Hug or handshake: музикална свръхнова!

Ново на българския музикален небосклон

  • 27.03.2020
  • от Елена Колева
  • снимки: Александър Станишев

Най-новият проект на музикалния небосклон ни кара да викаме с пълно гърло: go, go, go, guys! А дебютният сингъл Molten Dreams на Антон Георгиев и Петър Трифонов съвсем не ни държи на разстояние дори във време на пандемия.

Ето защо без страх избираме замечтаното им инди поп звучене да ни прегърне.

И междувременно ги питаме колко силно е ръкостискането на успеха.

Ако трябва да спасяваме света заедно и бързо да разберем най-добрите и най-лошите ви страни?

Антон: Ние сме две напълно нормални и срамежливи момчета, които обичат да правят музика заедно и се надяват един ден да могат да си плащат сметките с това. Ако ще спаси света, бройте ни!

Петър: Бих казал, че и при двама ни с Тони се балансират самосъзнание и колебливост. В музиката това често ни отваря очите за правилните и грешните решения.

Свирите заедно от 2018 г. Кое ви събра?

Антон: Общият вкус, както и това, че искаме горе-долу едни и същи неща от живота.

Събра ни Molten Dreams.

Преди Пепи да ми прати първия инструментал на парчето, дори не бяхме сядали да репетираме, не бяхме група още. Започнахме работа по демото и в процеса разбирахме, че харесваме едни и същи артисти.

Петър: С Тони сме учили в един университет, но тогава само сме се засичали и сме си мятали съмнителни погледи по коридорите. Едва по-късно една позната ми изпрати негова песен и ме попита мога ли да му помогна да си намери банда. Песента, гласът му и самият начин, по който беше изградил мелодията, много ми харесаха. За мен музикалният вкус е нещо, което се изгражда с времето и е резултат на случайни и не толкова случайни взаимоотношения.

Кои всъщност са групите, налeли основите на музикалния ви вкус?

Антон: Когато започвах с китарата в тийнейджърските ми години, се кълнях в Джими Хендрикс и Джон Фрушанте. Исках да мога да свиря като тях. После открих The Beatles, The Strokes и Arctic Monkeys, след това и Tame Impala. Хубавото на вкуса е, че той постоянно се ъпгрейдва.

Петър: Повлияли са ми банди като Radiohead, Beirut, Gorillaz, Foals, Tame Impala, Interpol и The Shins, но през последните години започнах да се задълбочавам в инди/синт-поп-рок звучащи неща. Мога да изброявам до безкрайност, но някои от най-изявените банди, вдъхновили музиката ни, са MacDemarco, Wallows, Boy Pablo, Gus Dapperton, Still Corners, Beach House, Balthazar, Still Woozy, Glass Animals и Lo Moon.

Може би най-релевантно за времето определение е хипстърска музика.

(Смее се.)

Антон е автор на текста на Molten Dreams. Sucking your finger on the back of the moon звучи като метафора на дългогодишен поет...

Антон: Със сигурност нямаше глобална пандемия, докато писах този текст. Беше януари – най-депресарския период от годината. Вероятно и това е повлияло на настроението на парчето. А фразата сякаш дойде по естествен път в контекста на идеята – „Азът“ в песента намира отегчено момиче на място, скрито от целия свят. Място, на което никой никога не е стъпвал.

Петър: Спомням си момента, в който Тони ми прати обратно демото на Molten dreams с добавените мелодия и текст. След това не можех да си ги представя по друг начин. В случая определено има любовен контекст, но е по-добре всеки да го интерпетира по свой начин.

Антон: Е, в случая на Molten dreams крайният продукт няма почти нищо общо с демото, с което отидохме при нашия продуцент Monyx. Креативният процес понякога минава през промени.

Ако си на музикала вълна, виж историята на парчето "Писна ми".

Някое момиче в реалния живот ли те вдъхнови, Тони?

Антон: Не, нямам навика да пиша за неща от реалния живот, предпочитам да си измислям.

Петър: Няколко пъти сме си говорили с Тони, че текстът е най-въздействащ, когато не е случаен и хаотичен, но също така не е и прекалено конкретен, така че

всеки да може да го интерпретира спрямо собствените си обстоятелства.

А кой стои зад клипа на Molten Dreams и какво символизира еленът в него? Мъжката сила?

Антон: Зад клипа най-вече стои режисьорът и оператор Никола Атанасов. Освен него много ни помогнаха и Влади Герасимов и Ангел Иванов от handplayed. Относно елена – не знаех, че е символ на мъжката сила... Самите ние дълго се чудехме какво символизират тия рога (освен онова за изневярата). За мен смисълът на клипа е, че

хората, които допускаш до себе си, оставят следа върху теб.

И че понякога, колкото и да опитваш да избягаш от мисълта за нещо, тя не спира да те преследва.

Петър: Търсехме визуално интересно същество или животно. Образ, който те преследва по някакъв начин – дали защото си допуснал грешка в миналото, или се самонараняваш с въображаеми сценарии в главата си. Интересното е, че тази еленска глава е от реквизита на последния Hellboy, който е сниман в Киноцентър Бояна. Смятам обаче, че ние сме се справили дори по-добре с използването й, отколкото във филма. (Смее се.)

Има обаче много други, дори по-касови клипове, в които няма нищо оригинално. Парите оправдание ли са за това? 

Антон: Съвсем не. Има един милион примери за западни клипове, направени с жълти стотинки. Оригиналността никога не е опирала до пари. Mac DeMarco – My Kind of Woman, Radiohead – No Surprises и boy pablo – Everytime са все клипове, забили се в главата ми трайно. И те не са правени с много пари. Най-простите неща най-лесно се набиват в главата.

Петър: Аз пък се сещам за Lauren – Men I Trust. Парите просто ти дават възможност да изразиш идеята по-добрe визуално и технически. Ако нямаш идея, с пари можеш да замажеш положението. Това обаче няма общо с въздействието. Особено в инди и bedroom поп музиката на запад все по-често артистите правят клиповете си с доста малки бюджети, което води до по-семпли и креативни подходи.

Клипът не е минал през 100 човека от музикалната и видео индустрията, които са се чудели как да го променят, за да се хареса на масовата аудитория...

Животът обаче не върви само по ноти. Освен че се занимавате с музика, и двамата работите в офис...

Антон: Да, аз съм проект мениджър в английска фирма за онлайн търговия (eBay, Amazon, такива неща). Периодът е много тежък за всички, включително и за нашата фирма. Надявам се да не останем без работа, защото ще ни бъде много трудно да си плащаме сметките, включително и тези, свързани с hug or handshake.

Петър: Често се шегуваме, че сме си офисни момчета. Аз работя в агенция за контент маркетинг, където се занимавам с почти всичко – от акаунт мениджмънт до правене на маркетинг стратегии и продуциране на видеа. От една страна, не можем да сме като фул-тайм музикантите, които постоянно репетират и развиват уменията си. От друга - това ни прави малко по-независими от финансовата възвръщаемост на музиката ни.

Колко лесно се прави банда в България? Кои са онези прозаични неща извън романтичната страна на нещата?

Антон: Например това да си регистрираш парчето в Музикаутор, да се опитваш да договориш по-ниска цена за пропс за клипа, четене на договори, отговаряне на въпроси на журналисти. (Смее се.) Може и да е малко по-трудно, отколкото ако живееш срещу Аби Роуд или Капитол. (И това не е сигурно...)

Но дори да е така, живеейки с нагласата, че всичко е по-трудно само защото си българин, не ти помага. Със сигурност е по-лесно, отколкото в Северна Корея, нали?

Петър: Мисля си, че зависи доста от това, каква група искаш да направиш. За определени стилове ще намериш изобилие от хора, за други е много по-трудно. Успехът не зависи толкова от това, къде се намираш географски, а от това, какви отношения имаш с хората в бандата, дали споделяте обща визия.

Защо точно hug or handshake?

Антон: Пепи беше измислил името, още преди да се съберем. Когато ми го сервира за пръв път, веднага ми се нареди в главата. Не сме обмисляли сериозно нищо друго. Идеята зад името е Раздвоението. И на двамата ни е до болка познато, понеже трудно взимаме решения. Винаги анализираме до последния детайл и накрая сме още по-объркани. (Смее се.)

Петър: Името произлиза от всички неловки социални ситуации, които се случват в ежедневието. Една от най-честите е, когато си казваш „здравей“ с някой познат. Единият тръгва да стисне ръката на другия, докато вторият тръгва за прегръдка. Това е пример, който дава основа за

доста по-широка интерпретация на раздвоението между различни избори и социална стеснителност.

Дайте примери за моменти, когато сте били раздвоени или на косъм да поемете в друга посока.

Антон: Ако приятелката ми и майка ми не ме бяха накарали да запиша демо на една моя песен през 2017 г., която впоследствие стигна до Пепи чрез обща приятелка, вероятно групата нямаше да я има...

Петър: Очевидните моменти на раздвоение са свързани с работа, образование, гаджета и т.н. При мен обаче често се случва и за избора на паста за зъби, и то със също толкова голяма тежест. Сякаш от този избор зависи цялото бъдеще на фирмата производител и хилядите работници в нея. 

Тук Стенли разказва за историята на "Обсебен" 

Оприличават ви с Arctic Monkeys и дори ви агитират да пращате парчето за следващия сезон на Stranger Things...

Антон: Определено от Arctic Monkeys е трудно да се избяга, до такава степен са се забили в съзнанието и подсъзнанието на нашето поколение... Конкретно Molten Dreams бих оприличил на някакъв хибрид от Arctic Monkeys и BØRNS, с може би щипка Lo Moon.

Петър: Това е сравнение, което очаквахме. Гласът на Тони също е баритон и това определено доста помага за тази представа. Няма как да отречем, че са ни повлияли, но не бих казал, че самоцелно сме гонили такова звучене.

Издайте какви други парчета можем да очакваме в дебютния ви албум?

Антон:

Засега ще кажа само, че в тях ще чуваме все по-малко Arctic Monkeys и все повече нещо ново и по-трудно за определяне, hopefully.

Ще има някои по-бързи, някои по-бавни, но като цяло във всичките ще присъстват меланхолията и носталгията.

Петър: Много се надявам албумът да се случи възможно най-скоро.

Пет години по-късно, най-смелите ви мечти. В кой град и на коя сцена свирите?

Антон:

В Бобов дол, на сцената на амфитеатъра.

Шегувам се, мечтите са безплатни и мога да почна от Гластънбъри и да стигна до Коачела, но предпочитам да не се изхвърляме. Много хляб имаме да изядем. Не сме имали дори и един концерт досега. Пък в крайна сметка и в Бобов дол би било яко. Концертът си е концерт.

Петър: Не бих казал, че мястото има такова значение, стига да е пред публика, която искрено се радва на музиката ни. Дори „само“ това да се издържаме от нея и да имаме добър стандарт на живот би било супер постижение.

Препоръчайте ни парчета, които да вдигнат имунната система на духа ни тези дни...

Антон: В случая препоръчвам по 100 риплея, 3 пъти дневно от следното:

Wallows – OK 

Welshly Arms – Indestructible 

The Beatles – Happiness Is A Warm Gun (2018 Mix)

Петър: На мен пък определено ми помага по много от тези:

Yellow Days – The way things change

Inhaler – Ice Cream Sundae

Talking Heads – This must be the place

Ако искаш да си организираш филмов маратон вкъщи, цъкни тук. 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.