9 НЕЩА, КОИТО ЩЕ НАПРАВЯ ЗА СЕБЕ СИ

Щастието е мисия възможна, научи се да бъдеш щастлив...

  • 29.05.2014
  • от редакторите

Живеем като на ролеркостър. От онези, на които не ти се вярва, че ще слезеш цял, ако изобщо слезеш. Поставяме си цели, които бавно, методично и сигурно ни оставят без енергия – енергия за любов, енергия за дълги среднощни разговори, енергия за глупост ала “направих го просто защото искам”. Оказва се, че да живееш по законите на логиката е по-зле от това да живееш в хаос. Защото едно е сигурно – неоправените легла са на щастливите хора.

В този ред на мисли идва моментът, в който заставаш на ръба и знаеш, че трябва да направиш нещо за себе си. И това нещо не е да се заровиш в книги за позитивно мислене, които ще “изядат” времето, в което да вземеш пък наистина да направиш нещо позитивно. За себе си. Не от егоизъм, от нужда. Ето и нашите научени уроци.

ДА ПОРАСНА
Налага се. Ти обаче си този, който трябва да избере как да го направи, някак не върви да останеш в кожата на Джоуи завинаги. Страхът от порастването е страх от сценария, в който се скриваш зад бюро в офис като кутийка, в който се жениш за някого просто защото е дошъл моментът… Не е нужно.

Можеш да пораснеш красиво. Да намериш това, което правиш с любов, и този, с когото искаш да правиш любов.

Май е най-голямата услуга, която можеш да си направиш.

ДА ПЪТУВАМ
Нищо на света не може да се сравни с това да видиш света. Едва ли трябва да те убеждаваме особено. Сещаш се за онзи момент, когато след няколко дни в странство кацаш на родното летище със звучното име Враждебна и си зареден с толкова идеи, че не знаеш откъде да започнеш. Пътуването е вдъхновение и тест. Дори Бил Мъри ти го каза: “Ако си решил да се ожениш за една жена, не го прави. Вземи два самолетни билета и пропътувайте света. Ако, като се върнете у дома, все още искаш да го направиш – тя е твоят човек.“ Някак ни се струва добра идея.   

ДА СЛУШАМ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС
Ние сме последните хора, които вярват в окултното и в оная теория, че има висши сили с много черно чувство за хумор, които движат света. Но вътрешният глас, това е друго нещо. Забелязал ли си, че всеки път, когато се правиш, че не го чуваш, защото не ти се вярва или не ти се иска да е прав, се вкарваш в излишно приключение (ама не от хубавите). Лесно е да излъжеш ума си, невъзможно е да баламосаш усещането си за “правилност”. Научи се да го слушаш, да знаеш кога да продължиш и кога да се откажеш, защото древна индианска поговорка гласи: Важно е да разбереш кога яздиш куц кон.

ДА НЕ СЕ ЗАКОТВЯМ В МИНАЛОТО
Това със сигурност е висш пилотаж. Забравили сме да живеем сега – или сме се вкопчили в миналото, сякаш е всичко, което имаме, или кроим планове за едно евентуално, хубаво, ама още недошло бъдеще. Последното е по-малкото зло, спомените обаче... Да, всички имаме онези неща, заради които ни се иска да живеем в нискобюджетна романтична комедия и да пътуваме във времето. Ами не става. Спри да съжаляваш, накарай спомените да играят в твоя отбор, а не срещу теб.


ДА НАУЧА, ЧЕ ПРОВАЛЪТ Е НЕЩО ПРЕКРАСНО
Неотдавна нищихме темата в детайли. И да, колкото и да не ти се вярва, да се провалиш е едно от най-важните неща, които непременно трябва да ти се случат. Да не си се провалял е като да не си падал никога като дете. Какво детство си имал без ожулени колена? Да поемаш рискове означава да си даваш шанс, а ето точно тук ще ви спестим вселенската мъдрост на Къци Вапцаров, знаете си я…

ДА ЗАБРАВЯ ЗА “КАКВО АКО”
“Какво ако” е поуката от онази история за Нероден Петко, която се учи някъде в началните класове. “Какво ако” е най-големият препъникамък на щастието, онази вероятност, която всява страх и ужас. Смелост. Смелост е всичко, което ти трябва, за да получиш всичко, което искаш, или минимум това, от което се нуждаеш. Ако в твоя сценарий винаги присъства някое “какво ако”, ами най-добре днес си остани вкъщи, защото “какво ако излезеш навън, а пък то вземе, че завали”…

ДА СЕ НАУЧА ДА КАЗВАМ “НЕ”
Да можеш да казваш “не” е също толкова важно, колкото да можеш да казваш “да”, когато са ти дръпнали речта за вечността, пръстените и децата пред стотина близки и далечни роднини. Отърси се от чувството за вина, че “не” можеш да помогнеш на някого или пък че “не” искаш да направиш нещо. Ако някой е около теб просто за да чува “да” всеки път, когато му потрябваш, не се нуждаеш от него в живота си. Важните хора разбират. Уважавай, чуждите думи, за да уважават и твоите. Тайната на комуникацията е в това да се научим да слушаме, за да разберем, а не за да отговорим.


ДА НАМЕРЯ СВОЯ СПОРТ
Всеки човек трябва да си знае спорта. Малко като със сродната душа – знаеш, че е някъде там, но още не си я намерил. Опитвай. New York Times писаха за така наречената 7-минутна тренировка, което елиминира от раз оправданията “нямам време”. Спортът има такъв ефект върху теб, че официално е доказан като един от методите за лекуване на депресия. А когато учените говорят и драскачите нямаме какво да добавим…

ДА СЕ ВИТАМИНИЗИРАМ
Енергията е от първа необходимост, когато искаш да имаш достатъчно сили и време за всичко. Тук освен обичайните заподозрени – фрешове и силна храна, можеш да си дадеш допълнителен сутрешен бууст с разтворимите SupraVit Active. Един вид получаваш необходимата си дневна доза чисти витамини и минерали и подсилваш имунитета, без това да ти коства особени усилия. Харесахме си SupraVit заради Quali Blends – ингредиенти от най-високо качество, които се използват за производството, и защото в тези витамини няма аспартам, изкуствени оцветители, глутен, захар и други вредители, а ароматите са натурални. SupraVit Activ, защото има нова формула с Коензим Q10 - силен антиоксидант, който блокира свободните радикали и ни осигурява младост по-дълго време, освен това е и естествен, мощен енергиен активатор. Разтворимите витамини ти дават здравословна напитка, не хапче, а активните съставки се усвояват до 90%, много по-висок процент в сравнение с всички други форми.

ДА СПАЗЯ ОБЕЩАНИЯТА КЪМ СЕБЕ СИ
Без да имаме научни доказателства, а само скромни наблюдения върху една немного представителна извадка, смятаме, че вероятността да спазиш обещание към някого е в пъти по-голяма от вероятността да спазиш обещание, което си дал сам на себе си. Това е така, защото поетият ангажимент към някого често задейства чувството за отговорност и ангажимент към него, както и съответно започва да човърка съвестта ти. За себе си винаги можеш да намериш оправдание и да се убедиш, че е било неизбежно и е имало нещо по-важно. Ами няма, ти си си най-важен. Свикни с мисълта и давай напред.