването си в гимназия в Ел Ей, където се установява със семейството си. След като влиза в конфликт с властите и бива откаран в полицейското управление една нощ, той се сдушва с други проблемни ученици – Платон  (С. Минео) и Джуди (Н. Ууд). Триото е бясно на всичко около тях – твърде голямото вмешателство или липса на интерес от страна на родителите, на начина, по който се движи светът, на това, което им се налага да правят в училище. Въпреки че е на пръв поглед лековат филм за бунтарските фази, през които преминава всеки тийн, той съвсем целенасочено и като китайска капка се фокусира задълбочено и сериозно върху сложните въпроси за възпитанието и отговорностите на родителите, магията на първите истински чувства и нуждата на всеки от нас да се чувства обичан и желан.

If… (1968, Lindsay Anderson), „Ако...“  

Заснет в далечната 68-а година, когато по-скоро вашите родители са били тийнейджъри, „Ако...“ е базиран върху истинските преживявания на сценариста David Sherwin в едно съвсем обикновено училище в английския Кент. Трима тийнове бунтари се завръщат в училище, като в главната роля е Мик Травис. Филмът започва с атмосферата в обикновено английско училище през късните 60 години, когато учениците се завръщат след ваканция.  Мик, Уолъс и Джони са група ученици от по-малък клас и са нещо като „персонални слуги“ за по-големите. Идеята е, че на триото му е писнало да бъде тормозено, обиждано и бито от другите и решават да си отмъстят навръх Деня на основателите. Това обаче завършва с кървава баня и от двете враждуващи страни. McDowell е бил вдъхновен в работата си от творбите на Стенли Кубрик и по-точно от „Портокал с часовников механизъм“. 

Kids (1995, Larry Clark), „Хлапета“

Този 90-арски филм е филм предупреждение за всички нас. Филм за тийнейджъри, които правят секс без предпазни средства точно в разгара на СПИН истерията, които пият много, друсат много и купонясват много, малко или повече без никакво родителско присъствие в живота си. Това е историята за години, в които най-важно е да „повисиш с приятели“, да караш скейтборд и да се шматкаш безцелно по улиците. Моменти, в които крадеш малко джобни от чантата на майка си или просто се опитваш да забиеш някое маце. Или пък завиждаш на онези, които успяват да го направят. За да бъде филмът по-достоверен, Кларк си избира актьорите от местни скейт паркове и други градски пространства, привличащи младите хора. В основата на историята е Тели ((Лио Фицпатрик), младеж, пристрастен към секса с девствени момичета. Оказва се обаче, че той е преносител и на вируса ХИВ, с който заразява една от партньорките си – Джени (Клоуи Севъни). Филмът проследява един ден от живота на момичето, което отчаяно се опитва да намери Тели и да го спре, преди да зарази поредната си жертва. А тя вече е набелязана – 13-годишната Дарси (Якира Пегеро).

A Clockwork Orange (1971, Stanley Kubrick), „Портокал с часовников механизъм“ 

Смятан за един от шедьоврите в кино историята въобще, филмът на Стенли Кубрик, базиран на едноименния роман на Антъни Бърджес от 1962 година, разказва за Алекс Деларж и неговата садистична банда, която се занимава с всички възможни престъпления: кражби, убийства, изнасилвания, мъчения и всякакви ужасии. И всичко това в света на една футуристична тоталитарна държава – Англия на бъдещето. Алекс е заловен и „превъзпитаван“ с мъчения, като е принуждаван да гледа извратени филми, някои от които придружени от музиката на любимия му композитор Бетовен. Психическият тормоз обаче не дава очаквания резултат и Алекс се връща към садистичните си нагони.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.