ЗЕМЯТА: НОВО НАЧАЛО

Толкова похабени идеи, енергия и време могат да се видят само в Българския парламент

  • 24.06.2013
  • от Дамян Михов

Държава: САЩ / Жанр: Фантастика, Екшън / Режисьор: М. Найт Шаямалан  / В ролите: Дейвид Денман, Линкълн Леуис, Зои Кравиц, Глен Моршуер, Софи Оконедо, Джейдън Смит, Уил Смит, Изабела Фурман, Дейвид Денман

Странно е да изгледаш филм, който да загатва такъв сюжетен и тематичен потенциал, а в крайна сметка да осигурява пълна липса и от двете в завършения материал. Още по-лошото е, че в последните години до подобно заключение стигаме сякаш прекалено често, когато става дума за научнофантастични заглавия, които им се иска да бъдат нещо повече от футуристично зрелище. Освен това, тъжно е да станеш свидетел на това как един иначе переспективен млад режисьор, като М. Найт Шаямалан (Шесто чувство, Следите, Явлението, Селото) е способен за толкова кратко време да затъне толкова надълбоко в блатото на гнусно комерсиалния Холивуд. Но такива са фактите и ние сме длъжни да ги приемем.

Земята: Ново начало, Уил Смит, М. Найт Шаямалан

След кратките час и половина прожекция става пределно ясно, че „Земята: Ново начало” е смел опит да се погледне по-сериозно на две важни теми. За едната от години говори известния учен и изследовател Стивън Хокинг, който смята, че през следващите сто години човечеството ще се сблъска с много непреодолими предизвикателства и ще бъде принудено да си търси нов дом далеч от Слънчевата система. Това означава още от сега да започне да се мисли за усвояване на Космоса по начин, по който само фантастите от златната епоха на жанра са си позволили да пишат и говорят. Втората е свързана с факта, че момчета, които не са имали в детството си пълноценна връзка със своите бащи, трудно се справят със стреса и емоционалните проблеми в живота. Затова в даден момент са принудени да се изправят сами срещу себе си и то най-често в нелицеприятни ситуации. Важни и интересни, тези две линии на мислене можеха да доведат до наистина поучителен поглед в бъдещето, но за съжаление те се оказват затрити от своите автори и най-вече продуценти от настоящето. В следствие на това вместо в богат на събития, сюжета на филма се е превърнал в еднопланов и повърхностен, продукцията в театрално бутафорна и крепяща се на лошо стилизирани специални ефекти, играта на Уил Смит и сина му в стряскащо наивна и невярна, а жанра в обикновен телевизионен ‘сървайвър’, от който спокойно можем да си спасим още по средата на прожекцията.

РЕЙТИНГ: 4/10