Интервю с Лъчезар Цветанов от Studio Novo

Днес искаме да ви запознаем с Лъчезар Цветанов. По професия промишлен дизайнер с дългогодишен опит в управление на целия творческия процес – от зараждането на идеята до реализацията ѝ в производствен и пазарен план. Голяма част от професионалния си опит натрупва в Ню Йорк. Работи за Humanscale, компания – лидер в проектирането и производството на продукти за офис приложения, акцентиращи на ергономия, движение и здраве. През 2015 г. се завръща в България, за да стартира собствено дизайн студио и да развие бизнеса си, започнат тук преди около 8 години. Става въпрос за Studio Novo  и консултирането, изграждането и управлението на работни среди.

Кой е Лъчезар и какви чудеса прави в интериорния дизайн – от първо лице в интервюто.

Разкажи ни за себе си. Знаем, че биографията ти е доста впечатляваща, но кое от всичките ти постижения означава най-много за теб и защо?

Не съм сигурен дали има едно нещо, което да ме кара да се чувствам по-успешен. Това е въпрос на натрупване и съм благодарен за извървения път дотук. Продължавам да се събуждам и да работя към достигането на най-голямото си постижение всеки ден. Интересува ме пресечната точка на дизайн и бизнес и по-точно как, стъпвайки на познанията си за изграждането на добър дизайн, мога положително да повлияя за постигането на по-добри бизнес резултати. Било то в разработването на нов продукт, услуга или цялостен нов бизнес. Това е в основата на моето търсене. За щастие съм виждал, че тази философия и подход работят, и бих искал това да стане достояние за повече хора и бизнеси в България.

Какво включва добрият интериорен дизайн? Как дизайнът създава преживявания?

Добрият дизайн е сравним с добрата комуникация. Дизайнът е изразно средство, което, за да е добре възприето, трябва преди всичко да има добро задание (въпрос), да има добра структура и да отговаря на набор от изисквания – технически параметри, бизнес показатели, бюджет, да се вписва в стратегията на инвеститора, а крайният резултат да носи усещане за наслада от ползването на създадената среда или продукт. Накратко казано, добрият дизайн постига отлична синергия на технически, бизнес, естетически и психически  изисквания в едно задание. 

Добрият (офис) интериор в днешно време трябва да е съобразен с много променливи и фактори, като най-важният е потребителят – хората, които са избрали да прекарат по-голямата част от деня си в тази среда. Предвид, че голяма част от работния процес в днешно време се случва посредством компютри, които отдавна са леки и мобилни, дори се побират в джобовете ни, хората имат потенциала да работят от където и да е. Въпреки тази свобода 67% от нас предпочитат да вършат работата си именно в офиса.

В същото време повече от половината от хората са интроверти, които не могат да работят никак ефективно в така разпространените отворени работни пространства. За съжаление и екстровертите не работят по-добре в такава среда. В допълнение на всичко това всеки от нас има променлива психологическа предразположеност, която еднотипната работна среда (разбирайте личното работно място – бюрото) не може да удовлетвори по начин, който да ни накара да бъдем спокойни и отдадени на това, което създаваме в процеса на работа.

Затова отговорността на дизайнера и инвеститора, защото единият без другия не може да постигне нищо грандиозно, е да имат съпричастност и емпатия към различните ползватели на пространството и да създадат гъвкава инфраструктура, която да се моделира от нуждите на хората. 

Добрият дизайн в този смисъл приобщава, интегрира, сплотява и създава общност, която дефинира културата на една компания.

Когато една компания има добре развита култура, тя е и успешна и печеливша. Факт е, че компаниите, които използват дизайн като стратегически инструмент в бизнеса, са 228% по-успешни от останалите. Те са по-успешни именно защото са инвестирали в създаването на платформа за сътрудничество и комуникация между хората вътре в компанията, което резултира в по-качествени идеи и по-ефикасното им имплеметиране. Това само по себе си е страхотно преживяване.

Кои са водещите тенденции в интериорния офис дизайн през 2018?

Тенденциите в офис пространствата в световен план се определят главно от необходимостта бизнесите да прогресират, да бъдат по-стабилни в съответните си пазарни ниши и да бъдат привлекателни за квалифицирани хора, които да допринесат за създаването на по-успешен бизнес модел. Конкуренцията за набиране на този тип кадри е по-трудна от всякога именно защото от демографска гледна точка има повече хора, които излизат от работния цикъл, отколкото влизат, от една страна, и, от друга – все повече хора предпочитат да работят на свободна практика и да определят правилата на работно време и място.

Друг макротренд е внедряването на повече контролирана еклектика, заимствана от комфорта на домашния интериор и от гостоприемството на интериора на добър хотел. Отминаха времената, когато офисните пространства, обзаведени от хомогенното портфолио на един голям доставчик, са задоволителни и ефективни от гледна точка на създаването на среда, която да кореспондира с настроенията и нуждите на мобилния и много по-взискателен вече служител. 

Важно е да се отбележи и социалният аспект. Новите поколения (генерация X, Y) не отдават толкова голямо значение на материалните блага (заплати, компенсации и т.н). За тях са важни социалните мрежи в буквален и преносен смисъл, както и свободата да имат избор кога и как да свършат задачите си. 

Тези предпоставки водят до голяма децентрализация и демократизация на работните пространства – по-малко фиксирани работни места (разбирайте бюра) и повече зони с разнообразни функционални и естетични облици, които позволяват хората:

– да се изолират и да работят над задачи, които изискват високо ниво на концентрация – това са акустично и визуално отделени единични пространства, микро офиси или така наречените “резервоар за мисли” и “библиотека”;

– да работят в малки групи от съмишленици в неофициална работна среда, която може да е тип отворено пространство или нещо, което има една идея повече уединение – това са така наречените “студио” или “хол” работни пространства; 

– да се отдадат на решаването на конкретен неотложен проблем, изискващ създаването на множество бързи решения, които могат да се тестват своевременно – така наречената “работилница”;

– да се срещат и обменят идеи спонтанно и непринудено – това обикновено е пространството в офиса, което заема централно място и е отворено, приветливо, с различен тип места за сядане, почивка и социализация. Нарицателно: “кметството”;

– да са отделно и с мислите си, но да не губят поглед над това, което се случва наоколо – това са пространствата “подслон” и “където и да е”. Подслонът е място, което ни създава усещане за защитеност – навес, ниша или уютен ъгъл в голямото офис пространство. “Където и да е” няма нужда от представяне, но не означава, че такива пространства не са целенасочени.

Безспорно средата оказва влияние върху нас. Какви компромиси никога не бива да допускаме в интериора на дома си?

Домът и офисът в днешно време са като скачени съдове и моята лична философия е, че решенията, свързани с изграждането на един интериор, трябва да са дълговечни. Естествени материали, добра акустика, чувствителност към осветеността и по-скоро малко, но добре подбрани мебели, които ще ни служат за много години напред, а защо не и да можем да ги предадем на поколенията след нас?

За съжаление “ПДЧ културата”, която цари в България, не води в тази посока.

От какво черпиш вдъхновение в работата си? 

От невидимите резултати в днешния ден и от визията за крайната цел. 

Кои публични пространства в София (и в страната) са те впечатлили с нещо от гледна точка на интериорния си дизайн и с какво?

Колкото и да е тъжно – НДК. Това остава най-успешното публично пространство, в което съм бил в София. Показателно е, че дори и без много добра поддръжка от страна на отговорните органи, пространството има класа и стои отлично и до ден-днешен. Впечатлява ме най-вече с интелекта, решителността и залога на дълготрайни материали в изграждането на иконата.

Да успееш да превърнеш креативността и таланта си в кариера е истинско постижение в съвременния свят, непосилно за много хора. С какво трябваше да се справиш, за да успееш?

Успехът не е константа и е много задължаващо пътят на който и да е човек да се характеризира с това определение. За мен е важно да визуализирам крайния резултат. Когато тази картина е достатъчно детайлна и пред мен, пътят е ясен, но в никакъв случай лесен или бърз. Вярвам в последователността, позитивното и човешко отношение и в това, че трудът винаги се възнаграждава. Това са моите основни пътеводители. Всичко друго е продукт на обстоятелствата.

Ето и едно интервю с Мартин Михайлов.