Таня Петров: за здравословното хранене, пътуването и радостта от живота

"Подбирайте внимателно храната си. От днес, най-късно от утре..."

  • 27.04.2021
  • от редакторите

С вдигането на температурите и приближаващото лято започваме да мислим за бийч бодис, стягане на дупета и други части от себе си. Както всеки път, едно гласче в ума ни шепне, че и тази година няма да достигнем до мечтаната форма и ще предадем фронта с някой шоколад на четвъртия ден.

Днес разговаряме с Таня Петров – холистичен нутриционист, консултант по хранене, пътешественик, слънчев лъч по пътя ни към по-здравословно отношение към диетите и режимите. Тя ни изяснява, че за да не се провалим, трябва да изградим дългосрочни хранителни навици.

С молив и лист хартия в ръка слушаме внимателно:

Най-често хората, които се посвещават на здравословното хранене, преди това са имали особена връзка с него. Така ли започна и твоят път към един по-полезен начин на живот?

Моят път към здравословното хранене започна на доста късен етап от живота ми. До 35-годишната си възраст никога не се бях замисляла как се храня. Признавам си, хранех се безразборно от сегашната ми гледна точка, направо безобразно. Тъй като съм висока, този начин на хранене дълго време не ми се отразяваше. Някак си ми се разминаваше и до втората половина на 30-те ми години бях сравнително здрава и добре изглеждаща жена. Дори не забелязах кога това се промени. Всъщност първо започнах да обвинявам огледалата в съблекалните. Правеха ме дебела! А след това нещата съвсем загрубяха и престанах да се снимам. Казах си: „не може през целия си живот да изглеждаш като на двайсет“, и продължих да си живея спокойно. Докато не започнаха да се появяват здравословни проблеми. Цяла година се влачих по доктори и болници.

Осъзнах, че здравето ми се разпада като къщичка от карти.

Осъзнах и че нямам желание да изживея живота си като абонат на здравната система и да приема, че ще си живея с куп хронични болести.

И тогава се взех в ръце. Промених първо своето хранене, после започнах да давам съвети на познати и приятели, а накрая установих, че това е нещото, което винаги съм търсила. Най-накрая съм намерила своята страст! Хвърлих се здраво да уча за храненето и го превърнах в своя професия.

Добрата и полезната храна според теб лекарство ли е или по-скоро превантивна мярка? Защо?

И двете. Храната може да бъде лекарство, когато вече има болест. Но тогава е доста по-трудно да се върнем назад – към здравето. Отнема време, търпение, а и доста заболявания не могат да се излекуват само чрез хранене, други изобщо не се лекуват. Има болести обаче, при които храненето има доста добър ефект. Нещата се получават доста лесно и само няколко месеца специална диета могат да ни превърнат отново в здрави и енергични хора.

Изобщо не е приятно да боледуваш! Затова искрено препоръчвам на хората да не чакат, а да започнат да подбират внимателно храната си.

Не от понеделник, не от другия месец или новата година, а днес. Най-късно от утре…

Пролетта е един от любимите ни сезони, но с нея идва и пролетната умора. Има ли според теб храни, които биха могли да ни помогнат да я преборим?

Има. Яйца, риба, зелени зеленчуци, горски плодове, авокадо, ядки. На тези храни трябва да наблегнем през пролетта, за да преодолеем  умората, апатията и често сменящите се настроения. Бих добавила и витамин D като хранителна добавка, за да ускорим процеса. Както и много разходки на въздух и слънце!

Всеки знае, че добрата храна влияе позитивно на физическото ни здраве. Мислиш ли обаче, че тя може да е от полза и за психиката ни? Защо?

Разбира се, че влияе! Поставяйки храна в тялото си, ние първо храним мозъка си, а чак след това останалите органи и системи. Синтезът на хормоните в тялото е много силно свързан с храната, която приемаме. А хормоните от своя страна влияят директно на настроението ни, на усещането ни за щастие, влияят на съня ни, на нивото на стрес в организма. Буквално на всичко!

С хранене могат да се повлияват паник атаки, депресивни състояния, дори епилепсия.

Тук обаче искам да кажа няколко думи за захарта. Много хора се успокояват, когато похапнат нещо сладичко. Нормално е, получава се моментално усещане за лекота, но това усещане е много преходно. След вкусния сладкиш и чувството за удовлетвореност отново се появява нервност. А как се лекува това? Естествено със следващата доза сладичко. Това е затворен кръг имного напомня за наркотична зависимост. В дългосрочен план това в такава степен превъзбужда мозъка ни, че започваме да получаваме пристъпи на тревожност или изпадаме в обратната крайност – ставаме депресивни и апатични.

Захарта има свойството да се „маскира“ под много привлекателни форми.

Торти, вафли, бисквитки, шоколади, дори плодове! А после бавничко и подмолно ни отмъщава и съсипва здравето ни.

Ти сподели с нас, че се занимаваш с холистична диетология, но можеш ли да ни обясниш разликите между този вид диетология и нормалната?

Думата „холистичен“ означава цялостен. Това вече почти всички го знаят, защото понятието в последно време много сериозно навлезе в ежедневието ни. Затова сега ще обясня разликата малко по-неформално, с примери. Когато отидете на диетолог, ще получите хранителен план, който да спазвате за определен период от време. В него ще има грамажи, микро- и макронутриенти, броене на калории. Всичко е описано, напечатано, има и рецепти – режим, който получавате и просто трябва да спазвате. 

Холистикът ще работи и с тялото, и със съзнанието ви, често ще адаптира менюто ви на база моментната оценка на състоянието ви и в съответствие с резултатите, които постигате. Ще ви покаже и как по принцип да промените нагласата си спрямо храната. Ще придобиете полезния навик сами да контролирате храненето си. Това е ключово, защото в крайна сметка не можете до края на живота си да разчитате някой ежедневно да ви казва как да се храните. Трябва да се научите как да поддържате добрата си форма сами.

С доброто хранене идва и активният начин на живот, а при теб той на вече се изразява в пътувания по интересни места. Как се зароди в теб тази страст да опознаваш непознати и далечни дестинации?

Винаги съм обичала да пътувам.

Още преди много години си разпечатах една карта на света и започнах да оцветявам държавите, които съм посещавала.

На принципа колкото повече, толкова по-добре. Ако храненето ми е страст, то пътуването ми е направо мания. Случвало ми се е да се намирам на прекрасно, екзотично място и още докато съм там, да си мисля коя ще е следващата ми дестинация. Обожавам усещането, което дават непознатите места и култури. Това тотално излизане от зоната на комфорт, промяната на рутината, необходимостта да се ориентираш в непозната, а понякога дори опасна обстановка ми действат като пълен рестарт на мозъка. Това е моят начин да си почивам и да бягам от рутината. Не обичам сивите неща, винаги трябва да има емоция. Във всичко, което правим.

Когато човек е на път, е доста по-трудно да следи какво слага в стомаха си. А както спомена, ти често си на някое пътешествие и все някога ти се е случвало да нямаш достъп до хубава храна. Как се справяш в такива ситуации? Можеш ли да ни дадеш съвет как да се храним, когато нямаме пълен контрол над продуктите, с които разполагаме?

Всъщност доста често ми се е случвало да нямам достъп до качествена храна. Или поне до такава, която отговаря на собствения ми хранителен режим. В общия случай ще трябва да се съобразите и с особеностите на националната кухня – пържено, люто, екзотични хранителни комбинации и подправки.

В общи линии тогава нямате кой знае какъв полезен ход и избирате най-малкото зло. Важно е да се разминете със стомашните разстройства и да получите достатъчно енергия за приключенията, които ви очакват.

Сега може и да ви изненадам, но ще ви дам един съвет. Ако сте планирали дълго време някое пътуване, очаквали сте го с нетърпение и за вас то е нещо екзотично, специално – забравете за правилата за хранене. Насладете се! Най-лесно и най-добре се опознава една култура чрез храната ѝ. Опитайте всички традиционни ястия, хранете се в ресторантчета, които се посещават от местни хора, и се забавлявайте. Няма как да навредите на здравето си за седмица-две, а и аз често се шегувам, че калориите, поети на път, не се броят… След това се върнете към нормалното си ежедневие, към здравословната си диета и си спомняйте за ваканцията си с усмивка на уста.

Иначе ако пътувате с кола на близки разстояния, можете да замените солетите и другите тестени гризинки с ядки, предварително нарязани зеленчуци на пръчици, качествено сушено месо (хамон, прошуто или домашен суджук).

В новото нормално за жалост пътуването не е чак толкова достъпно, колкото преди. Как ти се отразява това? Има ли място, за което силно си мечтаеш да посетиш отново?

Преди малко повече от година се върнах от Доминиканската република.

Живях там четири месеца, имах възможност дълго време да съм далеч от България и да рестартирам напълно. Затова следващите месеци на изолация не ми се отразиха зле. Но след това отново ме хвана „пътешественическата треска“. И реших! Ще пътувам из страната. Просто се адаптирах към по-близките разстояния и всъщност много започна да ми харесва. България предлага доста възможности за пътувания и аз определено се възползвам доста активно от тях. Сега пътувам дори повече от преди, почти всеки уикенд съм някъде из страната, като рядко нощувам два пъти на едно и също място. Предпочитам да обикалям и да приключенствам пред заседяването в ол инклузив хотели.

Къде бих отишла пак? Може би в Ню Йорк. Ходила съм там два пъти и този град е като магия за мен. Дори не мога да го обясня, но съм се зарекла някога да поживея в него. Поне за два-три месеца.

Какво представлява един ден с хранения на човек като теб, който се занимава с диетология? Има ли някое ястие/продукт, което задължително присъства в ежедневното ти меню?

Доста е щуро да си консултант по хранене. Поне за мен. Имам един принцип – никога не препоръчвам нов хранителен режим, лечебно гладуване, пречистване, преди аз самата да съм минала през него. Затова доста често спазвам специални режими. Държа, когато съветвам човека пред мен, да мога да му кажа как ще се почувства, какво ще изпита, през какво ще премине. А това мога да го направя само през погледа на собствения си опит.

Почти ежедневно в менюто ми присъстват костният бульон, авокадото и горските плодове.

Лятото е само на няколко седмици разстояние и всеки вече си мисли как да постигне мечтаната форма. Можеш ли да ни посъветваш как да се доближим по-бързо до тази си цел?

За съжаление универсална рецепта за отслабване няма и това, което работи за един, може да не проработи за друг. Но все пак има някои общи правила, които могат да се спазват.

Премахнете сладкишите, хляба, тестените изделия от менюто си. Напълно, просто ги забравете за известно време. Похапвайте повече зеленчуци. Нека 3/4 от чинията ви да е пълна със зеленчуци, така ще се усещате сити и едновременно с това ще поемате по-малко калории от обикновено. Внимавайте с плодовете. Те могат да забавят отслабването. Яжте основно горски плодове – ягоди, боровинки. Опитайте се да се ограничите с три основни хранения на ден, без да похапвате междувременно. Не се подвеждайте по популярното схващане, че честото хранене ще засили метаболизма ви. Така буквално ще саботирате отслабването си. 

Движете се повече, разхождайте се, карайте колело.

Изобщо бъдете активни и се хранете разумно, с естествени продукти. Това е пътят към добрата форма и доброто самочувствие на плажа.

На разходка из софийското изкуство

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.