ПРОПУСКИТЕ НА ОСКАРИТЕ ПРЕЗ 2015

Всяка година поне няколко филма необяснимо остават без номинация за статуетка. Ето кои са те тази година

  • 11.02.2015
  • от Стефан Димов

След Златните глобуси и наградите БАФТА, идва ред и на най-обсъжданата и очаквана в цял свят филмова церемония - раздаването на наградите на американската филмова академия, което ще се проведе на 22 Февруари. Както винаги, няма как да се съгласим напълно с тазгодишните номинации, затова ще посочим пренебрегнатите според нас филми и категории.

INTERSTELLAR

- най-добър филм -

Независимо какво прави, за Кристофър Нолан е почти невъзможно да бъде достатъчно признат от американската академия, още повече когато става въпрос за категорията най-добър филм. Революционният "Мементо", магическият "Престиж" или феноменът "Черният рицар". Като мислено прехвърляме в главите си всеки един от тези филми си казваме, че няма как да не попаднат в желаната категория. Уви ... До момента, единствената лента на Нолан, влязла в надпревара за най-добър филм при златните статуетки бе "Генезис", който в началото на 2011 влезе в в тежка борба с филми като "Черен лебед", "Социалната мрежа", "Боецът" и "127 часа", а загуби за сметка на "Речта на краля", въпреки четирите си Оскара в други категории. Космическата одисея на Нолан веднага се превърна в най-мащабният и труден за изпълнение негов филм, който многократно усили сърдечната ни честота в своето 169-минутно времетраене, преплитайки научна фантастика с научни теории и трогателна семейна история, същевременно оказвайки почит към "2001" на Кубрик, без който жанра никога не би бил същия. На нас лично ни е трудно да си представим как Крис и безценния му екип успяха да изпълнят и пуснат филма само две години и четири месеца след завършека на трилогията му за Батман.

ЛОК

- най-добра мъжка роля - Том Харди, най-добър оригинален сценарий - Стивън Найт, най-добър оператор - Харис Замбарлокос -

Малко по-нагоре споменахме лентата на Дани Бойл от 2010 година - "127 часа" - филм, в по-голямата част на който виждаме само Джеймс Франко и безапелационното му изпълнение като борещия се за живота си катерач - Арън Ралстън. През изминалата година видяхме нещо още по-смело и впечатляващо - произведението на Стивън Найт - "Лок" в което видяхме лицето на един единствен герой - Айвън Лок. Едноименната роля, разиграваща се в повратен момент от живота на героя си, бележи най-могъщото, дълбоко и влиятелно изпълнение на Том Харди. Абсолютен моноспектакъл, в който Лок е подпомаган само от гласовете на останалите герои, с които той води животорешаващи разговори по телефона. Ако не сте гледали "Лок", вероятно би било трудно да си представите, как филм с един човек, каращ колата си би бил толкова добър и интересен, че искаме не само да задържи вниманието ви, но и да бъде номиниран в главните категории на Оскарите. Отговорът се крие зад брилянтния мозък на създателя Стивън Найт, който ни вкарва за час и половина в едно BMW X5 и Том Харди и ни прави свидетели на едно привидно тихо на пръв поглед събитие без действие, а малко по-късно вече сме в центъра на този емпатичен, разтрисащ, екзистенциален водовъртеж от живота на един човек (и нас самите) в сблъсък със своето минало, настояще и бъдеще. Истински шедьовър на модерната драматургия и киноизкуство.

ОБЛАЦИТЕ НА СИЛС МАРИЯ

- най-добра женска роля - Жулиет Бинош най-добър сценарий - Оливие Асаяс най-добра поддържаща женска роля - Кристен Стюарт -

Лентата на Оливие Асаяс, заслужено номинирана за Златна палма за жалост ще остане непозната за много от световните зрители. С едно от най-силните женски изпълнения, които сме гледали напоследък, в лицето на Жулиет Бинош, "Облаците на Силс Мария" е истински филм-шедьовър за славата, изкуството и днешното му свръхкомерсиална трансформация в сблъсък със "заключената" в миналото актриса, Мария Ендерс (Бинош).

GONE GIRL

- най-добър адаптиран сценарий - Джилиан Флин най-добра режисура - Дейвид Финчър най-добра музика - Трент Резнър и Атикъс Рос най-добър монтаж - Кърк Бакстър -

Преди премиерата си, "Не казвай сбогом" беше първия филм на Финчър от много време насам, за който не бяхме особено развълнувани. Противоречивият трейлър сякаш се луташе между жанровете и имаше за цел по-скоро да ни обърка, отколкото да ни подготви за самия филм. Разбира се, Финчър е Финчър и никога не трябва да се усъмняваме в способностите му. В крайна сметка останахме повече от очаровани, а веднага след прожекцията в главите ни се завъртяха задължителния минимум от номинации за Оскар, който "Не казвай сбогом трябва да получи" - женска роля, адаптиран сценарий, монтаж и музика. Познахме само с Розамунд Пайк, а чудесния сценарий - семейната сатира / мистерия / трилър на Джилиан Флин определено заслужава овации, прекарвайки ни през 2 филма в едно, в рамките на два часа и половина. Със сравнително нетипичен за него сюжет, Дейвид Финчър отново ни показа че може да работи еднакво добре с всеки материал, трансформирайки го в свой собствен. С дълбока атмосфера, задкадрови гласове, сякаш идващи от друга вселена, задължителното напрежение (въпреки не съвсем трилър жанра), което не ни оставя на мира от началото до края и стържещо- пулсиращата музика на иноваторите Трент Резнър и Атикъс Рос, "Не казвай сбогом" със сигурност е задължителен за всички тези, за които киното не е просто средство за разказване на истории.

КАМШИЧЕН УДАР

- най-добър режисьор - Деймиън Шазел -

Лентата на Деймиън Шазел, базиран на собствения му късометражен филм от 2013 (отново с Джонатан Симънс) получи огромно световно признание от публика и критика и фестивали, а американската академия го номинира в пет категории, но сякаш пропусна най-съществената в случая - най-добра режисура. Лентата за преживяванията на младия барабанист в елитната консерватория Шафър се отличава с феноменална актьорска игра и отличния стегнат сценарий и остър монтаж, но точно яростната и безкрайно смела режисура на 30-годишния Шазел (която почти пробива тъпанчетата ни, разкървавява ръцете на Майлс Телър и провокира Джей Кей Симънс да достави една от големите поддържащи роли на 21- ви век) превръща "Камшичен удар" в истински шедьовър, базиран на личните преживявания на Шазел, докато е в музикалната група на училището си.  

20 000 ДНИ НА ТАЗИ ЗЕМЯ

- най-добър документален филм -

Лентата посветена на магнетичния композитор, певец, писател, сценарист и актьор е всичко друго, но не и конвенционален документален филм. С оригинално заглавие, бележещо 20 000-ния ден от живота на "съществото" Ник Кейв, филма на Йън Форсид и Джейн Полард разказва историята на широко почитания член на "Nick Cave & The Bad Seeds" и "Grinderman" по завидно кинематографичен и вдъхновяващ начин. Дори интервютата във филм носят по-скоро естетиката на игралното кино, отколкото на документалното, превръщайки "20 000 дни на тази земя" изключително привлекателен, интригуващ и задължителен за почитателите на Кейв.