Вещи в занаята: Преслава от Nimeria Shop

Всичко в живота е изкуство – как се обличаме, за какво мечтаем, как обичаме и как говорим, характерът и усмивките ни

  • 19.11.2020
  • от Десислава Павлова
  • снимки: Стиляна Иванова

Ако потърсиш из нета какво значи Nimeria, може и да си тръгнеш леко разочарован. Единствената популярна асоциация с името е вълчицата Нимерия от Game of Thrones, кръстена на Нимерия от Дорн, кралицата-воин на Ройнар, живяла преди хиляди години. Преслава не е воин, макар че ежедневно борави с щи(ф)тове – в случая на съвременния бижутер те са по-често от силикон или сребро и служат, за да предпазват красивите украшения от безвъзвратно загубване. Също като воините обаче, Преслава работи с ръце и сърце. Няма да те убеждаваме, че всяко нейно малко творение носи частица от душа – влизаш на Nimeria Shop и разбираш сам.

Срещаме те с Преслава малко повече от месец преди Коледните празници и с леко намигане подсказваме, че в океана от подаръци, малкото море на българските автори, които изработват творенията си ръчно, е богато на перли и скъпоценни находки от най-искрен характер.

Опиши ни как изглежда работното място на един бижутер?

В ума ми е голямо, светло ателие с висок таван и тухлени стени, френски прозорци и добра вентилация. В реалност пред мен стои едно доста очукано бюро. По него, лаптопа, паркета и лампата има смола, а клещи и материали се опитват да си намерят място в три шкафа. Понякога не успяват и се разхождат навсякъде.

Обичаше ли да майсториш някакви неща като дете? Естествено продължение на нещо, с което си обичала да се занимаваш като малка, ли са бижутата?

Да. От малка имам порив да правя нещо с ръцете си – преди да хвана клещите и да започна да бъркам химикали в стаята си, рисувах много. За жалост търпението не е най-силната ми черта и ако не завърша започната картина в деня, в който я захвана, в повечето случаи я оставям. Започнах да правя бижута от тел и естествени камъни и някои от тях отнемаха по-малко от час.

Стана ми любопитно мога ли да подчиня различни материали –

те, както и стилът на бижутата еволюират заедно с мен. И досега си сглобявам разни неща, пребоядисвам и поправям вкъщи. Обичам момента, в който от ръцете ми излезе нещо ново.

Приемаш ли това, което правиш, като изкуство?

Влагам доста енергия в процеса – от търсене на идеи, през скициране, тестване на форми и съчетание на материали. Бих казала, че е изкуство, да, макар и не от най-конвенционалния тип.  Съгласна съм с Хелена Бонам-Картър, която казва, че всичко в живота е изкуство – как се обличаме, за какво мечтаем, как обичаме и как говорим, характерът и усмивките ни.

Казваш, че се вдъхновяваш за работата си от природата. Липсва ли им на градските хора досегът с нея?

Да, без съмнение. Отдалечили сме се много от нея – и духовно, и физически.

Иска ми се да вярвам, че последните месеци са подействали отрезвяващо на повечето хора и занапред ще се отнасяме с повече уважение към нея. Благодарна съм, че виждам планината през прозореца си и че винаги мога да се обърна към нея, когато имам нужда.

Ако трябваше да изобразиш София чрез бижу, какво би направила?

Това е труден въпрос. София е изключително многолика и крие много изненади. Може би бих я претворила в брошка с много зелени нюанси, която гордо да бъде закачена на нечий ревер. Смятам, че ще ѝ отива.

Работиш със смола и други естествени материали. Защо избра именно тях?

Смолата е много далеч от естествените материали, хахах. Опитвам се да намаля отпечатъка, който оставям върху природата, и от доста време мисля с какво да я заменя. Нищо досега не ми е давало свободата да изразя идеите, които ми се въртят в главата, по начина, по който тя успява обаче. Бъдещето ще покаже дали ще мога да избягам от нея.

Какво правиш, ако някое бижу не излезе така, както си си го представяла?

Животът на бижу, което не се е получило, както съм си го представяла, може да поеме в няколко посоки. Ако идеята се е променила в хода на създаването му, но пак е излязло нещо читаво, често има повече успех от първоначалния прототип. Ако има дефект, който не мога да поправя, отива в кутията с бракувани. Ако пък в бижуто има нещо малко, което пречи на моя усет за естетика, но не е нещо крайно несполучливо, го давам на мама.

За кого са създадени твоите бижута? Представяш ли си човека, който ще ги носи, докато измисляш колекциите на ниво проект?

В повечето случаи ги правя за себе си.

Не мога да си представя да предлагам на хората нещо, което не ми харесва или самата аз не бих носила.

Това води до странности като например факта, че нямам розови бижута, използвам само сребро и посребрени елементи, а доскоро и златен пигмент не бях пипвала.

Има ли общ елемент, който присъства във всичките ти творения

Полагам огромни усилия отговорът на този въпрос да не е „котешки косми“, ха-ха-ха.  Може би вниманието и отношението, с което се отнасям към работата си.

Ако не вземаме предвид материалната стойност, какво прави ръчно изработените бижута ценни?

Емоцията, определено, както и вложеното време. Чисто технически чифт обеци може да отнеме час или два, но до достигането на формулата за успех са вложени хиляди часове.

Представи си че гледаш една картина и зад нея виждаш цялата ѝ история –

от първия път, в който художникът хваща четка, през упражненията, до момента, в който ръката му сякаш сама се движи с лекота и създава изображения. Преди нея не една и две скици са се озовали смачкани в коша, вероятно много моливи са захвърлени с ярост към стената. Крайният продукт е само отражение на труда, вложен в него.

На какво те научи тази професия?

Получих много знания покрай създаването и развиването на собствен бизнес – станах си фотограф, копирайтър, маркетинг (далеч от) специалист и всичко останало. Научих се да запоявам, да правя отливки, да работя с всевъзможни материали.

Най-вече ме научи да ценя ръчното творчество и да уважавам хората, които създават. Живеем във време, в което занаятите са изгубили моментума си, и това да използваш ръцете си за прехрана, е по-ценно от всякога.  Гледам с други очи на майсторите – зад крайния продукт виждам часовете труд, знанието, личността.

Ако Nimeria Shop трябваше да се събере в една кутийка за бижута, какво щеше да има вътре?

Чаша кафе, две лъжици anxiety и огромно желание да нося усмивки на хората.

А тук те срещаме с Набил, който познава пирамидите на вкуса.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.