ФИЛМИТЕ, В КОИТО ТРЯБВА ДА ВЛЕЗЕШ

Няколко образа от любими психарски истории, които за разлика от медицинските сестри и зомбитата на Хелоуин цяла година се мотаят по софийските клубове и дебнат/принасят жертви.

  • 04.11.2013
  • от Рая Радичкова

#аутсайдерът
American psycho (2000) и Carrie (1976)


Класически отегчен социопат, който не общува със света. Прекалено умен, за да харесва другите, но и недостатъчно cool, за да го харесват. Двата филма, които ти предлагам, показват най-нормалната диагноза днес… самотата. На фона на глобалното затопляне, хапчетата за ерекция, евтиния алкохол, скъпите жени, конфекцията, джънк фуда, женските списания и тъпия ти шеф, на теб ти е писнало и си „изпозаколил” няколко души a.k.a „ти е паднало пердето”.

#вманиаченият
Skin I live in (2011), Boxing Helena (1993) и Parfume (2006)


Нищо не може да се сравни с лудия поглед на влюбен идиот. В крайна сметка всичко е секс, или анатомия… Трите филма „разфасоват” темата за любовта или невъзможността да я получиш. Ампутация на крайници, смяна на пола и дране на кожа си звучат като евентуални усложнения при кофти връзка.

#неудачникът
The Shining (1980)


Или cabin fever. Това е лудостта, предизвикана от дълга изолация. Изолация от собствения ни живот. Или класическата депресия на неудачника. Тя има няколко отклонения – алкохол, алкохол, късни есемеси, фейлове на работа, излишни килограми... а и убийствен сарказъм. Това е дългата зима, която завършва с брадва или… ако решим - със слънце. Филмът показва психиката ни по време на „зима” и апатията, след която винаги има трупове.
The Shining (1980) e eдин от последните на Кубрик. Гениално разказан, и то по действителен случай. Така че не зимувайте много, докато чакате по-хубаво време…

#фрийкът
Lost Highway (1997) и Twin peaks (1990)


При Дейвид Линч нещата никога не са ясни. Ако не го разбираш и харесваш, значи най-вероятно трябва да те unfriend-на завинаги. Тези две заглавия те карат да изпитваш леко неудобство и да спиш на светло. Зад психопатщината на Линч обаче се крие друго… Истината за самите нас. Истината за отклоненията ни, които в привидно скучния ни живот нанасят невидими щети, особено ако скрием „трупа” на грешките си.
Twin peaks (1990) е един от сериозните сериали дори и с елементи на ситком, които излизат от типичното ведро настроение на жанра и показва патологията на едно тъпо американско градче. А Боб си остава най-големият ужас за 90-арските деца.
Lost Highway (1997) определено е за ценители. Липсата на буквализъм при Линч може да те накара да се чудиш до края на филма какво се случва.