За черната рокля и душевния махмурлук

Ухаеш на смачкани чаршафи и бира

  • 09.06.2017
  • от В.В.

Току-що навърших  25 и се върнах от море, където като по закон осъзнаваш някои неща за себе си, за другите (ония, дето не те оставят да спиш вечер) и за алкохолните си възможности. Feeling relieved - както казват някои, бях чиста и освободена от миналото си.

Стягах куфара за следващо море, тоя път познатото - нашето, без мъже, само с приятели.

И тъй като нямаше мъже, които можеха по някакъв начин да гледат на теб като на еднодневка, а си бяхме само ние, съвсем спокойно се разхождах мокра и по пижама след плаж около теб и те разпитвах за бившото ти гадже, а ти дори не ми обръщаше внимание, гледайки мачовете си, и небрежно ми обясняваше как тя била разбрала, че си й изневерил, и така всичко си дошло на мястото.

После естествено като всички приятели и ние двамата „приятели“ наобиколихме масата, празна от чувства, пълна само с гаден, гаден алкохол (ако върна времето, никога нямаше да се докосна до тоя алкохол), и се пуснахме по течението.

Клише на квадрат... пиян мъж, които вижда жена в черна рокля и си представя как я съблича (ако знаех как ти действат черните, гадни, малки рокли, щях да я запаля и никога да не я облека).

Думите ми или чиито и други думи не могат да опишат цялата ти мъжественост, събрана в една вечер, събрана под луната на плажа или на пейката в квартирата на морето (много пъти след това се връщахме на тая пейка в мислите си и си казвахме какво трябваше, но не си направихме).

Издържах на теб и онова противно изкушение... добре, че се разболя, за да мога тайно да те галя по главата, чисто приятелски, за да проверявам дали имаш температура. Все още не беше „проникнал“ физически в мен, така че ти беше повече от цел да ме опиташ (или опитваш... защото не спря след първия път). Както и да е, аз съм жена и крайно много държа на хилядите срещи преди първото чукане... въпреки че те изчуквах ежесекундно в главата си.

Тръгнахме си от квартирата неуспял да ме опиташ, само се опитваше да ми спиш в леглото, но се опитваше, защото, честна дума, „не ми пукаше за теб“ (а сега агонизирам без теб в леглото...). Прибрахме се в тъпата София и все така се дърпах, а ти все така си настояваше, докато в един момент не спря.

Мамка му и тъпия живот, защо човек не спира, когато трябва да спре, а натиска газта и се навира сам в лайнарията, наречена любов.

Не се бяхме чували от не знам (тогава дните ги броеше ти, сега аз си броя безсънните нощи). И реших, че искам да дойда у вас и да пия бира. Тая бира ще я помня цял живот. Тая бира има вкус на смачкани чаршафи, на потни тела, на коса по цялото ти лице, на викове, на удряне, на цигарен дим и на много силни мъжки ръце, които те вкопчват като скоба и не ти дават да си тръгнеш. Ебати бирата, оттогава не пия бира. Частта с безумната любов, когато идваше след работа и ме чакаше да си приготвя дрехите за утрешния ден, когато ме питаше постоянно какво ми се върти в главата, когато целувките ти бяха в непрестанна война с думите кое да излезе по-напред от устата ти.

Тия лигавщини ги мразим и двамата и ги пропускам. А пропускам и оная вечер, когато бяхме толкова пияни от водка, че си казахме „Обичам те“.

Последно пропускам и как не можеш или не можеше да спиш, ако ръцете ми не те галеха, докато тялото ми беше в твоето и тем подобни други пози, които не знам защо влюбените си причиняват, сигурно за да ги помнят после (и вътрешно да умират).

И нека преминем на най-съществената част от тази тъпа история.

Моята баня (у вас), моето легло (у вас), моят мъж... а на гърба му следи от друга, в стаята женски вещи, които никак не са мои, аромат, който никак не е онзи (от момента с бирата). 

Стоим си аз и ти. Аз чистя, ти си играеш на нещо, защото това е, каквото правят гаджетата, правят всичко, което правят по принцип сами, но с разликата, че сега го правят заедно с някого. Нищо не ти казах, обичах те за последен път. За последен път пих от тоя фалшив алкохол. Нищо не ти казах, пих до дъно и си тръгнах.

Сега съм с махмурлук. Прекалено много алкохол изпих през последната година. Надявам се някога във вените ми отново да потече кръв,защото казват, че от алкохол се умира.

Лошо ми е от тоя алкохол...или пък не чак толкова.