DJ Raddy: Клубният Дарвин

"И днес в този все по-странен свят музиката e убежище"

  • 11.11.2020
  • от Елена Колева
  • снимки: Стиляна Иванова

Радослав Евтимов, или просто DJ Ради, е на смесителния пулт между две епохи: тази на „Метрополис“ културата през 90-те и тази на днешните къщи на Хедон. Този месец Go Guide поглежда едновременно напред и в огледалото за обратно виждане. И в двата случая вижда DJ Ради на кърмата на нощта.

Кой е Ради сега?

Почти същият веселяк от едно време – миксира си музика на някое парти и кара хората да са щастливи.

Проектът на живота ми сега обаче е посемеен. Спретнал съм едни чертежи за една язовирна стена, но човекът с куфарчето не идва да ги взима...

Върни се назад. Какво си помисли, като разбра, че печелиш онова първо място на конкурса за DJ на София?

Бях един много щастлив млад човек. И веднага видях близкото си бъдеще – знаех, че ще спечеля и националния конкурс с програмата си. Страхотен момент.

Тогава младостта беше насъщният, а ти стана резидент в „Ялта“...

Беше по-весело, по-културно! Имаше страхотни седмици. От вторник до неделя се събираха по 1000 човека – усмихнати хора, чуващи и разбиращи музиката. Беше модерно да се денси, размазвахме се от танци и после три дена те болят краката...

Велики времена!

Звучиш като герой на Керуак, открил Смисъла в убежищата на Хедон, нощните клубове…

Така е, по пътя намерих хиляди приятели, преживях стотици еуфорични моменти, изпълнени с възторг и радост, незабравими дни и нощи. И днес в този все по-странен свят музиката e убежище. Но ето че сега някой се опитва елегантно да ги затвори, музиката да е „ако може по-тихо“, а хората да влизат с противогаз, защото сценаристът не си пие хапчетата…

Ти си клубният Дарвин. Какви са основните породи клъбъри, минали теста на еволюцията? Изгубихме ли от блясъка на онази епоха, от времето на „Индиго“?

Тука вече ме разби! За съжаление повечето български клубни персони се размиха по света. Тези, които останаха, са супергероите, често се засичаме… Просто тук нещата се свиха повечко през последните десетина години и партитата станаха нещо рутинно. Не остана и небетонирана плажна ивица, на която да танцуваш цяла нощ, без да пречиш на почиващите в незаконно построения хотел. Въобще цялата държава изгуби от блясъка си от онова време, даже и мутрите вече изглеждат романтично и са полицаи. За младите Dj-и има повече шансове да пробият на запад, та после някой да ги викне тук...

На 7 в „Бодра смяна“ вече си солист. Такъв ли си остана и в живота? Как вземаш големите решения – соло?

Да, но като цяло се вслушвам и в различни гледни точки, а решенията зависят и от ситуацията.

Но ако съм на потъващ кораб с 1000 пътници, не знам дали ще организирам 50 човека за лодка, или ще ползвам моя куфар, който се надува (става едноместна спасителна лодка). Има вода, провизии и Wi-Fi. И така, ще помогна с каквото мога на 100- 200 човека, после скачам и аз...

И като говорим за скачане… Намери ли любовта покрай прелистването на плочите?

Тя любовта е навсякъде.

Природата също те зарежда. Къде си почиваш?

Родопите са магнетични – пълнят те с позитивизъм и спокойствие. Спасявам се в едно село около София, което в знак на протест няма да назова, защото не е нормално в 2020 година да няма канализация и основният път от 3 км да го ремонтират вече 2 години и половина. Иначе е красиво и с готини хора. 

Партито, което никога няма да забравиш?

Може би първия стрийт парад в София или на остров Св. Анастасия. И Свен Вет в Пловдив.

Сетът, който би спасил в Космоса, ако на Земята стане апокалипсис?

Защо да обричам извънземните с един сет, ще им изпратя 100 ГБ сетове да имат да си слушат.

о киноманите те привличат.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.