Да доказваш с подпис любовта си
Любовта и бракът невинаги вървят ръка за ръка.
- 27.01.2018
- от Ирен Петрова

Бракът, казва Казанова, е гроб за любовта. Ще кажете - не му е провървяло. Може, но отвъд романтичните представи за цветя и рози, палачинки в събота сутрин и весели деца, които ви будят с усмивка, бракът означава много повече. Виждала съм и успешни бракове, които успяват да преборят разрушителното ежедневие и да го превърнат в празник. Виждала съм семейства, които успяват да запазят целостта си въпреки унищожителната сила на годините, които засмукват всеки от нас като водовъртеж и само най-човечните успяват да се измъкнат невредими, макар и с множество прободни рани. Бракът е като плаване в необятно море - понякога бурно, понякога спокойно. Можеш да стоиш на палубата и да се радваш на красотата на червения залез, който потъва в бездната на водите, докато държиш ръката на любимия и двамата интуитивно си мислите едно и също - колко е красив животът, когато има с кого да го споделим. Понякога обаче бурите заплашват да обърнат лодката, а тя сякаш все повече се смалява и ти става тясно. Тогава си мислиш: защо позволих да се обгърна с решетките на този брак, който ме задължава да остана и да премина през чуждите мъки, без да имам право на отказ....
Бракът е подложен на изпитания ежедневно и се доказва с дребните неща, които разкриват - готови ли сме на жертва и какъв е смисълът в това. Но не за неизмитите чинии и за бързо доскучаващия секс на брака искам да говоря, а за смисъла да се събират двама души. Майките и бабите ни и сега, следвайки социалистическия модел за устройване на живота, продължават да ни натякват, че трябва да се омъжим НАВРЕМЕ.
Мъжете не пришпорват толкова, тъй като държат синовете им за себе си, а когато дойде време, желаят в семейството да дойде добро момиче, което да угажда на синчето им, а и на тях самите.
Все пак диригентската палка трябва да държат те - милите свекърви. Но за младите момичета е много важно да ги оженят, колкото може по-скоро. Да не останат стари моми, казват. Причината за това бързане обаче се корени много по-дълбоко от привидната майчина грижа. Ще говоря за българската жена и нейното мислене, обобщавайки един твърде разпространен неин образ у нас. Тя желае дъщеричката ѝ да се омъжи за мило момче, което да помага на семейството, да изхранва жена си, да поддържа старите имоти, с които родителите ѝ вече изнемогват, да си правят семейни вечери, включващи цялата рода, да им се роди детенце, което бабата да възпитава, понеже знае по-добре, и най-вече новопокръстената като баба да командва, командва, командва... Сигурно и вие избягвате роднинските вечери по същата причина. Но слагането на пръстен не е гаранция за осигурен живот, както си мислят соц родителите ни.
За жалост милите майки често са причина един брак да не просъществува. Те се намесват във всичко в живота на двойката, те трябва да знаят къде ходят, какво вечерят, как ГО правят и задължително да дават съвети. Ако пък младото семейство има нещастието да живее при родителите на единия, то кошмарът е пълен. 90% от браковете в България се рушат именно заради това - намесата на роднини във взаимоотношенията им. Имам милион примери за това. Още нещо, което е основна грешка и на майката, и на дъщерята, която бива възпитавана от малка, че мъжът трябва да я храни, да ѝ осигури жилище, кола, обиколка на света, да готви, чисти и на всичкото отгоре да няма право на мнение. Е, чудесно, с такива изисквания никой мъж не би се справил. Мъжът не ни е длъжен за нищо. Отговорността за вашето щастливо съжителство е еднаква и за двамата. Бракът изисква да сте от един отбор и да си поделите игрището според силните страни и на двамата. В противен случай Казанова е прав.

Слагането на подпис е напълно ненужно днес. Той не е гаранция за любов, нито за щастлив живот. Ако двама души са избрали да вървят по един път, тях ги свързва нещо по-голямо, нещо божествено и те ще бъдат заедно, защото са си казали един на друг, че се обичат. Подписът само поставя окови. Онова, което ни свързва с другия, е невъзможността да живеем без него. И ако наистина искаме да градим нещо трайно и красиво, би трябвало да изключим всякаква външна намеса, защото никой не може да бърка с мръсни ръце в една любов. Тя трябва да съществува с усилията на двамата... и на Бог. Една любов не се нуждае от брачен съюз, за да съществува. И не сме длъжни да минем под венчилото между 20 и 25. Защото животът не се върти около брака - имаме милион други неща за вършене, а най-вече да живеем.
Виждала съм и сполучливи бракове... но повечето от тях се превръщат в институция, тъй като са натоварени административно. Любовта не е и не може да бъде фирма. Когато встъпваме в брак, трябва да имаме това предвид и да го правим не формално, а така, както се твори. Сътворете любовта си!
В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ
ОТ ПРОСТОТА ДО ПРОСТОТИЯ
Или за онези, които избират да си броят вдишванията, вместо задушаванията...
ЗНАЕМ КОГО ЗАБИ МИНАЛОТО ЛЯТО
Как летният секс може да ти излезе солено и какво точно да го правиш в градски условия
Коментари