10-ТЕ НАЙ-ПОПУЛЯРНИ ВИДА ГРАДСКИ ПИЧОВЕ

Или кои са породите мъже от женска гледна точка

  • 18.02.2014
  • от Тео Чепилов

Мъжете не се определят по вид от професията си, а от хобито си. Все пак всички търпим работи, които мразим, за да можем през останалото време да се отдадем на истински любимите си занимания. Именно те ни създават или рушат като личности, а не това, което пише на визитките. Следващите 10 типа мъже са разделени на база на призмата, през която ги пречупват жените – с плюсовете и с минусите им. Ако гаджето ти попада в повече от една от тях, значи си късметлийка, ако пък според теб не попада в никоя, значи лъжеш или се лъжеш.

ЕКСТРЕМНИЯТ

Няма как да сбъркаш екстремния пич – той е покрит от горе до долу с лога на черепчета, вълнички и гръмотевици, както са покрити колата му, лаптопът му и даже входната врата на апартамента. Екстремният пич изпитва вътрешна нужда да надскача себе си и останалите непрекъснато – ако някой направи фейк оли, той трябва да изпълни троен кикфлип, ако някой си разбие носа – той трябва поне да си цепне брадичката, а най-добре да си размести челюстта. Все пак основната мотивация за екстремния пич е да търси все по-силни усещания, а те вървят ръка за ръка с нови неподозирани начини да се пречукаш. Това кой знае защо привлича неудържимо жените. Първата голяма изненада за повечето момичета идва при сблъсъка с типичния за екстремните спортове jackass хумор –

все пак коя мацка си е мечтала да види принца на мечтите си да изстрелва фойерверки от голия си задник?

Истинският шок обаче идва впоследствие, когато мацките решат да имат връзка с екстремен пич: цялото му свободно време е посветено на любимите му начини за вдигане на адреналина, което оставя на жената два полезни хода. Вариант едно е самата тя да стане екстремна типка и да замени лежерния начин на живот с плискане по вълните, мятане по пистите и спускане по всякакви стръмности. Естествено има и план Б – да приеме ролята на жена на воин, а именно да чака вкъщи, докато мъжът й намери за нужно да се прибере, смачкан от поредната битка. Тъжното е, че каквото и да избере мацката до екстремния, е прецакана. Освен ако не е сестрата на Сани Жекова и може да кара наравно с момчетата. Пък и за едно неизраснало като част от скейт културата момиче е по-лесно да научи хинду, отколкото терминологията на екстремните спортове. Много често екстремният пич работи нещо крайно неекстремно, свързано с трикове на въртящ се стол, което прави ситуацията в личния му живот още по-напрегната – секундата, в която се чуе сигналът за старт на уикенда, той вече иска да запали с двеста в посока на хоризонта. И няма жена на света, която може да го спре.

АВТОМАНИАКЪТ

Автоманиакът е толкова слят с колата си, че прилича на рапан – от смъкнатия прозорец стърчат главата и лицето му, а тя се е превърнала в неговата черупка. Автоманиакът говори, мисли и като цяло живее за колата си – колкото и мацки да минат през нейната седалка, тя остава голямата му и единствена любов. Затова и огромна част от парите му отиват в поддръжката и разкрасяването й: с колкото и декоративни елементи да подобри дизайна й, колкото и чипове да оправят вървенето й, колкото и ауспуси да засилят звука й, автоманиакът просто не е доволен и винаги измисля нов вид тунинг за своята Дулсинея. Автоманиакът обича да говори за коли в продължение на часове и винаги започва разговор с някой от вечните въпроси: „Колко дига?“, „Колко харчи?“ и „Колко я зе?“. Въпреки че автоманиакът твърди, че прави нонстоп тунинг заради мацките, той много добре знае, че жените не могат да различат гъзарски джанти даже ако им се изтъркалят през краката. Единствено плейбоите, маскирани като автоманиаци, ползват тунинга като система за лов, затова и те залагат на привличащи плячката детайли като светкащи и въртящи се елементи. Като цяло автоманиакът е предпочитана партия от тийнейджърките и мацките без стабилни доходи – той винаги е готов да кара, без значение от часа, деня и посоката, което решава вечните логистични проблеми в държави с пръднала инфраструктура като нашата. Освен това истинският автоманиак слуша шумно музика с много бас, така че возенето при него си е един вид дискотека. Мацките като цяло си падат по автоманиака до момента, в който постоянните разкази за смяна на незначещи нищо за тях термини, като полуоски, карета и маншони, не ги направят апатични и безучастни в общуването. За отегчението помага и изборът на заведения – автоманиакът не сяда на кафе, ако не може да наглежда возилото си на паркинга, което свежда местата за излизане до десетина, а винаги определящо при избора му за ресторант е не е кухнята, а паркингът. Автоманиакът често съжалява, че му се налага да влиза и в други магазини освен тези по бензиностанциите – ако там продаваха боксерки и чорапи, животът му щеше да стане значително по-лесен.

ПИЯНИЦАТА

Пияницата, както името му подсказва, обича алкохола. Две сили движат неговата вселена и те са пиенето и приятелите, като двете са свързани неразривно една с друга – пиенето води до приятели и приятелите до пиене. Пияницата има склонност да изпада в безкрайни запои, често с на пръв поглед незначителен повод. Пияницата е човек на навиците и предпочита да излиза в едно, максимум две заведения, в които да се чувства като в „Бар Наздраве“ – всеки да вдига чаша в негова посока и да крещи името му, като влезе. Пияницата обича да разнообразява с всевъзможни партита, като при него водещите фактори за забава са безплатният алкохол и компанията на другари пияници. Музиката е без значение – по обективни причини пияницата не танцува, а и като цяло не го интересува звуковият фон за наливането му. Пияницата е изключително социално животно и създава контакти навсякъде, където попадне. Това го превръща и в леснодостъпна опция за повечето мацки – все пак един истински пияница не отказва чукане, защото всички жени му изглеждат красиви. Нещо, от което момичетата със забележки по външния вид се възползват от векове. На пияницата не му пука – сутрин, когато се събуди, той първо проверява дали има дрехи и в зависимост от това отваря или не отваря очи и само се ослушва неспокойно. Сутрешната му рутина е разбор на вечерта, който включва броене на пари, оглеждане на тялото за белези и опити да разчете логиката в телефонните си обаждания. Пияницата не помни добрата вечер навън, но тя винаги оставя едно цялостно приятно усещане в него.

Пияницата не ходи по срещи и единственият начин някоя мацка да го върже за гадже е да се разбива заедно с него.

Плюсовете на това са, че пияницата може да я вкара в неподозирани социални кръгове, а минусите, че в един момент тя неизбежно се превръща в неговия ангел хранител – вместо да се забавлява, трябва да го пази от него самия. А както много добре знаем от клиповете с руснаци в интернет – често пияниците са особено непредвидими.

СПОРТЯГАТА

Спортягата невинаги има атлетично телосложение, но задължително е обсебен от всички видове физическа дейност. Без значение дали става дума за футбол или кърлинг, спортягата има отношение и експертно мнение. В ежедневието си спортягата носи анцуг, а за излизане предпочита кежуъл луук – маратонки, дънки и тишърт на любим отбор. Спортягата обича заведения с огромни плазми, на които да гледа актуалните състезания за сезона, докато се тъпче с пържини и се налива с халби бира. Спортягата гледа мачовете шумно, често агресивно, като нечленоразделните викове и псувни, които биха накарали даже Стоичков да се изчерви, са неразделна част от начина му на общуване. Понеже спортягата знае всичко за всички отбори, той залага с религиозен плам, а когато не спечели, винаги има обяснение и теория на конспирацията. Жените са поравно привлечени и отблъснати от първичната сила на спортягата, което обаче не им пречи да правят секс с него. След като магическият първоначален момент във връзката отмине, мацките получават тежко прозрение – всичко свързано с тях е някъде надолу в списъка с приоритетите в света на спортягата. Другата голяма греда за една мацка е, че спортните събития са толкова много и в такива часове, че изяждат най-атрактивните отрязъци от свободното време на спортягата, оставяйки за жената до него огризките като понеделник вечер, и то ако няма олимпиада. А както знаем, спортните събития нямат край: след поредната шампионска лига идват квалификации за първенства и така до края на света.

ПРОГРАМИСТЪТ

Програмист е българската дума за nerd – момчето, което компенсира липсата на социални познания със завидно разбиране на компютрите. Програмисти се срещат във всякакви цветове и окраски, но дълбоко в себе си носят своята нърдщина, изразена в култ към фентъзи филми и странни банди. Естествено има и чалга програмисти, защото в света на високите технологии по-важно е какъв е процесорът ти, а не каква музика слушаш. При програмистите се забелязва един интересен феномен – докато в училище те са универсално отблъскващи за жените, в по-нататъшен етап от живота си те се превръщат в неустоим магнит за мацки. Причината за това е, че имат огромни стабилни доходи, а освен това нямат идея за какво да си харчат парите и като цяло не са развили защита срещу женските номерца, което ги превръща в идеални гаджета. Проблемите, с които много скоро жените се сблъскват във връзката си с програмист, обаче са свързани основно с общуването – програмистите са темерути и често не разбират нормални общочовешки емоции като ревност и нужда от внимание.

Програмистите разсъждават рационално, а мацките емоционално.

А както знаем, в женската логика няма логика, което може да накара интегралните схеми в главата на един програмист буквално да изпушат. Също така програмистите имат особено чувство за хумор, което само владеещите двоичен код разбират – затова често IT специалистите по офисите се крият по ъглите и се хилят тихо на някакви техни си смешки, свързани със странни многобуквени съкращения.

ДИЗАЙНЕРЪТ

Дизайнерът обича да провокира мнението на останалите, като изразява себе си и характера си чисто визуално – дизайнерът вижда някоя странна дрипа и не се страхува да се окичи с нея, а когато го попитат „Защо?“, логиката му е непоклатима като тази на Ледения Стив Остин: „Защото така каза Ледения!“. Дизайнерът се плъзга по модните вълни с лекотата на сърфист и всичко в неговия имидж е хот – например слуша ъндърграунд стиловете на сезона, докато са още толкова в зародиш, че няма достатъчно парчета от тях даже за една компилация. Дизайнерът се води от визията за нещата и вътрешното абстрактно виждане му помага да открива красота и мода там, където повечето хора забелязват единствено боклук. Дизайнерът твори задължително в повече от една арт форми – много често той е диджей и фотограф, като разпуска с графики и инсталации. Дизайнерите обичат да се подиграват на универсално харесвани филми като „Форест Гъмп“ например, но пък могат да изпаднат в умиление към нещо, снимано с мобилен телефон и без ясно изразен сюжет. Дизайнерите са привлекателни за жените отчасти защото имат общи интереси в света на модата, отчасти заради това, че са неразбираеми и леко мистични, а както знаем, това е голям афродизиак. Проблемът при дизайнерите е, че модата се мени по-бързо от сезоните, така че колкото и да си фреш в даден период, може да се окажеш спаружена маруля в следващия – а както някои техно партита ни показват, няма нищо по-тъжно от останал в капсула на времето дизайнер.

МЕТРОСЕКСУАЛНИЯТ

Метросексуалният мъж има физическото излъчване на мачо и проблемите в ежедневието на една жена. Метросексуалният (още познат като „мъжка кифла“ или „мифла“) е толкова обсебен от външния си вид, че прекарва времето си в съвсем немъжки притеснения като

„Дебел ли съм?“ и „Май ми се образуват бръчки“.

Той не се притеснява да се облича в женски цветове, особено ако подчертават очите и фигурата му. Метросексуалният не просто се епилира – той води война с космите си, в която Женевската конвенция не съществува и всички химически оръжия могат да бъдат използвани. За разлика от типичния мъж, горд собственик на една магическа тубичка „10 в 1“, с която мие всички части на тялото си и се бръсне, метросексуалният пич се интересува живо от нововъведенията в козметичната индустрия и не се притеснява да изпробва нови продукти – рафтчетата в банята му са пълни с кремове, лосиони, хидратанти, балсами, шампоани, маски, спрейчета и серуми. Метросексуалният мъж на първо ниво привлича жените, защото е добре поддържан и лишен от дефекти, но впоследствие суетността му се превръща в голямо „не“. Все пак истинските мацки искат те да бъдат в ролята на принцесата, а не обратното. Затова много често метросексуалните пичове, ако не са изключително красиви, за да намерят своето Барби, формират симбиоза стил Красавецът и Звярът.

ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦЪТ

Интелектуалецът е много умен и ако случайно не го знаеш, той ще направи всичко възможно да ти го покаже. Интелектуалецът е често толкова начетен, че не изпитва нужда от нищо материално, като даже е способен да пренебрегне личната си хигиена в полза на по-възвишени занимания като водене на дебати. Интелектуалецът ползва дървената философия като основно изразно средство и най-много обича да изразява отново и отново позицията си по всякакви важни за обществото теми. Интелектуалецът има гражданско самосъзнание, често е запален блогър, пише фанатично по форумите и нищо не го прави по-щастлив от това да хване някой български продукт в плагиатство. Интелектуалецът се подиграва на селяните в България и балканския манталитет като цяло, но това не му пречи да ползва всяка една врътка на света, за да мине по-тънко. Също така интелектуалецът е радетел за всякакви права, но това не го спира да сваля филми и албуми от торентите, а когато някой се опита да му затвори пиратските сайтове, влиза в полемики, че му ограничават свободата на словото. Интелектуалецът основно общува с интелектуалки и се подиграва настървено на всички останали мацки, изтъквайки пропуските в образованието им и спецификата на регионалния им говор. Преди да се напие в някоя градинка и да се затъркаля по стриптийз баровете, разбира се.

КИБИКЪТ

Той не е нито отворен, нито задръстен, не е скаран с технологиите, но не е програмист, не е спортен фен, но пък не е и дизайнер, изобщо той попада в средата на всяка скала и не си дава никакъв зор да се премести в едната или в другата посока. Той е кибикът. Напълно верен на средностатистическия си произход, кибикът бачка нормална офис работа, след която разцъква бири с колеги, но никога не изпада в ексцесии. Като цяло кибикът обича да живее скромно, спряло и комфортно. Също така кибикът има специална връзка с майка си, граничеща със зависимост: дори на 30 той не вижда проблем да живее в къщата й и да съгласува с нея житейските си решения. Заради това и поради тоталната си липса на амбиции, кибикът рядко прави секс – най-често по тиймбилдинги. Жените биха описали кибика като скучен, посредствен и като цяло непривлекателен, но той всъщност е най-съвършената форма на живот, едно от последните стъпала на еволюцията. Защото кибикът е неуязвим. Никоя промяна в света не може да трогне, камо ли да засегне кибика. Освен това у нас, където бъдещето на цели градове е неясно, кибикът в очите на по-умните мацки е като държавните ценни книжа – ниски дивиденти, но пък и минимален риск. Плюс това минусите на кибика могат да бъдат разглеждани и като плюсове – той е скучен, но не пие и не харчи. Не е царят на романтиката, но пък даже не му се занимава да изневерява. Затова и често кибикът формира съюз за цял живот и си намира спокойно и лежерно момиче, с което си кибичат заедно на воля. И докато останалите животински видове са прекалено заети да се правят на маймуни, кибиците тихичко и скромничко се размножават и постепенно са се превърнали в доминиращия като популация животински вид. Кибикът попада в центъра на таргета на всяка рекламна кампания, затова ако се чудите защо най-грозните продукти са най-масови – виновен е кибикът. За щастие кибиците са твърде самотни да осъзнаят силата си и численото си надмощие – само това ги спира да завладеят света.
 
ПЛЕЙБОЯТ

Плейбоят е като онези мушички, които са с цветовете на оса, но не жилят – мацките си мислят, че е представител на някой от изброените дотук видове, но той всъщност е менте, което има само една цел и тя продължава между 5 минути и 1 час, в зависимост от случая. Плейбоите са масово неразбрани в мъжките компании, но пък успяват по необясним за всички останали самци в стадото начин да хипнотизират жените. Плейбоите са ловци, които използват няколко евтини, но безупречни трика – изглеждат добре, преструват се на сърдечни и лъжат, без да им мигне окото. Както лъвът не отива при антилопата да й каже: „Здравейте, възнамерявам да ви изям“, така и

плейбоят не разкрива на жертвата истинските си намерения, а вместо това го играе чувствителен и дълбок тип.

Все пак, както е казал Сун Дзъ: „Всяка война се печели с измама.“ Понеже типът мацки, които най-често стават вечеря на този сексуален хищник, кълват на всичко лъскаво, плейбоите обичат да изпъкват над останалите си връстници, или казано по-народно – „да гъзареят“. Плейбоите са силно зависими от физическата си форма и ако ги застигне случайна промяна в килограмите или неочаквана лична драма като оплешивяване, обикновено това има фатален изход за живота им. Веднъж загубил моджото си, плейбоят се превръща в кибик и започва да разказва подвизите си в кварталната кръчма, като странното е, че вместо да намалява бройката на жените му се увеличава в геометрична прогресия на годините, прекарани в кибичене.

Ако си пропуснал да "изучиш" 10-те вида градски мацки, наваксай сега.