ВРЕМЕТО НА ВЯРА АТОВА И БОБИ КОВАЧЕВ

Най-новият бг ар-ен-би хит се казва „Цифра време“ и е дело на творческия тандем Вяра Атова и Боби Ковачев

  • 09.05.2014
  • от Тео Чепилов
  • снимки: Златимир Араклиев

Тя има в CV-то си The One – парче, достигнало до четвърто място в MTV World Chart Express и превърнало се в първата българска песен, излъчена по румънския музикален канал Music 1, той пък е направил аранжимента на „Под открито небе“ на VenZy и от години работи в студиото с артисти от ранга на Графа, Любо Киров, Орлин Павлов и Мария Илиева. Ето историята на парчето им.

Как се намерихте? Как започна проектът?
Б: Този проект започна, след като се бяхме намерили вече много отдавна – ние с Вяра сме приятели от пет години. Дойде веднъж в студиото на Графа и оттам.
В: Общо взето, всичките ми парчета са записвани под ръцете и наблюдението на Боби. Понеже съм виждала, че той има много свежи и готини идеи и мога да му се доверя. Първо поисках да направи парче за мен, но в процеса на работа по „Цифра време“ то стана съвместно.
Б: Аз пратих едно демо, в което у нас бях маркирал моята част. После обаче реших да го запиша и по-хубаво, да видим как ще звукне. На мен ми хареса и дълго време се колебаех да й го предложа ли, да не й ли го предложа, въобще искам ли да го правя това. Защото не съм свикнал да съм в окото на прожектора.
В: Не си излизал на фронт линията (смее се).

Ти всъщност имаш ли някакъв сценичен бекграунд?
Б: Като озвучител на Графа съм ходил навсякъде в България. На сцена обаче съм бил само когато е нямало място до диджея. Имах колебания и ми беше едно такова приповдигнато – адреналинът ми се покачваше, като знаех, че ей сега трябва да го предложа на Вяра и въобще как да го кажа. „Абе, Вяра, ти какво мислиш сега примерно да го извадим като някакво дуетно парче?“ На нея й трябваха около 10 секунди мисъл и каза „Добре“.
В: И така – много естествено всъщност дойде всичко.

Кога се случи това?
В: Парчето го почнахме преди повече от година – видяхме се два пъти и беше на 80% готово. После обаче просто ни беше тежка година и на двамата, преживявахме някакви неща и си бяхме решили, че не е хубаво, след като си вложил някаква енергия и емоция в едно парче, докато ти се случват някакви други неща, да влагаш различна емоция. И си изчакахме да ни минат тези тежки трудни моменти и довършихме парчето ей сега – преди един месец.
Б: Така, като остане парчето в долапчето, загубва някак си първоначалната си скорост, загубва моментума, с който е тръгнало. В един момент Вяра идва и ми казва: „Значи, Боби, на 11-и снимаме клип.“ Така че като часове реално работата по това парче е малко.
В: Просто му трябваше много време да отлежи и да втаса. Ние, ако работим с тази бързина, можем да направим албум за 3 месеца.
Б: Да, ако бяхме западноевропейци. Ние обаче сме си баш българчета – така лекичко, без да бързаме.

Какви са отзивите за парчето дотук?
В: Мама много го хареса, всичките роднини също (смее се). Мога да се похваля, че имам приятели, които са доста откровени, слава богу, защото само да ти повтарят колко си готин само защото сте приятели, не е окей. Нали трябва да градиш и да се развиваш. Мога да кажа, че 90% от хората харесват видеото и 100% харесват парчето. Не може да си много обективен, когато си вътре в целия процес и преминаваш през всичко. В един момент си казваш: „Абе това окей ли е, не е ли окей.“ Тогава се доверяваш на вътрешното ти усещане и разбиране за стил и красота.
Б: Гадно е, защото това е твоето вътрешно усещане – ти го разбираш така.

В момента, в който това трябва да излезе, за да го чуят някакви други хора, започваш да изпитваш вътрешно притеснение, че по някакъв начин тези хора ще трябва да оценят твоя вкус.


На промоцията ви беше пълно със звезди – те как оцениха парчето?
Б: Графа се изкефи страшно много, каза че вътре има много хитови елементи както в музиката, така и в текста. Все пак 90% от „Цифра време“ се случи в Monte Studio, което помогна страшно много. Веселин Ценов – ALGORIDDIM, който също работи в Monte Studio, много хареса парчето.
В: Поли Генова закъсня за промоцията и нахълта в клуб Mascara, където имахме участие, с думите: „Дай да го чуя, дай да го видя!“ По реакцията й, като го чу на живо, мисля, че се изкефи. VenZy дойде и ми каза много яки неща за парчето.
Б: Като цяло има някакъв елемент на изненада, като се чуе за първи път „Цифра време“, защото то не се вписва в течението. Малко остава извън комерсиалната страна на нещата, въпреки че го има и този елемент вътре.

Парче, което се казва „Цифра време“, просто трябва да има история на текста. Каква е тя?
Б: Текста го писах аз – идеята ми дойде на таванчето у нас. Исках да е нещо сексуално, да е нещо провокативно като текст. Даже и на Вяра това й го предложих още докато беше на ниво бийт песента, и тя беше много навита. Казах й: „Искам така да го изпееш, да си много лоша, някаква кучка такава.“
В: Някак си много обичат да ме поставят в тази роля (смее се). Иначе аз много се изкефих, като чух припева: „Къде ме... доведе... одеве... те чаках... цифра време“ – в първия момент си казах: „Ей какви странни думи, обаче супер много зарибяващи.“ То си се съчета и че цифра време мина – всичко си е било в основата. (Смее се.)


Медиите нарекоха клипа ви „арт еротика“ – такава ли беше концепцията?
В: При мен не знам защо така се случва, но винаги, когато започва да придобива някаква завършеност парчето, вече имам някакви картини в главата и просто не мога да ги махна. Чудихме се с Боби за няколко режисьори, но когато се видяхме с Бойко, бяхме много впечатлени – той е толкова в час с световните тенденции, при това не само в музиката, а даже в грима. Той е учил режисура в Барселона и може да се обоснове всяка една секунда защо има нещо в кадър. Аз бях „уау“ – досега никой режисьор не ми е  правил такъв тип презентация. Бойко успя да доразработи по готин начин моите идеи.
Б: Реално Вяра си беше изградила представа за клипа и намери в лицето на Бойко Щонов професионалиста, който да доразвие и реализира нейните идеи.
В: Исках видеото да бъде сексуално, както и парчето, но все пак да не се прекрачи границата, която да го направи забранено за лица под 18 години. Не можеше да има супер хард сцени.
Б: По време на снимките в един момент, когато моделите се разхождаха полуголи, аз го гледах отстрани и се уплаших какво правим ние всъщност.
В: „Какво ще има в този клип? Порно?”
Б: Ами да – викам си: „Ужас, няма да мога да го пусна на сина си тоя клип.“ Истината е, че Бойко Щонов е знаел през цялото време какво ще прави и това, което сътвори най-накрая, е нещо уникално. Няма друг български клип, в който да има толкова фина и толкова елегантна еротика. В повечето клипове или ще изглежда евтино, или ще изглежда порнографско, докато това е много стилно и много красиво. Целия проект е съвкупност от моите идеи, тези на Вяра и тези на Бойко – това е работа в екип, която се е увенчала с един страхотен продукт.

Значи дай да видим дали разбрах правилно – Вяра си е представяла клипа и крайният резултат е арт еротика. С други думи това са нейните еротични видения, така ли?
В: Голямото вдъхновение за клипа дойде от романа „50 нюанса сиво“ – аз го прочетох, след като вече бяхме готови с песента, и сега нямам търпение да гледам филма по него, който скоро ще излезе по кината. Романът е хард, но пък е готин. Иначе всички, които се снимаха като модели във видеото, са наши приятели и си дойдоха естествено и с ролите – Мартин Смочевски от „Под прикритие“ участва в една постановка „Папагена“, където той танцува полугол по шорти – аз го видях и веднага реших, че трябва да участва в клипа. Виолета Во Ван е много екзотична красавица, тя е виетнамка и има много чиста красота – затова я сложихме в двойка с някой, който да е контрастен. Искахме да има и такава невинна красота, каквато има и Поли Великова – русата мацка в клипа, тя има едно такова ангелско излъчване. И, разбира се, какво по-готино и контрастно нещо от това да я сложиш заедно с двама мъже, които да се съревновават за нея и да изглеждат като близнаци – Сократ Сократов и Светозар Димов.

Как започнахте да се занимавате с музика?
В: Истината е, че аз винаги съм била много близо до музиката, каквото и да се е случвало, винаги сама съм си търсила път към нея. Свирила съм на пиано дълги години като малка, после много исках да стана изпълнител, но просто не виждах начин, по който да се случи. Работех за радио City, които в един момент направиха телевизия, аз тъкмо започнах да уча журналистика и ме поканиха на кастинг – аз бях „уау“. Въпреки че бях човек, който си работи там и така нататък, не ме одобриха.

Представих се много зле – много се притеснявах. След време една от водещите трябваше да се смени и ме повикаха отново, като  ме предупредиха да се постарая повече.

Беше едно стоене вкъщи пред камерата, репетиции. Истината е, че точно така стават нещата – този път се представих добре и станах част от екипа на City TV, почнах да се срещам с много световни изпълнители, защото се правеха големи концерти в София и за мен това беше много голямо обогатяване. Един ден ми дадоха в ръцете предаване, което аз да си го формирам малко или много, и аз реших, че там ще се представят български изпълнители. По това време нямаше много активни български изпълнители – Графа, Любо, Мария Илиева. Покрай тях научих много. Това са артисти, които от много години са на пазара – и в период, в който имаше много слушаемост на българската музика, и в период, в който не се почиташе много. Аз съм им благодарна, защото те винаги са ми давали съвети и са ме подкрепяли. А аз тогава бях едно момиченце с много големи мечти и може би все още съм. Дойде моментът, в който трябваше да запиша първото си парче заедно със Светльо Къслев. Много дълго събирах смелост, защото някак си колкото и да искаш да направиш нещо, преди да направиш първата крачка, винаги те обхваща най-голямото шубе. Казваш си: „Ето светът ще се срути и не става и не става.“ Така де, минах си първата крачка и така се запознах с Боби – първият ми запис беше в Monte и той беше в студиото.

Какви бяха първите ви впечатления един от друг?
В: Спомням си, че в началото не знаех много студийни пинизи и трябваше за второто ми парче да запишем „в сърцето ми е пълна тишина“, а „в“ и „с“ едно след друго е брутално трудно да се запишат, така че да се чуе в парчето. Боби ми се включи в слушалките и каза: „Виж сега, ще запишеш „фърцето ми“, после отгоре ще си изпееш истинския текст и ще стане.“ И проработи. Студийните ми познания са благодарение на Боби.
Б: По това време аз имах вече няколко години преднина – и аз съм бил сравнително младичък тонрежисьор, но не чисто нов.

А ти как започна да се занимаваш с музика?
Б: Мене си ме вълнува музиката от малък, това е ясно. Също съм ходил на пиано. Голямо влияние оказват родителите – важно е каква музика харесват и как я слушат и как ти я разказват, докато си малък. Защото това, че баща ми беше луд фен на Pink Floyd, начинът, по който ми разказваше тогава – почваш да чуваш музиката по съвсем друг начин, почваш да я разбираш. После се научих да свиря на китара и на пиано, нашите въобще не ме натиснаха, защото вярваха, че не трябва да се кара насила да прави нещо едно дете, и аз спрях, за което после си се ядосвах. По-късно учих музикология в Лил, Франция – там ме научиха да гледам на музиката не академично, а по-експериментално. Върнах се тук и се видях с Орлин Павлов, с когото сме съседи и приятели – като малки сме играли на фунийки и сме гледали порно – той ми каза, че Графа си търси човек за студиото. На мен ми трябваше стаж, за да си завърша бакалавърската степен във Франция и така започна всичко. Лека-полека Графа си ме отгледа – 9 години прекарах в студиото му. Най-много се развихрях да работя по парчето на VenZy „Под открито небе“ – той си го беше качил в някаква начална версия, която си беше само реге, но аз усетих, че му трябва по-солиден ритъм – нещо стил „No Diggity” на Blackstreet. Графа ми даде аз да го направя, самият VenZy също много помогна, но реално това ми е първият проект, в който имам изцяло участие. Иначе преди това съм правил музика за филми и телевизионни продукции.
В: Понякога се чудим защо не ни се случват веднага нещата, а то всъщност е, защото трябва да дойде моментът, в който да не пробваш, а да си сигурен. Затова е хубаво, че нещата не се случват на момента.
Б: Е, те са се случили реално, когато е трябвало да се случат – това е някакъв път, който се извървява винаги. Никой не е станал звезда, защото се е родил така.

Виж и какво се случва с нашето момче Мартен напоследък.