Това, което не убива егото ти, го прави по-силно, по-био и органично

Колко добре си отгледал своето его, ама честно?

0 коментара Сподели:

Съвременният човек няма време да се погледне отстрани и във фалшивия свят полъхът на малко честност никога не му е излишен. Днес се обиждаме лесно, защото егото ни е био и органично, изгледано е по най-внимателния и висококачествен метод, за да се превърне в най-чистата част от нас. Поддържаме изкусно своя стил на обличане, перфектен грим и прическа, неотразима визия с определен брой спортни занимания. Но кога е за   удоволствие и кога просто, за да сме в крак с трендовете?

Това, което те прави по-перфектен, понякога те прави по-тъжен, самотен и обсебен от демоните, които израстват в теб.

Малкият принц е бил щастлив, защото има своята роза, а съвременният човек е нещастен, защото се превръща в планета, на която няма малки принцове, няма рози, няма около какво да се върти и кой да се върти около нея.

Това, което не убива егото, го прави по-силно, по-био и органично. Със същата био храна, която засища стомаха ни, ние храним жадния за овации егоизъм.

Органичният грим, който слагаме сутрин и махаме вечер, оставя следи по болните ни комплекси, които превръщат перфектно изградения ни свят в компактно егоцентрично помещение за складиране на фалшиви и ненужни удобства, които постепенно заличават истинските световни проблеми.

Не гледам театър заради друг освен заради себе си и някого, когото обичам толкова, колкото мен самата. Театърът е място където артистът може да расте свободно заедно с публиката, която стои срещу него. Без публика няма обмен, а без обмен няма израстване, защото то се получава взаимно. Точно, както дълга връзка с жена е възможна, само ако с нея можете заедно да се смеете. Ако можете заедно да мълчите. Ако можете заедно да тъгувате. В театъра и в живота. Иначе всичко е отива по дяволите.

Отдавна съм фен на абсурдния театър, където времето и мястото са неопределени и изменчиви, нарушени са и причинно-следствените връзки. Използват се безсмислени интриги, безцелни и повтарящи се диалози, непоследователни действия и всичко това създава подтиснато настроение и чувство на призрачност и несигурност.Сигурният начин да си зададеш въпроси, на които отдавна търсиш отговор, да повториш отговори, които си знаел, но си забравил.

Не за първи път ще кажа, че

в мрака на салонамислите ни започват да блестят, ание усещаме свобода, която ни позволява да изразим себе си.

Това актьорите наричат магията. Тя се вкопчва като емоция в механизираните от ежедневието сърца, за да чувстваме по-добре и да излезем извън кожата, която ни облицова задушаващо. Нещо като катарзис, водещ към дишане, подобно на плуване без потъване.

Заради това усещане, което пазя в себе си искрено се вълнувам от свободната сцена в София, която използва такива артистични похвати, че след свършването на спектакъла ще на мястото си, втренчен в сцената.

Това преживяване очаквам да ме споходи на 17 ноември в театрална работилница „Сфумато“, когато ще се представи експерименталния спектакъл Bio. Ego. Organic., реализиран по текстове на Керет.

Колаборация между театрална игра и мултимедиен пърформанс, който центрира проблема на егото при съвременния човек. Възможностите да сме по-добра версия на себе си.

Вглъбяването в избора дали да бъдем щастливи, защото понякога се стремим да сме нещастни не заради липси, а защото сме разглезени от изобилие.

Трудността да открием двигателя, който ни движи напред, а не в кръг около собствените си прищевки. Разликите между това, което искаме да сме и този, който го няма, когато се погледнем в огледалото.

Колко ни коства да бъдем честни със себе си и, ако успеем, това няма ли да помогне на някого другиго, а не само на нас? Колко честни могат да бъдат актьорите, които се захващат с тази задача и ангажират скептичното ни внимание?

Актьори, които решават да се изправят редом до нас в конфликта човек-свят. Те свалят театралната си роля и плътна маска, стоят честно пред нас като себе си, не се правят, че не ни забелязват в залата, а ни виждат ясно и ни превръщат в част от цялото на това изживяване и на проблема, за да го усетим плътно, силно и терапевтично и да излезем като нови от залата.

Виж кои постановки още си харесахме от Фестивал за независим театър ACT.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *