ВАНЯ ЩЕРЕВА: ЗАД ВРАТАТА НА ОБРАЗЦОВИЯ ДОМ ИМА МРЪСНИ РИЗИ

По случай 10-годишния юбилей на книгата авторката е дописала няколко глави, разказващи какво се случва с героините 10 години по-късно

  • 03.06.2014
  • от Ралица Стоянова

На 19 май Ваня Щерева представи петото издание на дебютния си роман „Образцов  дом“. По случай 10-годишния юбилей на книгата авторката е дописала няколко глави, разказващи какво се случва с героините 10 години по-късно. Щерева пусна и късометражен филм (изключително забавен, гледайте го), направен по откъси от романа. Той е репетиция за пълнометражна продукция, която Ваня Щерева се готви да снима по „Образцов дом“.

Разпитахме писателката повече за филмите. Върнахме се с носталгия 10 години назад, отваряйки вратата на образцовия дом. Потърсихме отговор на въпроса, за какво стига едно десетилетие и за какво не.

Как реши да филмираш „Образцов дом“? Как избра актрисите Стефания Колева и Карла Рахал за главните роли в краткия филм? За колко време го заснехте?
Отдавна искам да направя пълнометражен филм по моя книга - дълго време подготвях "Мила Мерилин" за това, която е в съавторство с Людмила Сланева. И срещнах Любен Дилов в кварталния супермаркет, и на касата, докато си плащаме сметките, обсъдихме, той ме посъветва да направя филм по "Образцов дом" първо. А аз него го слушам. После в разговори с други хора всички гласуваха за "Образцов дом". Всъщност това е книгата ми, която най-малко става за филм - няма конкретна история, всичко е един пъзел от случки. Ама хората го обичат този "Образцов дом" и това е. И понеже предстоеше преиздаване, викам си, чакай да направя една репетиция. Стефания и Карла са първият ми избор, готина двойка са. За филма ще има кастинг и ще пробвам още варианти, за всеки случай. Заснехме го за два дни, монтирахме към пет. Даже на премиерата го показахме недовършен.

Готвиш и пълнометражен филм по романа. Разкажи повече –  кога започват снимките, кога се очаква да е готов?
Ами не стават бързо тези работи, а така ми се иска още утре да почна снимки... За съжаление киното е скъпа работа и сега е най-трудният етап от подготовката - намирането на средства. Ако имам късмет, смятам в края на лятото да заснема летните сцени във Варна, а основно сме предвидили да снимаме през пролетта на 2015-а. Избрала съм актьори, по двама-трима за роля, предстои да ги уточним на кастинг, който смятам да направя до месец. После да донапиша сценария.

Какви са предимствата на киноформата спрямо книжния вариант на твоята история?
Че е по-достъпно. По-лесно е да отидеш на кино, отколкото да изчетеш една книга. Киното има много повече потребители от литературата. Само че понякога зрители и читатели съвпадат. Тогава стават разочарования - чел си и си си представял съвсем други лица. В много от случаите изборът на лицата не съвпада с въображението на читателя. В този смисъл късометражката е полезна. Досега само едно писмо съм получила, в което подателят казва, че не си ги е представял така. В многото други писма имаме съвпадение литература-филм. Така че, надявам се, че съм в правилна посока и накрая след филмовия резултат да няма разочаровани.


В какво според теб се крие успехът на романа - издаваш го за пети път?
В това, че всички се припознават в героините. "Все едно аз съм го писала" - така казват. Може би и заради обикновения език - лека е за четене, има много смешки, има и разплакващи моменти... Абе има някаква интуитивно улучена формула, която още не мога да си обясня.

В „Образцов дом“ разказваш за неуспешните опити за любов на героините си. Намериха ли щастието Юлия, Петя и Каката за 10 години? Донесе ли им Вселената желаните мъже?
На някои да, на други не. Който както сам си го направи. Истината е, че женските събирания са едно приятно убежище, но ако не се откъснеш на време от тях, рискуваш да си останеш задълго в "Образцовия дом". Колкото повече време минава, толкова по-трудно се излиза.

„Нямаме право на захабено пране“, ама вадиш всички кирливи ризи на героините си. Защо?
В писането основното правило е да си честен. Не можеш да създаваш пластмасови положителни образи или силно негативни. Има нюанси. Ако прикриваш неща, не стават плътни характерите. А освен това си е много готино да скриеш своите кирливи ризи зад името на героя ти. Хем си честен, хем после се оправдаваш: Ааа, не бях аз :-)

Е, и свои срамни истории разказах вътре, ама това е поради силното ми чувство за самоирония. Кой не притежава срамни истории? Ами те са смешни, те са път, те са поука.


Какво има зад вратата на образцовия дом?
Мръсни ризи.

Ако щастието може да се снима, какво има на снимката?
Хиляди неща. Една от снимките на моето щастие ще изглежда така: много хора, които се смеят. А зад кадъра, ще си знам, че има един киноекран, към който гледат тези засмени хора. И там прожектират "Образцов дом".

10 години са много за... и малко за...
Много са, когато вървят от 30 към 40. Малко? Малко за промяна, се оказа. Ама не защото по принцип са малко, времето е въпрос на избор за какво ще го употребиш. Покрай подготовката на премиерата на петото издание на "Образцов дом" свърших повече работа за един месец, отколкото преди това за една година. Така че наистина е въпрос на избор.