Хайде да променим света, защото вече „Няма връщане назад“

Вдъхновяващи истории от жена, която можеше да си прекара живота на частен остров – Мелинда Гейтс и нейните филантропски суперсили

  • 31.07.2019
  • от Стефани Калчева

Има книги, към които не бих посегнала сама, но за щастие винаги се намира един човек, който да ми подшушне: „Хей, това ще ти хареса супер много, дай му шанс“, и да, точно в тези мигове излизам от книжната зона на комфорт.

Предразсъдъците, които биха ме отдалечили от идеята да прочета „Няма връщане назад“ от третата най-влиятелна жена в света – Мелинда Гейтс (изд. „Обсидиан“, преводач: Надежда Розова), са толкова широко разпространени, че предпочитам веднага да ги обговоря. Какви са асоциациите ви, когато разберете, че извънземно богата жена се занимава с благотворителност? Уау, супер, и без това си няма работа, какво друго да прави. Или пък – как не, изобщо не ѝ пука за бедните деца в Африка, но си прави реклама, за да буди симпатии и възхищение, а може би и сама да се убеди колко добър човек е.

„Ако Бил е харесал у мен възторга ми от живота, софтуера, хората, пъзелите и Ф. Скот Фицджералд, моето увлечение по него се дължи на факта, че видях у него нежен и благ човек, който на пръв поглед е скрит. Човек, който се възмущава дълбоко, че спасяването на един живот си струва повече от спасяването на друг.

Не може да се посветиш на принципа, че всеки живот е еднакво ценен, ако смяташ, че превъзхождаш другите.

Дълбоко в себе си Бил изобщо не го мисли и това е едно от качествата му, които най-много обичам.“

Това не е случаят, наистина. Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ търси решения на всевъзможни проблеми, но ако трябва конкретно да ги назова – бедността, изолацията, неравенството. В началото тръгват от по-общи идеи, но постепенно осъзнават необходимостта от работата на терен, от промяна на мисленето и традициите. Все пак, както иронично подмята и самата Мелинда, американските милиардери могат да оплетат конците, защото за разлика от бизнеса, във филантропията е трудно да разбереш какво върши работа, да се абстрахираш от идеята как си представяш, че е задължително да се случват нещата, и да вникнеш в истинските нужди на хората. Те така или иначе вече са свикнали да са невидими, ненужни, подобно на кастата на недосегаемите в Индия, с която се е срещала Мелинда и която искрено ме потресе с бруталния си начин на живот.

Виж още: "Остани с мен", за да има смисъл всичко

„Трябва да помогнем на аутсайдерите да оказват съпротива на хората, които искат да ги държат извън обществото. Само че трябва да работим и над себе си –

длъжни сме да си дадем сметка как самите ние маргинализираме другите хора.“

Харесва ми, че книгата е откровена – Мелинда Гейтс си признава, когато прави грешки, учи се в движение, в началото е срамежлива и плаха жена, която предпочита  да стои в сянка, но постепенно осъзнава, че ако успее да се заяви по-смело, ще помогне на жените да имат най-различни права – от уважение и равенство на работното място, през възможността да планират бременностите си (между другото в САЩ това се случва чак през 60-те, а в наши дни притеснителен брой жени по света нямат достъп до контрацептиви), та чак до ваксините, епидемията от СПИН и борбата срещу детските бракове и всички форми на насилие. 

Нищо от това не се случва от разстояние –

филантропията не е трансфер на космически суми от частна яхта с коктейл.

Мелинда обикаля неоткриваеми на глобуса места, говори лично с хората, прегръща ги, опитва се да вникне в истинските им потребности. Ако искате статистики и конкретни примери, „Няма връщане назад“ разполага с такива. Благодарение на фондацията например 300 милиона жени разполагат с достъп до контрацептиви. Създават се приложения, организации и всякакви форми на подкрепа, които вдъхновяват с устойчивостта и силата си. Дори ще прочетете за едно дете, чиято мечта да ходи на училище го подтиква да направи невъзможното, за да обяви мястото, на което живее, за законно. Всъщност има толкова много истории за на пръв поглед невъзможни ситуации, че започвам да преосмислям дали думата ни е необходима.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж какво се случва наблизо и далеч

Не мисля, че написването на книгата е било нещо лесно за авторката. От една страна, мисията ѝ противоречи на църквата, от която е част. От друга, вдига завесата и над личния си живот, за който по принцип не обича да говори. Разказва как се е чувствала след ражданията, как е постигнала равноправеност с Бил, как се е влюбила в него. И ни напомня неща, които сме приели за даденост, като правото на свободен избор и всички привилегии, неизменно обкръжавайки го. 

Знаете ли кое е супер на привилегиите? Те не са нещо, за което трябва да сме гузни, че притежаваме, а инструмент, с който можем да помагаме на огромен брой хора. А почнем ли веднъж, за щастие няма връщане назад.

Любовта към слънцето минава през очилата

Когато имаш проблемен полет

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв