Jameson представя: 5-те любими филма на Мария Каракушева

Музикантска селекция с филми за размисъл

  • 06.02.2015
  • от редакторите

Мария познаваш като ума и красивите пръсти зад проектите Classic In The House, Classic In The Jazz и Grace On Air. Винаги сме намирали пианистката за особено иновативен представител на музикантските среди, а приятелите ни от Darik само затвърдиха това усещане, като миналата година я наместиха в първата порция млади българи, способни да променят светогледа ти (проектът 40 до 40). И понеже силно вярваме, че умението да усещаш музиката развива умение да усещаш света по един по-задълбочен и красив начин, попитахме Мария кои филми са в състояние да я вдъхновят като редичка бели и черни клавиши.


АМАДЕУС
AMADEUS (1984)

Първият избор на Мария ни се стори някак логичен – историята на Волфганг Амадеус Моцарт, видяна през режисьорските очи на Милош Форман. “Изключително въздействащ. Няма значение за кой пореден път го гледам, всеки път успява да ме зарадва, натъжи, вдъхнови...” И въпреки че никое от големите студиа по онова време не желае да инвестира в тричасов филм за класически композитор, „Амадеус“ отнася 8 награди „Оскар“ (сред които Best Picture) и има още дузина фестивални успехи за сметка на не толкова доброто представяне в боксофиса. Истински стойностна продукция!
Виж трейлъра тук


СИЯНИЕТО
THE SHINING (1980)

Ако си мислиш, че от първото гледане си хванал цялата символика на „Сиянието“, то значи си рядък оптимист. Гениалната работа на Кубрик по гениалната история на Кинг е нещо, което си иска вглеждане. Традиционно изолирано място (хотел в Скалистите планини) приютява героя на Джак Никълсън (заедно със съпругата и детето му). След това идва “страшното”. Ако се чудиш какво е “синдромът на хижаря” и докъде може да те докара – гледай. 
Виж трейлъра тук


ОМАГЬОСАНИЯТ
SPELLBOUND (1945)

“Шекспир, Салвадор Дали, Миклош Рожа, събрани на едно място – истинско удоволствие за сетивата.” Алфред Хичкок режисира тази история, която те праща в приют за психичноболни. Салвадор Дали пък се намесва като сценограф на една от най-въздействащите сцени – тази на съня. И въпреки че филмът е сред основните номинирани заглавия на 18-ата церемония по връчване на „Оскар“, единственият, с който си тръгва, е този за най-добра филмова музика на композитора Миклош Рожа.
Виж трейлъра тук


НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА АМЕЛИ ПУЛЕН
LE FABULEUX DESTIN D'AMÉLIE POULAIN (2001)

“Нестандартен и много любопитен образ. От момента, в който гледах за пръв път този филм, започнах да се оглеждам за Амели в реалния живот.” Филм, който те кара да погледнеш на странниците по различен начин. Амели е сякаш дошла от друг свят, някак самотна, леко изгубена и неразбрана. В един момент тя открива мисия и тръгва по следите на нещо, което придобива огромен смисъл. Една идея й дава цел и рамка. Колкото до музиката на Ян Тиерсен – тя е магия.
Виж трейлъра тук


МАНХАТЪН  
MANHATTAN (1979)

Истината е, че не можеш да обичаш само един филм на Уди Алън. Мария потвърждава правилото, като изброява Match point, Scoop, Midnight in Paris, To Rome with Love, Manhattan и ги описва с една дума – очарователни. Красиви истории, в които любовта (задължително крайна, в неговите филми няма такова нещо като “обичам те… малко”) винаги е централна сила – често безнадеждна и деструктивна.
Виж трейлъра тук