ТРИТЕ СТРАНИ НА LaTiDa

LaTiDa не влизат в клишето за момичешка банда, те са приятелки, неразделни са и се борят да реализират проектите си тук и сега

  • 11.04.2014
  • от Биляна Славейкова
  • снимки: Кристина Господинова (основен кадър)

Видиш ли веднъж момичетата от LaTiDa, със сигурност ще ги запомниш. Три коренно различни типажа градски мацки, които са намерили пресечната си точка и това е музиката. Чувстват се на място у нас, работят с приятели (включително почти четвъртата в групата Поли Генова) и се борят много за своите проекти. Просто защото вярват в тях. LaTiDa са Елизабет Нешева, Яна Балева и Десислава Христова.


Познавате се от деца, как се срещнахте и какво ви събираше едно време?
Деси: Според мен е нещо като съдба. Запознах се с Яна в „Пим-пам“ малко преди да се срещна с Бети, с която живеехме на два блока разстояние. Бяхме в едно училище и после заедно цял живот.  
Бети: Общо взето, от 6-годишни сме неразделни и пеем заедно. Първоначално бяхме в един по-голям състав, но постепенно другите момичета и момчета, които пееха с нас, тръгнаха в различни посоки и останахме ние трите. Решихме да продължим по този начин, защото ни харесва и сме си паснали.
Деси: Трите оцеляхме!

Това означава ли, че музикалният ви вкус се припокрива?
Яна: По някакъв начин го изградихме заедно, „Бон-бон“ ни научи на много неща – как да работим, с какви хора, възпита ни не само в посока музика. Естествено имаме и много различни интереси.
Деси: Всеки си има предпочитания какво да слуша в колата или вкъщи, но когато става дума за професионални неща, вижданията ни се припокриват доста, което смятам за наистина трудно, особено в женска група. В такива състави най-често има борба за надмощие, при нас няма такова нещо. Успяваме да правим компромиси, което е важно.
Бети: Момичета сме, но се държим мъжки.

Какъв стил гоните като група?
Деси: Не бих могла да кажа конкретен стил. Последното парче, което направихме, например се вписва в няколко стила. Няма подобно нещо на пазара, което е и причината да се притесняваме как ще се възприеме. Freedom e поп, но с по-електронно звучене, като дори има малко дръм енд бейс елементи. Искахме да смесим няколко неща. Не гоним да е комерсиално.
Бети: Това, с което винаги се заиграваме, е да правим готини вокали, дори когато пеем по клубове или пеем кавъри. Опитваме се да вкараме нещо от себе си и така да представяме парчетата пречупени през нашия ъгъл.

Казвате, че не гоните комерсиалното, не ви ли се иска да ви въртят по телевизии и радиа?
Деси: Хубаво е да ни въртят, това естествено е реклама за нас трите. Много добре знаеш, че когато човек е популярен, тогава започват да го търсят, обаче никога не съм го разбирала като самоцел, много по-важна е музиката, която правиш, от това, колко пъти ще те дават по телевизията.


Снимка: Кристина Господинова

Разкажете повече за авторското парче Freedom.

Бети: Решихме да пробваме сами да го създадем, уж на майтап, а то взе че се получи.  Измислихме основната част от песента и помолихме една много талантлива текстописка, Марина Балтази, да ни напише текст. Тя учи в Бъркли и направи много красив текст по нашите идеи за послание. Абсолютно покри критериите ни.

Не мога да не ви попитам редовния въпрос – защо на английски?
Бети: Вървеше й повече на песента. Аранжиментът е на Александър Кипров, видеото направи Шошо, а оператор беше Томислав Михайлов. Идеята за видеото тръгна от нас, разработихме я с Марина и я представихме на Шошо. Снимахме на Копитото, в една гора в Драгалевци, в 51-во училище за изкуства, там има страхотни графити... Benetton ни облече за клипа и естествено зад всичко това стои „Бон-бон“ и нашият продуцент Рози Караславова. Тя е човекът, който ни подкрепя във всяко начинание.
Деси: Поли също много ни помага и с нея сме от „Бон-бон“.
Яна: Общо взето, сме една голяма мафия и всички се подкрепяме.
Деси: По-голямата част от хората, които се занимават с изкуство, Джули от „Революция“ например, Йоана от Deep Zone, повечето в бизнеса са били в „Бон-бон“.
Бети: Ние сме като клуба на Мики Маус с Джъстин и Кристина, обаче в България.

Гледах ви по време на лайв на Funky Miracle, в който сякаш бяхте в публиката, но в един момент се качихте на сцената, винаги ли сте готови за шоу?
Деси: Винаги трябва да си готов, да не говорим колко непредвидени неща се случват винаги в последния момент. Или не тръгва нещо, или е различно парче…
Яна: Сещам се за един концерт в периода, в който пеехме доста кавъри. Бяхме подготвени да пеем парче на Анастейша, даже имахме танц и изведнъж – докато сме на сцената – тръгва друго нейно парче, нищо общо с това, което сме научили. И се обръщаме към Деси, която й е страшна фенка.
Деси: Яна се обръща и казва „Пей“.
Яна: Справихме се и мина.
Бети: И оттогава все така.

Мотив в клипа ви е сънят, сънували ли сте парчета?
Деси: О, да. В просъница нали знаеш как ти хрумват разни неща. Никога обаче не ставам да си го изпея или да си го запиша. Сякаш вечер съзнанието на артистите работи по-освободено.

Удря те вдъхновението само тогава, когато не се напъваш да измислиш нещо.

Бети: Сега си спомням как, като бяхме малки, сънувах един сън с една песен – отидох на репетиция и казах – ти пееш това, ти пееш това и така… стояхме и пяхме едно парче от съня ми.

Какво ви вдъхновява?
Бети: Любовта и природата.
Деси: Зависи в какво състояние на духа съм, като съзнанието на човек е отворено – всичко може да го вдъхнови.

Вие сте момичета, при това артисти, много ли сте емоционални?
Деси: Ужасно! Редовно се случва да изригват емоции.  
Бети: С Деси сме и малко ревли. Онзи ден видях едно сладко дете на улицата и се разплаках. Ама то е много готино усещане. Поревавам си и ми минава.


Бяхте беквокалистки в Музикална академия, какво ви даде риалитито?
Яна:
Като цяло беше невероятен опит за нас, екипът се оказа страхотен – млади, приятни хора с добро отношение един към друг. Откъм работа обаче беше много тежко.

Хвалиха ви доста…
Деси:
Да! А това е много странно, защото повечето хора не обръщат внимание на тези неща. Реално обикновен човек няма да се впечатли в стил „Абе какви беквокали има тая песен!!!“.

В конкретно изпълнение Фънки веднъж каза, че си е проличало майсторството на беквокалите…
Деси: Да, спомням си случая. Всъщност в началото на предаването беше най-тежко.
Яна: Репетициите бяха по-дълги от самите концерти. Докато свикнеш с хората, с които работиш, е трудно. С Поли се разбирахме веднага, защото лесно можем да предположим какво е добре за нея, а повечето други въобще не ги познавахме, кой какво ще иска, как се справя, беше си изпитание и за нас.
Бети: Учихме по 15 песни на седмица.

Какви са интересите ви извън музиката?
Деси: Имам супер много неща, които нямам време да правя. Като дете много се вълнувах от литературата, много обичах да рисувам. В 12-и клас исках да се запиша на рисуване и с някаква мода да започна да се занимавам, което естествено не се осъществи. Записах се в Академията, пиано. Харесвам френския език, който искам да науча и да отида в Париж. Обичам да танцувам и го правих в  школата на The Center. Повлияла ми е черната музика, а веднъж като пътувахме до морето, само моят диск работеше и Бети да разкаже…
Бети: От София до морето само онова парче – “Моли, Моли, Моли...”
Яна: Аз обичам да снимам и бях решила да кандидатствам в НАТФИЗ с идеята да стана оператор. Купих си едни книги и прочетох едната до 3-та страница.
Бети: С Яна учим тонрежисура в Академията. Ако всичко е наред и се развиваме добре, ще може да си правим сами парчета. Обичам да рисувам, имаше един период, в който пишех стихове. Намерих какво съм писала тогава и е толкова тъжно, някаква страшна меланхолия, а всъщност никога не съм била тъжна.
Деси: Е вие слушахте само бавни парчета?
Бети: Аз и сега слушам само бавни парчета, с Яна си пускаме нещо, което носи релакс, как да си пусна “Моли” на Деси след това. Слагала съм си и дати на стиховете и гледам, че през ден съм писала. Отделно много искам да се науча да шия, баща ми ще ми оправи една стара  машина, за да се пробвам.

Имате ли детски спомени за куриозни ситуации с „Бон-бон”?
Бети:
Тогава ми се струваше, че сме много готини, а сега, като гледам записите, и умирам от смях.
Яна: Спомням си, че бащата на Деси снимаше постоянно зад кулисите.
Бети: Снимахме веднъж клип на една детска песничка, “Летен дъжд” се казваше, и сме в Борисовата градина. Яна тогава беше страшен дивак и бърка с една пръчка в езерото. В един момент вади един умрял плъх и крещи: “Мамоооо, плъх”, една такава много горда.
Деси: Е, мен ме даваха как паднах от един шкаф, пеейки, и си разбих носа. Ситуацията е следната: баща ми ще ме снима как пея, качвам се на шкафа и леля ми 15 пъти ми казва “Внимавай да не паднеш!”, а аз танцувам, пея, много се раздавам. В следващия кадър съм с наврян тампон в носа, тотално разбита, но горда. За един мой рожден ден го излъчиха това видео в предаването.

Как се чувствате в България, какво е мнението ви за музикалната среда?
Деси: Колкото и да е тъжно, културата си е ощетена тук. Не че няма достатъчно място под слънцето за всички, но не се оценява трудът. Според мен нашият проект в чужбина би бил доста по-печеливш.
Бети: Там има повече конкуренция, обаче те ценят. Не че се чувстваме неоценени, но всичко става по-трудно. Една идея сме късметлии, защото се справяме без сериозен гръб и подкрепа от фирми и спонсори. Така е много по-сладко, като имаш успех – вложил си всичко, трудил си се много и резултатът е дошъл.
Яна: По някакъв начин сме си намерили среда, в която се чувстваме добре и се опитваме да направим колкото може повече.

Кое отчитате като плюсовете?
Яна: Работим с удоволствие и с най-близките си хора. И ако според някои това е трудно, на нас повече ни помага, отколкото ни пречи. Някак си се разбираме и имаме подкрепа за всичко. Това е най-големият плюс, оттам нататък доста се борим, за да реализираме проектите си.
Бети: Трите помежду си много се разбираме, винаги има някакъв спор, но той обикновено е само за кратко и това някак е нормално, а по принцип сме много различни.


Имали ли сте концерти пред чужда публика?
Деси: На Eвровизия с Поли бяха може би най-невероятните пътувания, които сме имали.
Бети: Бяхме в Молдова, после Холандия, Гърция, Сърбия, Македония и Германия. Публиката специално в Германия беше интернационална, делегациите на различните държави. Много шарени и интересни хора, много отворени към всичко. Нямаше намръщени физиономии.
Деси: Тогава парчето беше на български. Трябва да ти кажа, че нещо като бариера не съществуваше. В клуба в Амстердам, където се представяше Малката Евровизия, цялата зала пееше “На инат”. Както и да го погледнеш, е постижение само по себе си. Сцената в Дюселдорф беше нещо огромно. Като гракнат тези хора срещу теб, приижда такъв адреналин, че искаш да хвръкнеш.
Бети: Спомням си, че на песента преди нас крещяхме, за да разпуснем. Наистина е жестоко усещането, независимо от това, че песента не се класира.
Деси: Холандците отпаднаха с нас, питат ги за коментар и те казаха: “Какво можем да кажем ние, при положение че България отпадна.” Много готино отношение на хората. Смятам, че ако български  артисти излизат на световния или европейския пазар, биха имали успех, но не се работи в тази посока.
Бети: Сега няма и Евровизия, която беше една врата. Малко е странно, че във всяка държава има различни правила. В Гърция например бяхме гости на финала им и хората си пееха на плейбек. Имайки предвид, че на конкурса се пее на живо – не знам как публиката се доверява на някого по този начин.
Яна: Негативно се натовари конкурсът, а беше много добра връзка.
Деси: Влагат се ужасно много пари. Азербайджан спечелиха големия конкурс. Искали са да поканят Lady GAGA да ги представя, Кралството беше представено от Blue например.

Разкажете за детската Евровизия, на която са били „Бон-бон“?
Яна: През 2007 децата от „Бон-бон“ участваха в нея в Холандия. Малко след като приключи конкурсът, се появи един филм, който проследява как три деца се подготвят за конкурса. Реалността на грузинското дете беше страшно тъжна. Всички влагаха много, защото това им е единствена връзка, но нямаха никакви възможности за хубаво шоу и въобще нормално развитие на музикалните деца.
Деси: Не сме най-зле, но сме доста неорганизирани. Не се осъзнава смисълът от това да се споменава държавата с добро, да се представят артисти. Кофти е само с лоши неща да ни свързват, при положение че има толкова много хора, които правят качествени продукти тук, но никой не го знае.

Къде може да чуем LaTiDa на живо скоро? 
Подготвяме много готин акустичен лайв, в който ще прозвучи нашата авторска музика, както и световни хитове, но в доста по-различни и интересни варианти от тези, в които сме свикнали да ги чуваме. Лайвът ще бъде на 22.05 в Студио 5 от 22 часа.

Запознай се и с момчетата от Funky Miracle.