За махмурлука и любовта

При пиенето, както и при любовта никой не мисли за последствията. Както не предполагаш, че любовта може да те остави без пари, къща и приятели, така не се замисляш, че алкохолът може да задраска следващия ти ден почти напълно.

  • 26.09.2013
  • от Тео Чепилов

Като всяко действие във вселената  алкохолът има равно по сила и обратно по ефект противодействие. Това не е водата, въпреки че би могло да мине за правилен отговор. Това е махмурлукът – гадната тъпа болка в главата (и не само), която те кара да се движиш като статист в „Живите мъртви”, да се оплакваш във фейсбук, да обещаваш на себе си, на господ и на всеки, който има нещастието да те слуша, как никога, ама никога вече няма да правиш така. И след това, разбира се, да се напиеш отново след няколко дни, но това е друга тема. Смешното е, че колкото и да си слушал за махмурлука, никога не си истински готов за него, докато не се сблъскаш очи в очи… по-точно слепоочие в слепоочие.


Аз лично за първи път усетих какво е махмурлук след първото си напиване в домашни условия – с ракията на баба ми. Класическа ситуация – една мацка ме изнерви, аз бях на 14, баба ми спеше, специалната й ракия – онази с надпис „с кокиче против депресия”, седеше на леснодостъпно място (на най-горния рафт на етажерката в кухнята зад чувалчето с брашно и бакпулвера) и преди да се усетя, ходех със стъпката на Майкъл Джексън, а изведнъж мокетът рязко се вкопчи в мен. На другата сутрин в живота си имах два огромни проблема. Погледът на баба ми, пълен с укор и разочарование беше по-малкият. Тогава се запознах за пръв път с това гадно копеле Махмурлука. Докато под надзора на баба ми перях на ръка чаршафите, няма да ви казвам защо, исках да умра, само и само да се приключи с тази мъка по цялото ми тяло. Няма какво да ви го описвам – всички вече сме били там, но тогава пред тази бавна агония даже най-големите мъчения, с които се бях сблъсквал – слагането на пломба и уравнението с две неизвестни, бледнееха.


Понеже колкото и да не ми личи вече, като малък бях леко отличник, след като ми мина главата, реших да изследвам тази сила на злото. Разрових в енциклопедиите и ето какво научих:

Основната причина за махмурлука е пониженото количество на кръвната захар, дължащо се на прекомерния синтез на молекули NADH (nicotinamide adenine dinucleotide), който от своя страна забавя синтеза на глюкоза в черния дроб, което води до понижаване на кръвната захар.

Махмурлук идва от арабски (makhmur значи „пиян“, а -lik е турска наставка) и буквално трябва да се преведе като „пияност”.

Във Великобритания хората губят всяка година 2,5 млрд. евро заради махмурлука от неявяване на работа след пиене, в Канада бизнесът губи 1,1 млрд. евро от намалена работоспособност заради следпиянски симптоми, а във Финландия при население 5 милиона души над 1 милион работни дни годишно са задраскани заради тежко напиване.

Впоследствие борбата с махмурлука се превърна в една от големите мисии в живота ми – аз бях като Батман, а той като Жокера – колкото и да го убивах, той пак се появяваше в следващата серия.

Все пак научих няколко важни трика за оцеляване в ситуация стил началото на „Последния ергенски запой”: шкембе чорба вместо кафе; пиене на десетки литри вода преди лягане и през нощта; дюнер, суджук или мазен бургер за среднощна закуска; пиене на слабо кафе в Деня след, защото кофеинът влошава обезводняването; натурални сокове, ама от истинските; безалкохолни с кофеин, защото едновременно възстановяват течностите, попълват до известна степен липсата на захари и ободряват; активно физическо натоварване – секс, плуване, бягане от проблеми и разбира се, тайната на всеки човек, който идва свеж на работа след офис тимбилдинг в някой бар – вълшебното хапче.


В тази връзка имам една нелоша история – веднъж с една мацка се напихме до онази фаза,  която те връща назад във времето – не в ученическите години, а направо в праисторическите. Естествено не беше моментът за романтика и всеки по живо по здраво си се прибра с негово такси. На другата сутрин за нея си спомнях само как се казваше и къде работеше. Направих това, което всеки истински джентълмен би направил – пуснах до офиса й с куриер две таблетки Алка Зелцер и написах върху тях телефона си. 

А какви са твоите истории от нощна София? Докато се опитваш да си спомниш, хвърли един поглед на разказа на Ангел Ангелов от OGI 23 и неговата нощна столица.