Нещата, които ни липсват от София на близкото минало

Какво имаше едно време в града, но вече (за добро или лошо) го няма

  • 17.01.2020
  • от Миро Павлов

Столицата расте, не старее, но със сигурност се променя непрекъснато. Паметници се издигат и изчезват, някои точки стават модерни, други изпадат в забрава, а един ден се будиш и от стария град нищо не останало. Не всичко от София на 90-те и ранните 2000 ни липсва, но по няколко параграфа изпитваме необяснима носталгия.

Ето кои са най-странните:

СРЕЩИТЕ НА ПОПА

За всеки модерен градски човек Попа е място, където бабички чакат трамваи и зависими чакат човека. Никой не може да предположи, че навремето това беше точка по-куул от Кристал и по-социална от НДК. Всички срещи се случваха на Попа, а понякога и оставаха там, защото хората така или иначе гравитираха около паметника на „Патриарх Евтимий“. Пак имаше наркомани, но те бяха възпитани и социални – винаги не им стигаха за нещо 18 стотинки.

Виж повече: 10 неща, които не трябва да правиш в София

УЛИЧНИТЕ ТЕЛЕФОНИ

В годините преди мобилните комуникации да станат даденост, само мутрите и супербогаташчетата имаха джиесеми, умерените гъзари пейджъри, а редовите граждани – домашен телефон. Имаше даже хора без телефон вкъщи, но ние с тях не общувахме много-много. Оранжевите и сините телефони бяха основни стожери на градската комуникация – пред тях имаше опашки, а фонокартата беше важен фешън аксесоар. Някой сигурно ще каже, че тези телефони още съществуват. Възможно е. Има един такъв на „Графа“, но сме виждали да го ползват с карта само веднъж, при това не по предназначение.  

КУПОНИТЕ В АПАРТАМЕНТИ

Дали защото съседите бяха по-търпеливи или практиката по-разпространена, но купоните по апартаменти бяха традиционният начин за посрещане на рождени дни, имени дни или просто петък вечер.

Издевателствата над покъщнината на потърпевшия домакин бяха повсеместни, а ако някой видеше хора да висят по терасите на блока си, имаше пълното право да се присъедини към всяко джамборе. Затова и повечето купони свършваха с бой, не с полиция.

ЛЯТНОТО КИНО

Концепцията да гледаш филми на открито все още съществува във вид на разни събития тук и там, но лятното кино беше нещо повече от това. Никой не отиваше заради филмите, а за социалния момент на преживяването. Те и без това лентите варираха от 70-арски френски кримки с Ален Делон до 80-арски американски сапунки стил „Флашденс“ и „Божествени тела“. Лятното кино по някаква причина обаче привличаше хубавите момичета. За съжаление с тях идваха и разните хм... нека ги наречем воайори, които вместо филма гледаха тях и люпеха слънчоглед. Общо взето, за всекиго по нещо.

ИКАРУСИТЕ

Класическият червен градски автобус тип хармоника носеше гордото име „Икарус“ и беше произведен някъде в Будапеща. В митологията Икар е летял прекалено близо до слънцето, затова са се разтопили крилете му. Това е проблем, който никой унгарски рейс не е имал. Летенето, не разлепянето. Иначе скърцането, виенето, пушеците и дупките в гумираните уплътнения бяха ежедневие. Логиката на градския транспорт от едно време беше – щом е дошъл и горе-долу върви, нямаш право да се оплакваш!

СТРИЙТ ПАРАДЪТ

На 1 и 2 юли 2000 се проведе първият стрийт парад на Metropolis. После събитието беше отразено във водещ всекидневник в раздел „Културно-масови мероприятия“ със заглавие „Два дни манифестация под звуците на техно: десетина хиляди души с шарени коси и лъскави дрешки за първи път танцуваха из центъра на София“. Парти шествието включваше всеки, който е някой от клубната вселена, плюс всякакви туристи и случайни минувачи. Тръгваше се от “Аптека” по “Витошка” и ”Патриарха”, та чак до „Паметника“,  а за преживяването после се разказваха легенди поне до другата година.

УЛИЧНАТА ТЪРГОВИЯ

Сега улиците са за селфита, но навремето те бяха нерегламентирана търговска зона. Основно се предлагаха касетки – метъл, сръбско, вицове, но също така и вестници „Кой си ти“, „Кой съм аз“, „Чук-чук“.

Не на последно място улиците бяха едно мини казино с игри като билетчета за лотарията и „Тука има, тука няма“. Обикновено нямаше.

МЕГА КЛУБОВЕТЕ

По днешните стандарти голям клуб има капацитет от 200-300 души. Толкова имаше в тоалетната на Escape четвъртък вечер. Сегашните масовки се изнасят в зали и се случват веднъж на високосна, някога всички се бутаха на едно и също място всеки един уикенд. Което, от една страна, улесняваше както организацията, така и комуникацията. Сега половината вечер минава в чакане, търсене, писане и като цяло събиране на пъзела от различните части на компанията.

Виж повече: Къде е посолството на добрия вкус в София?

ПЕТОКРИЛИЯТ СЕДМОЧЛЕННИК

Една от главните атракции на Ендекато на културата беше метална скулптура, изразяваща нещо неясно с хвърчащи във всички посоки декоративни елементи. Официалното ѝ название беше „Архитектурно-монументален комплекс 1300 години България“, по народному Петокрилият Седмо...ъъъ членник. При създаването си монументът предизвиква вълна от негодувание (доколкото тоталитарният режим е позволявал). Даже държавният глава Тодор Живков не харесва паметника и се разграничава публично от него. Чингиз Айтматов и Херберт фон Караян обаче пък са изразили овации, така че какво разбира. С годините свикнахме с уродливостта му и даже тази грозота намери място в сърцата ни.

Сега там се мъдри някакво си никакво лъвче, но Петокрилият кой знае защо ни липсва като явление.  

10-те теми, на които българите са най-докачливи

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.