За любовта, онази сладко-горчивата

Човекът с главно Ч - има го!

0 коментара Сподели:

Да си карък в живота е лесно. Да си карък в любовта – още повече. И след всички любовни несполуки и жалки опити за връзки вече вдигаш ръце, защото няма накъде по-зле. Срещаш някого – на втория месец решава да ти спомене, че има и друга. По-лошо – ти си другата, втората. Срещаш друг – кара те да се промениш изцяло – извайва от старото ти Аз нова скулптура, която няма нищо общо с теб. Срещаш трети – на третата седмица разбираш, че той всъщност не те харесва, не заради теб самата, а само и единствено защото не си мъж. Мислиш си – край. По-добре сам, отколкото с лоша компания. Нали така казват. Но нещо в теб не спира да копнее за пустата ръка, която да държи, онези очи, които да гледа и единствените устни, които да целува.

И в цялото неслучване се случва той. Човекът с главно Ч, Мъжът с главно М.

Среща, която те разтърсва. Тръпка, която те поглъща. Емоция, която те обладава. Неописуема, катаклична, всепоглъщаща. Различна. Любов от пръв поглед като по филмите. “Да бе, да” ще си кажеш, такива неща не съществуват… Докато не се случи Той.

Най обичам да ми се случват хора. Понякога са по-вълнуващи от влакче на ужасите, по-интересни от завладяваща книга и по-дълбоки от водите на океана. Всеки човек е отделна вселена, а успееш ли да попаднеш в правилната веднъж, никога не искаш да си тръгваш.

Защото намериш ли своята вселена, ти си повече ти, отколкото винаги си бил. Вселената на другото ти Аз, която често е пълна противоположност на твоята собствена.

Едната бурна, ураганна, шумна, пръскаща от емоция. Другата – спокойна, мирна, тиха и мистериозна. А двете  заедно – неземен рай. Не взаимно изключващи се, а взаимно допълващи се. Черно и бяло, ин и ян, горещо и ледено, огън и вода. Шоколадово брауни с ванилов сладолед. Сладко и горчиво, диво и спокойно, аз и ти.

Мечтателите казват “Противоположностите се привличат”. Песимистите: “Много сте различни, няма нищо да излезе”. А ние… ние нищо не казваме, ние само чувстваме. Защото не искаме да разваляме нищо с думи.  Думите понякога са за мълчане, а чувствата – те винаги са си за чувстване.

И единственото място на  тази земя става до теб.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *