Анализирай това: Студенстките войни в София

Крайната цел на голямата студентска битка е да се вземат изпити и после да бъдат изпити

  • 11.11.2020
  • от Миро Павлов

Висшето образование не се завършва, то се оцелява. Всеки бивш, настоящ и бъдещ студент знае – лекциите са най-малкия проблем на студентския живот. Сега, с първия семестър в пълен разгар, висшите учебни пращят от живот, а бъдещето на нацията гледа с недоспал, блуждаещ поглед. Какво е необходимо, за да победиш в Студентската война? Да познаваш врага и да познаваш себе си. Тогава не трябва да се страхуваш дори от хиляди партита, битки и напитки.

Студентите са различни видове, като най-общата класификация разделя биологичното им царство на

кореняци столичани, такива които много искат да са от София, и онези, които не знаят или не им пука къде се намират.

Без значение на катедра и университет гостите на града от първия тип кръжат край вървежните заведения за сезона, примерно КЕВА и Терминал 1. Другите ги отхвърлят като „прекалено алтернативни“, „тъпи“ или направо „хипстърски“. Ако са софт, ходят на караоке или в некуул рок кръчми, ако са хардкор – директно палят към денс център Плаза. В Студентски град се е оформил своеобразен бермудски триъгълник, заключен по Улицата на греха между споменатото вече заведение, Илюжън и Клуб 33. Последният да не се бърка с 35, което е мястото за кибичене с наргилета. Тук математиката е друга – 33 идва след 35.

Най-ясно разделението на трите основни прослойки в студентската общност се наблюдава около Софийския университет. Там нестоличаните висят на Главната (ул. Шипка) в Де Руж (да, точно така изписано), докато псевдософиянците се правят на арт в Архитектите или на кифли в Costa кафе. Истинският елит обаче е с бирички по пейките на Съветска, всички знаем защо. Понякога парите също са фактор. В НБУ например деленето на групички се формира на база финансови възможности, а не толкова родова геолокация. Там богатите висят отсреща на улицата в The School, а бедните учат в кафето, защото такъв е животът – гаден и нечестен. Както се пее в песента „If your daddy is rich, ти си супер пич, if your daddy poor, ти си смотан цървул“. И като стана дума за нещата от живота – повечето студенти са бедни, това е доказан факт.

Няма да го познаете по огромните им смартфони и начина, по който унищожават шотове, но е така.

Затова и живеят в автономната зона в рамките на София – мегаполиса държава, единствения и неповторим Студентски град. Там стаята варира между 30 и 70 лева, като за тази сума получаваш умерена топлина, спорадичен достъп до топла вода, къпане с канчета, изобилие от хлебарки и уникалния шанс да живееш с 4 души в стая. По коридорите няма ток, но пък за сметка на това се пушат цигари и се ядат буркани, които някой е донесъл от някъде, да не се развалят. Ако искаш да си имаш гости за през нощта – това удоволствие се заплаща допълнително. 6 лв., за да бъдем точни. Доста конкурентна цена, почти колкото пакет презервативи, от скъпите.

Ако пък не те устройва – винаги можеш да пуснеш въже и да издърпаш горе любимия като една истинска принцеса Рапунцел. Проблемът на периметъра, галено наричан Щутгард, са основно жителите му. Всеки един от заселниците на Студ град иронично е намерил за нужно да донесе късче от своето родно село. Те колективно превръщат това струпване на панелки в един конгломерат с усещане за далечна провинция, напук на софийските GPS координати и стотиците си хиляди души население. Ситуацията е толкова аграрна, че даже единственото нормално заведение, Строежа, се възмути и избяга от там чак в Центъра. Смятай!

Една от големите екстри на студентството е фактът, че пестиш от храна.

Най-често като не ядеш, защото просто си си изпил парите. Затова и култът към столовете е вечен. Даже да носят звучни имена стил Мензата. Смейте се колкото искате – там първо, второ и трето струват лев и петдесет. Въпреки че имат вкус на едно и също. Друга важна схема е ISIC карта – на теория тя ти дава достъп до музеи, исторически забележителности и галерии. В действителност се ползва за БДЖ отстъпка и намаления по заведения. Освен ако  случайно не забравят да ти я направят, тогава от айсик карта рязко става ай сиктир. За сметка на това картата за градския транспорт струва само 20 лв. и те чака в подлеза. Ако пък и това ти се стори много, винаги остава опцията да опиташ с рев и сополи да разказваш тъжната си житейска история на контрольора. Едно предупреждение – Москва не вярва на сълзи, София също.

С влизането във всеки университет илюзиите ти се разбиват на вратата – в Софийския примерно откриваш, че Wi-Fi е митично създание като бялата лястовица. Някои хора твърдят, че са го виждали, други пишат за него, трети разказват истории, но дотам – ако го хванеш, бързо пускай тото. В НСА пък шокът е, че е единственото място, където хората се делят на прослойки на база специалност: спортисти и интелектуалци – с други думи тези, които учат висше, за да станат учители по физическо. Лесото завинаги е Лесното, макар че УНСС със статистиката си от средно 96% шестици при всеки изпит доста му диша във врата. В който и университет да учиш, към която и прослойка да се числиш, дойде ли моментът да се подмятат книжки и заверки – всички студенти се обединяват срещу общия враг.

Характерен за България феномен е, че за да ги събереш, трябва да се отнасяш към професора сякаш си влюбен в него – да го гониш, сваляш, ухажваш, а ако нищо не помогне, даже да го молиш.

Никога не е добра идея през годината да се набиеш на очи,

като поправиш асистента си или погледнеш накриво професора си. Фактът, че технически погледнато, след като си плащаш образованието, той работи за теб, е без значение. Капитализмът и демокрацията са все още непознати понятия в тези учебни заведения. Също така у нас #MeToo доказано не съществува. Освен ако не сваляш мъже, разбира се. А ако си от щастливците, които в момента карат онлайн студентство – свиркай си. Един гол родител в зуум се преживява, на всеки може да се случи. Също така тези, които са заети да работят в кол центрове, изпускат целия социалния аспект, но пък печелят пари, достатъчно да живеят на квартира и да ги оставят на мира. Кеф цена няма. И последно – крайната цел на голямата студентска битка е да се вземат изпити и после да бъдат изпити. Не е ли странно как двете думи се пишат по един и същи начин. Случайност? Не мисля.

о киноманите те привличат.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.