Това е краят

Мръсен, шумен, груб, хаотичен, просташки, фантасмагоричен, абсурден, странен, супер забавен...

  • 05.11.2013
  • от Стефан Димов

Това са част от многото етикети, които могат да се сложат на новия филм на Сет Роугън и Еван Голдбърг – „Това е краят”. И няма да сгрешите, ако продължите да добавяте още. Излязла преди няколко месеца в повечето страни, лентата пристигна у нас чак през втората половина на октомври, след като отдавна присъстваше с добро качество в световните и родни торент тракери. Това оказа своето влияние и за 2 седмици по екраните филмът успя да акумулира само 26 000 лв., което означава малко над 3000 продадени билети.

Без да цели да е филм на годината, „Това е краят” е наистина оригинален и безкрайно самоироничен. И най-големият хейтър не би се гаврил с всички звезди от филма по начина, по който те се гаврят със себе си, което е едно от безспорните качества на лентата. Trashing pop culture all over the place. „Форест Гъмп” е наречен „потресаващ боклук”, a Майкъл Сера е показан като най-обезумялото дрогирано парти животно.

Въпреки абсурдистичната си история през по-голямата част, филмът излъчва неподправен автентизъм. Сякаш наистина се запознаваш с тези хора и участваш в цялото лудешко пътешествие. Сприятеляваш се с тях и виждаш всичките им предимства и най-вече недостатъци.


15 минути след началото, след като сме се запознали с повечето герои, филмът спонтанно променя жанра си, или по-точно добавя към него и фантастика. Хората масово започват да умират или да бъдат изтегляни от синя светлина в небето. По-всичко личи, че апокалипсисът наближава, а филмът става с една идея по-многопластов.

„Това е краят” остава оригинален докрай. След отварянето на процепа в земята, при който загиват повечето им познати и приятели, Джей, Джона, Крег и Джеймс отделят по няколко реплики, за да изкоментират показващия се от земята телевизор в къщата на Джеймс Франко. Вметките в диалозите, свързани с поп културата, са една от друга по-свежи.
„Аз нямам нужда от група, аз съм като DMX, самотен вълк” – казва Джей Барушел.

През 105-те минути сценарист-режисьорите Голдбърг и Роугън ни водят на едно многообразно пътешествие, което завършва съвсем не там, където е започнало. Един от големите плюсове на филма е, че той не е за всеки. „Това е краят” не е нормалната средностатистическа американска парти комедия, която гледате и забравяте на следващия ден. Той е много по-просташки, но и много по-искрен. В основата си, това е същият жанр, на който Джъд Апатоу, Еван Голдбърг и Сет Роугън поставят началото със „Суперяки”, „Позабременяла” и „Ананас експрес”. Комедия, на която наистина й пука за героите й. Те не са просто шаблонни шутове, които пият, друсат, псуват се и умират в удобство на сюжета. Те са почти истински хора – хиперболизирани и много забавни версии на себе си, които не спират да се е*ават един с друг, с филмите си и с всички жанрове, в които „Това е краят” влиза, включително и жанра с екзорсизъм.
 
Въпреки че всички във филма се обиждат и говорят зад гърба си, зрителят вижда, че героите не са просто купчина от актьори, събрани да играят приятели. Те са такива в живота, работили са по няколко съвместни проекта и връзката между тях ясно се усеща. Ако харесвате филмите със Сет Роугън, Джеймс Франко, Дани Макбрайд и Джона Хил, не изпускайте възможността да видите и този в близкото кино, докато още имате възможност.

бюджет / приходи – 32 / 124 милиона долара
рейтинг в rottentomatoes – 84 %
оценка в imdb – 7.0/10 (120 174 гласа)
нашата оценка – 8.0/10