Нещата от живота

Ужасяваме се от същите чудовища, но по съвсем различни причини

От хорър филмите сме научили, че страхът е нещо страхотно.

Там първи умират безстрашните. Тези, които влизат в мазето или опитват да погалят извънземно яйце в изоставен космически кораб на далечна, мрачна планета. Затова ние, разумните, нормални хора, се страхуваме – за да се предпазим от евентуални тъпотии, които можем да направим. Страхът често идва от родова памет – например подсъзнателно изпитваме ужас от хлебарки, защото разнасят зарази и на мозъка му е по-лесно да ни изкрещи „Не“, отколкото да ни обяснява надълго и широко кво-що. Когато сме малки, всички страхове са ирационални. После от година на година ситуацията се обръща. Вече всяко нещо, което кара сърцето ни да бие учестено, има своето логично и разумно обяснение. Ето няколко страха, които остават за цял живот, макар и с различни мотиви:

Зъболекарят

Кой не е ревал пред кабинета на гадния зъбар с обещания как вече ще слуша като добро дете? Зъболекарите са толкова универсално всяващи ужас хора, че е цяло чудо как няма повече хорър филми за тях. Също така като малък те е страх от машинката, а като голям от сметката за пломбата.

Призраци

Има няколко аспекта на призраците, които ги правят доста нежелание по къщите – те минават през стени и невинаги са добродушни. Когато си дете, при всяко паранормално явление изпитваш страх от смъртта. Като си вече пораснал, повече се притесняваш какво ще кажат хазяйката, съквартирантът и съседите.

Вампири

Тук става дума за класическите грозни дракулоподобни чудовища, не за секси вампирите, от които всяка тийнейджърка иска да забременее. Като си дете, перспективата да останеш малък цял живот след ухапване на вампир е ужасяваща. След едни определени години хората биха платили добри пари за подобна процедура. Но пък мисълта, че някой иска подло да те захапе за врата, веднага ти припомня колко са нещедри на тема кръвопреливане в Здравната каса.

Клоуни

Кой е решил, че клоуните са забавни? За повсеместната омраза към червените носове върху бели лица не е виновен Стивън Кинг. Клоуните винаги са създавали едно крипарско усещане, затова всички толкова рилейтваме с It. Като малък те е страх някой клоун да не те дръпне в канала, а по-късно не искаш да те доближава, за да не ти изцапа дрехите… или аурата.

Тъмното

Страхът от тъмното е изначална паника на молекулярно ниво. Като малки се притесняваме оттам да не изскочи някое чудовище. Като възрастни имаме съвсем други драми. Защо е тъмно? Да не е изгоряла крушката? Платих ли тока? Бушонът ли е?

10 неща, които не трябва правиш във Видин

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.