ЛЮБО УРСИНИ ЗА МУЗИКАТА С МИСЪЛ

Приятно безцеремонен, що се отнася до качеството на музиката, която допуска до себе си, Любо Урсини е артист, от когото можеш да научиш доста

  • 27.12.2013
  • от Влади Герасимов
  • снимки: Васил Германов

Едва ли има нужда да ти представяме Любо Урсини, ако в последните десет години си циркулирал наоколо. Срещаме те отново с него, за да си поговорим за революцията на вкуса и мисълта, вдъхновяващите артисти и новата Yalta. Вкусът му се движи по линията между Guns N Roses, Pink Floyd и електронния звук, а свободното време оставя за другите си обсешъни – кучето му Axl и Star Wars.

Представи новата Yalta, по начина, по който я виждаш ти. Сякаш беше правилният момент за промяна...
След точно осем години дойде време нещата да преминат на следващото ниво. Новата зала почти удвоява капацитета на клуба и дава възможност да се правят ивенти, които да са  интересни за максимално широк спектър от публиката. Така в двете зали едновременно може да има различни line up-и, с различен тип публика. Наричаме ги Room 1 и Room 2, защото не искаме да им се лепят етикети – музикално или по друг начин. Идеята е всяка от тези зали да може да се преобразява, да дават пълна свобода в музикално или организационно отношение. Може би най-важната промяна е, че целият клуб беше акустично обработен със специални материали, за да се подобри звукът, което направи резултата може би с 200–300% по-добър и ако в старата Yalta звукът е бил далеч от перфектен, сега се доближава до тази категория. В Room 1 има сериозна промяна в разположението на главните точки, диджеят е с нова позиция и с доста сериозен ъпгрейд откъм един специален механизъм, който движи пулта. Черният бар е преместен на доста по-приятно място, което дава целия изглед към Университета. В Room 2 се водим от идеята по-малко светлина и повече звук. Моето мнение е, че Yalta се превърна от клуб в парти комплекс, в който можеш да имаш както събития с декорации и пърформънси, така и ивенти, които да се уповават единствено и само на качествения звук, без да е нужно да правиш някакъв тип цирк, за да бъдат доволни хората.  

Какво новогодишно шоу се заформя?
Поканили сме артисти, всеки от които е спомогнал за изграждането на името на клуба. В Room 1 е Sandy Rivera, а в Room 2 – Hernan Cattaneo. Това е и най-добрият пример как в една вечер можеш да приютиш два различни стила, две различни публики и всички те да се чувстват добре в клуба. През 2014 предстои рожден ден през февруари и няколко много специфични събития като 10 години Спартакус, планираме дати за доста артисти, които не са идвали или са идвали по веднъж. Всичко се прави с едната цел да има качество на всички нива от така наречения нощен бизнес.

През 2010 Hernan Cattaneo те отбеляза за пробив на годината пред DJ MAG, как се развиха отношенията ви оттогава насам?
Може би малко хора знаят, че той няма музикално образование, а е завършил психология. Неговият подход към музиката и въобще към нещата, които прави, е винаги различен и задължително логичен. Именно затова от момента, в който започнахме да контактуваме, се вслушвам във всичко, което ми казва.  Всъщност неговото гостуване на Нова година беше съвсем непланирано, всичко се случи в рамките на един ден. Той се върна да живее в Буенос Айрес и неговите дати за нашия регион от следващата година много ще намалеят. Освен това  вече има три дъщери и предпочита да прекарва повече време с тях. Говорихме си, че никога не свири на Нова година и че би го направил само на място, на което има приятели. Той е на такова ниво, че за него вече не е важно да получи някоя невероятна оферта, а по-скоро да прекара тези моменти с хора, които са му близки. Хрумна ми да го питам дали би искал да дойде при нас. И той каза да.

Едно е да сте приятели, а чисто като музика как го усещаш?
За да може да харесаш музиката на Hernan, трябва да вникнеш в нея, така се получи и при мен. На едно парти през 2007 поради някакви организационни промени ми се наложи да свиря преди него, а знаех, че е много взискателен към това. Направих каквото можах, свирих, обърнах се и видях, че стои зад мен и си тактува с глава. Попитах го дали всичко е наред и той ми каза: „Тук съм от 30 минути и музиката е перфектна.“ Тогава ми стана ясно, че той не е някой, който идва, свири и си заминава, а обръща внимание на детайлите, а аз харесвам такива хора. За мен ще е много специална вечер да съм с точно този човек.

Опитвате се да налагате и млади български артисти, каква е ситуацията с тях, има ли таланти?
Добре е, че има хора, които са достатъчно open minded да послушат и български диджеи, да напълнят залите на клуба, без да им е нужно някое гръмко вносно име в line up-а. Идеята е Yalta да дава път на млади и тепърва прохождащи диджеи, какъвто бях и аз в началото на старата Yalta, през 2003. А за тази част от публиката, която не желае или не може да намери свои любимци сред българските артисти, винаги остават продукциите, за които говорихме по-рано.

Твоето парти Blame беше абсолютното доказателство, че родна концепция може да успее.
Blame беше доказателство преди всичко за това, че когато има екип, който работи върху правенето на един продукт и този продукт е достатъчно конкурентоспособен, той рано или късно ще има успех. И Blame не започна с гръм и трясък. Трябва да има креативност, по-малко мързел, повече работа и без оплакване, защото на българина му дай да се оплаква. Blame се роди, порасна, достигна максималните си възможности и спря. Логичното, което трябваше да му се случи, беше да премине на следващо ниво, но винаги има онзи момент с бюджета... Когато той е недостатъчен, е по-добре, вместо да се мъчиш и да правиш компромиси, да оставиш нещата на върха, преди да са тръгнали надолу. Blame обаче не е затворена страница, нищо чудно пак да се появи.

Свири на Reworks в Солун, с какво усещане остана от там?
Направихме тричасов сет и това, което ме спечели, беше публиката. Тази година е доста трудна за хората в България и на партитата си личи колко са напрегнати. В Солун нямаше нито един човек, който да се мръщи, нито един, който да е донесъл целия си негативизъм и да не може да се отърси от него. Без да омаловажавам нашата публика – тук не е така. Хората заслужават да им се случват повече хубави, отколкото лоши неща, да се освободят.

Точно затова моята позиция е за революция на всяко едно ниво – мисловно, политическо, музикално, артистично и така по реда си.

Свири на Serbia Dance Tuning в Ниш, последва силен Solar Summer, каква е равносметката?
В Сърбия също са много отворени, фестивалът се прави в кооперация с Exit и си пролича размахът, с който се работи. Колкото до Solar Summer – тази година той се разтегли в 9 партита и 5 уикенда, надявам се през 2014 до стигнем до 7–8 уикенда, което ще даде сцена за още много хора. Това беше първата година, в която дойдоха много нови и различни по стил артисти, напук на това, което много хора казаха, че едва ли не каним едни и същи хора, и си затвориха очите за всички останали просто защото така им беше удобно. Иначе има сцени и в Сърбия, и в Гърция, и тук.

Често говориш за хората, които правят нещата по свой начин, които теглят стила в някаква посока, кое е ключовото в този ред на мисли?
В този свят има лидери и последователи. За да си лидер, обаче трябва да притежаваш нещо, което много малко други хора и артисти притежават. Hernan Cattaneo е такъв човек, Richie Hawtin – също. Richie е типаж, който обръща много сериозно внимание на всеки детайл. Това, с което ме спечели, е начинът, по който прилага технологичните нововъведения, нещо като Христофор Колумб при диджеите и технологията. Той винаги иска да промени сетъпа си, да вкара нов момент, да направи нещо, с което да надгради звука си. Неговият сет от доста време насам не е конвенционален диджейски сет. През 2010 за пръв път видях нагледно за какво става въпрос и оттогава този човек спечели респекта ми. Парти концепцията му Enter е нещо, което трябва да се изживее, и е пример какво може да се случи, когато един мегаклуб като Space даде пълен карт бланш на един такъв артист и екипа му. Richie винаги е една стъпка напред. Проектът Plastikman например имаше своя пърформънс в Гугенхайм, Ню Йорк, не знам колко други артисти могат да постигнат нещо подобно. Има хора, които правят грешката да се затварят в малки групи, а на практика покрай тях могат да минат още много хора, които да си заслужават, подобни лидери. Във всеки един момент може да се появи някой абсолютно нов, който да измисли следващия диджейски сетъп, концепция, фестивал или нещо, което не е правено досега. Музиката като всяко друго изкуство е с неограничени възможности.  

Според критика и анализатор Bob Lefsetz музикалният бизнес много се промени през последните години. Обобщено It's show business, not show art. Промениха ли се очакванията към артистите, условията да успееш, ако си прохождащ диджей или продуцент?
Има много продуценти, които бързо се изкачват, но също толкова бързо губят сила. И това е малко тъжно. През последните години се появиха важни неща, с които трябва да си наясно. Разбира се, трябва да имаш талант, да си много добър диджей, да си креативен, но едновременно с това трябва да бъдеш господар на социалните мрежи, трябва да имаш сериозен екип зад себе си, да си на върха в играта. Maсeo Plex например,  абсолютен герой до миналата година, в момента е тръгнал надолу и мястото му се заема от артисти, които владеят новите канали. Не е за подценяване ролята на имиджмейкърите, на социални активности, това е, в което Richie е номер едно, и до голяма степен това е причина неговите продукти да са такъв удар за цялата сцена. Само за две години той създаде и разви марка, която е адски разпознаваема – Enter. Всеки казва: „Мога да измисля една черна точка и това да ми е марката.“ Да, но не си се сетил първи, не си го направил. Да обвържеш технология, музика, да вкарваш саке в клуба, да имаш супер силен line up, но да вкараш и непознати артисти, иска се мисъл за това. Имаш ли идея и работиш ли достатъчно в тази посока, няма начин да нямаш успех. С нетърпение чакам да се появи човекът Х, който да направи следващата революция в музиката. Всичко е въпрос на време.

Тази година промени сетъпа си, какво накупи?
Технологично винаги се старая да мога да правя неща, които досега не съм имал възможност. Както музикантът си купува нови инструменти, така и аз си купувам машинки. Последно се сдобих с може би най-добрата саунд карта на пазара – RME Fireface UFX. От всяка гледна точка си струва, аз давам всичко от себе си за нещата, които правя, и това е едно от тях.

Представяш ли си да се занимаваш с нещо различно от музика?
Не се виждам да се занимавам с нищо друго, ще правя това, докато оглушея. Дотогава революция, а ние като артисти ще подготвим саундтрака.