3 градски момичета, които сбъдват дигиталните си мечти

Прекрасни дами, които да те мотивират

  • 24.07.2020
  • от Преслава Маринова

Успехът е за действащите – тези, които безстрашно се впускат в дълбините на непознатото и с грациозен скок във водата на възможностите създават своето кътче. Истински удовлетворени можем да сме само тогава, когато можем да предадем мисията на живота си с другите. Лесен способ за това са блоговете – по-симпатичните социални мрежи според мен. Чрез тях успяваме да достигнем до прекрасния свят на мислите. А в темата за това, колко е важно да действаш тук и сега, няма да навлизам, поне този път. Би трябвало да знаеш.

Ако смяташ, че имаш какво да изкрещиш с мегафон на света, съм тук да споделя, че мегафон не ти е нужен. Това, което ти трябва, е сайт. Ако коденето и писането на сайтове те плаши, пак няма страшно. От SuperHosting.BG ни припомнят, че докато светът все още не се е върнал към нормалния си ритъм, имаме прекрасната възможност да отделим време за нещо такова. В момента от компанията предлагат промоция на една от услугите си, наречена Сайт билдър. И тук идва хубавата новина – с помощта на Сайт билдъра им можеш да изградиш сайт за няколко часа. Концепцията и съдържанието от теб – поддръжката и техническата работа – от тях.

В този материал те срещаме с три момичета, които безпроблемно използват интернет за изразяване и споделяне на това, което ги вълнува.

Надяваме се да те вдъхновим да започнеш.

Рада Бонева, thriftsheep.com

Рада е зеленото момиче в пространството – поела е по дългия път към устойчив начин на живот, а ние в унес я следваме по криволичещите му пътечки. Вдъхновява, информира, проучва и споделя. Кадрите от безспирните й пътешествия, second hand находките и мега вкусните й веган творения са подредени в спретнат Instagram профил, но присъствието й в пространството има още няколко измерения. Говорим си с нея за сайта thriftsheep.com, който използва за креативен отдушник.

Кога реши да пренесеш овчиците от социалната мрежа към блог, в който да живеят по-свободно?

Всъщност при мен първо дойде блогът. През пролетта на 2017 г. споделих с приятеля си, че имам идея да създам блог или онлайн пространство, в което да споделям идеи за тоалети втора употреба, да разчупя малко тукашните стереотипи. Той ме подкрепи и още тогава, на място щракнахме първите кадри. Разбира се, от идея до реализация може да има дупка от месеци и дори години, но аз съм човек на действието. След броени дни ми хрумна играта на думи – thrift shop + sheep, любимите ми животни, с които всички ме свързват още от много малка. Никнеймът толкова ми допадна, че бързо-бързо запазих и създадох всичко.

Занимаваш ли се с програмиране, създаване на сайтове или нещо, свързано с IT, и всъщност – сама ли създаде сайта си?

Още преди  повече от 10-ина години по разни сайтове мъчех теми с html, но целият този свят ми е много далечен. Даже май сега си спомням, че по това време създадох и сайт за други любители на овцете като мен.

По отношение на thrift sheep почти всичко съм нагласявала сама,

но имам щастието да имам професионален дивелъпър у дома, който се отзовава винаги при нужда. Той ми е давал безброй безценни съвети и идеи и ми помогна да уредим хостинга и да променим домейна, за да бъде по-user friendly.

Колко време ти отне да се пребориш с технологичната част?

На 3 пъти по 2 дни плътно. Блогът е претърпял десетки трансформации, за да достигне изгледа тип, който съм избрала към настоящия момент. И да е по-малко „личен блог“ и повече „личен уебсайт“.

От всичко, което правиш, за да се позиционираш в пространството, кое би определила като най-трудно?

Във всеки период е нещо различно – от това да съм постоянна, през това да си създам навик да пиша, да се науча да снимам и обработвам. Друг път вдъхновението или за думи, или за кадри ме напуска и трябва умишлено да го търся чрез музика, природа или преживявания.

Всъщност в самото начало идеята бе да показвам тоалети, но бързо осъзнах, че нито ме бива да позирам, нито това е точно моето нещо. А с времето разбрах, че потребителят търси стабилно количество кадри, които да накъсват текста, в който аз така или иначе съм доста многословна.

Колко ти помага наличието на thriftsheep.com в мисията да популяризираш себе си?

Дали „популяризиране“ е правилната дума – не знам. Но определено ми помогна – и все още продължава – в това да се търся и да се откривам през тези години.

Да изразявам себе си и нещата, които ме вълнуват, а надявам се –

и другите, които ме четат и слушат. Отдавна съм се убедила, и то не от личен опит, че ако единствено поддържаш социалните канали, никак не е същото. Личният блог или уебсайт дават една различна свобода, различен ъгъл на себеизразяване и безброй възможности това да се случи. Пък и предполагам – инстаграм е до време.

Симона Стилиянова, zerowastesofia.com

Симона е the ultimate помощник в устойчивия градски начин на живот. Използва блога си за гайд, с който да помогне на всяка изгубила се душа по пътя към живот с малко отпадък, да намери светлината на фара и да доплува до брега. (Където, разбира се, природата царува.) От картата й на чешмите в България, през компостиране и етични брандове – zerowastesofia.com е енциклопедия на знанието.

От колко време си активна в пространството със zerowastesofia.com?

Създадох блога през 2018 г. В началото беше zerowastesofia.wordpress.com и имаше около 80 читатели, но за няколко месеца обществото ни нарасна, а блогът намери своя постоянен дом на zerowastesofia.com.

Кое стои в основата на успешното ти позициониране в мрежата?

Създавам съдържание, каквото самата аз бих искала да гледам и чета.

Много често темата за околната среда предизвиква у нас напълно разбираема тревожност и кара много хора да бягат от нея, вместо да потърсят решения на проблемите. В Zero waste Sofia предпочитам да се фокусирам именно върху положителното и решенията вместо върху самите проблеми. Също така много хора са споделяли с мен, че естетиката на кадрите в Instagram e била първоначалното нещо, което ги е привлякло към блога и темата.

Създаде картата „Чешмите в България“, която миналата година стана полуфиналист в Европейския конкурс за социални иновации. Смяташ ли, че това щеше да се случи, ако нямаше сайт?

В началото всичко започна като Instagram сторита, в които събирах снимки и локации на Чешмите в София. Няколко дни по-късно направих Google maps картата в сайта и оттогава започна да достига до много повече хора. Всяка седмица се появяваха стотици чешми и доброволци от цялата страна и така се родиха „Чешмите в България“.

Със сигурност наличието на платформа е ключово за развитието на проекта.

Освен карта той включва и полезни ресурси като връзки към други платформи за подаване на сигнали за неработещи чешми, новини, а скоро, надявам се, и повече информация за качеството на водите. Това нямаше да бъде възможно само в maps или Instagram.

Колко време ти отне да се пребориш с технологичната част?

Сайтът ми е изграден на WordPress. Не си спомням колко време ми отне в началото, но нямах почти никакъв опит и със сигурност ми се наложи да изгледам известно количество tutorials. Оттогава веднъж на няколко месеца сядам да пооправя някой plug-in и това е :).

Коя част от това да имаш собствен сайт е най-трудна?

Като цяло не го намирам за трудно. От време на време се сблъсквам с разни бъгове в WordPress – при смяна на тема или неработещи plug-ins, но определено ползите от наличието на платформа за споделяне са повече.

Биляна Славейкова, girlsweare.com

Биляна е градско момиче – журналист, коктейлен ентусиаст, празнуваща женското и красотата на заобикалящия ни свят. От клуба на готините пораснали момичета е. В girlsweare.com можеш да откриеш всичко – от истории с червило по зъбите, през брънч разговори и пътувания, чак до нещата от живота – от баретата до вибратора. Вероятно я познаваш и като bibons – има повече от 19 хиляди последователи в Instagram и определено с няколко скрола можеш да видиш защо.

Какво те подтикна към създаването на girlsweare.com и какво стои зад философията, която изповядваш в блога?

Приятелите ми с години се шегуваха, че съм „блогър без блог“ – винаги бях, така да се каже, в кюпа с блогърите, но всъщност нямах собствен такъв, макар да пишех и публикувах материали на много места. В крайна сметка ми се прииска да си имам собствено парче интернет, което хем да отговаря на моята естетика, хем да оставя дигитална следа за това, което ми е било интересно и ме е занимавало през годините. Не исках да е твърде егоцентрично – затова и блогът се казва Girls We Are, пак така се казва и подкастът, който стартирах наскоро и има същата логика –

да говори за женските неща по (надявам се) интелигентен, не твърде сериозен, но пък зрял начин.

От всичко, което правиш, за да се позиционираш в пространството, кое би определила като най-трудно?

Да съм постоянна в усилията за нещата, които си мечтая да постигна дългосрочно. Социалните мрежи изискват да създаваш ежедневно, всичко е бързооборотно, моментално (има го така наречения instant gratification) – включително обратна връзка, която получаваш. От една страна е добре и има полезност в това да видиш бърз резултат от нещо, което си направил (надъхва те за още), но най-често този резултат не е устойчив. Отделно, увличайки се по това да задоволяваш тази необходимост краткосрочно и веднага, е много лесно да забравиш какво всъщност искаш да правиш и как виждаш себе си в по-голямата картинка и в бъдеще. Важно е да работиш и вкарваш енергията си в онова, което ще отнеме време, но наистина ще има смисъл за теб.

Сама ли създаде сайта и как се справяш с технологичната част?

Първоначалната версия на сайта ми беше готова тема, която избирах с месеци и купих за няколко долара от някакво независимо дизайн студио. Закачи ми я приятелка, която точно стартираше бизнес около това, Поли от webdesh – с годините бизнесът й се разви страхотно. Скоро след старта обаче дизайн студиото спря да поддържа темата ми и се наложи да спретна редизайн с нова такава. Беше ми доста приятно да го направя сама и не срещнах кой знае какви технически предизвикателства – дай ми да си играя с шрифтове и да махам елементи – от тези хора съм, които ще си купят тема и ще премахнат „всичко“, докато не стане максимално чист дизайн. Затова и блогът изглежда така.

Колко голяма роля играе сайтът в мисията ти?

Сайтът е моето си място, там наистина притежавам това, което създавам.

Няма да ми омръзне да повтарям, че контролът върху платформата е мотиватор номер едно, когато говорим за причините да имаш собствен сайт/блог през 2020. Социалните мрежи са важни и, разбира се, извличаме много ползи от тях, обаче никак не смятам за устойчиво това, че се зародиха като посредник, но с времето ги превърнахме в крайна дестинация. По тази тема надълго и нашироко съм говорила в един материал в блога – Защо да развиваш свой блог във време, в което „никой не чете“. Хвърлете му око, ако искате дългата версия на отговора на този въпрос. Пак по същата причина на собствения си сайт хоствам и новия подкаст.

Как би довършила изречението: Пътят към празнуването на жената в един независим сайт е…

пълна свобода.

Трите момичета реализират дигиталните си мечти, осигурявайки сигурен дом на своите блогове, и споделяйки вдъхновение в пространството. Сега е твой ред!

Не забравяй, докато приключенстваш лятно, да се погрижиш за кожата си.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.