Културна, историческа и екстремна екскурзия за три дни

Аз съм момиче от Троянския балкан и знам, че планината винаги крие по някоя своя тайна. Но възможно ли е да има толкова райско място, че там да се чувстваш у дома, да чуваш гайдите в ушите си и да виждаш бяло, зелено и червено навсякъде? Чух една легенда за Родопите, че когато господ раздавал земята на хората, оставил българите последни на опашката и за тях не останало земя, но им дал голям дар – своя дом, а той се казвал Родопи. Моето пътешествие започна през топъл есенен ден от септември, когато валеше из ведро. Екскурзията ни започва от Батак, минава през язовир Доспат, град Борино и местностите Ягодина, Триград и забележителностите в този край на страната.

Когато някой заговори за Родопите, винаги има някое различно местенце, което не си успял да посетиш, или еко пътека, която не си прекосил, или връх, който не си качил. Не е възможно да опознаеш Родопите, ако си само турист.

Връщам се към дъждовното и ентусиазирано пътуване към Родопите. Стигаме до Пазарджик, добре заредили колата и сърцата за приключенията, с много кафе и ентусиазъм караме напред. Решихме да минем през Батак, тъй като пътят към тази част на Родопите минава от там.

Батак е възрожденско градче, което е известно с тъжната си история за Баташкото клане от Априлското въстание. В градчето може да посетите Историческият музей, където ще видите историята на България, запазена само на няколко етажа. А срещу музея е църквата „Св. Неделя“, пълна с много мъка, но и прославена в историята ни, а това ще обогати екскурзията, която продължава към едно от най-популярните родни кътчета.

След тази историческа обиколка на едно страхотно градче продължихме по пътя. След доста време пред нас се показаха язовири, обвити с гигантски и стари борове. Картината е по-хубава от тази на швейцарска панорама… Минахме Малък и Голям Беглик и стигнахме до язовир Доспат. Невероятна гледка, опияняваща всеки пътешественик. Но заваля невероятен порой, затова и не успяхме да снимаме красотата, но на връщане стана.

Борино, малко местенце, което приюти няколко души, копнеещи за приключения. Септември месец вечер стига до -5 градуса, а родопските одеяла – вече разбрах защо във всеки дом има по едно такова. И като се настанихме във вилата на едно семейство, чийто бизнес е да отдава къщата си под наем на туристи, тогава разбрах и какво означава гостоприемство.

При случайна разходка в Борино открихме екстремна забележителност – Дяволската екопътека. Още в началото на града има отбивка вляво за Чала, където има площадка за паркинг и надолу е само за хора със силни сърца, без страх от височини и много здрави планински обувки.

Дяволската екопътека е „входът на дявола за света“, казват местните. А пътеката е скована върху скала, покрай която местна река сякаш се сипе със 100 км в час. В края на пътеката се стига до Буйновското ждрело, а оттам?

Какво още да посетиш, когато си в тази част на Родопите?

Освен да прескочиш в двора на съседа и да видиш как се прави сирене, посети Ягодина. Малкото местенце води до Ягодинската пещера, която се намира на 3 км от селото.

След като се разходихме 11 километра навътре в пещерата с екскурзовод, отпред има примамващи офроуд джипове, които срещу около 50 лв. заплащане те качват на екстремно пътуване на 1563 м надморска височина при панорамната площадка „Орлово око“.

Зелено, зелено и само зелено се вижда от „Орлово око“, а докато седиш съвсем спокойно на земята и размишляваш как птиците виждат тази уникална гледка всеки ден, си мислиш „Близо съм до боговете“.

Да не забравяме и „Вълчи камък“, площадката на 1600 м надморска височина, близо до Триград и село Гьоврен. Не е толкова лъскава, но не трябва да се прескача, щом сте стигнали дотам, раздайте се на макс.

Триград е известен със своето ждрело, което сякаш разкъсва земята на две части, а пътят е много малък и води към „Дяволското гърло“. Ако си фен на водопадите, то ще видиш най-големия подземен водопад на Балканския полуостров. Пропастната пещера за жалост е взела няколко жертви при проучване й през миналия век. Името й е вдъхновено от реката, която тече в нея – каквото е повлякла от входа на пещерата, на изхода не е излязло нищо. Побиват те тръпки в така огромната галерия, която може да поеме катедралата „Свети Александър Невски“.  Но на излизане виждаш светлина…

Много лутане, малко ходене пеша, но пък много возене и активна почивка. А Родопите не ме оставиха да ги забравя. Живеят си в душата ми всеки ден и докато пиша тези редове, мечтая утре да се събудя в Р(ая)одопите.

Още за красотата на България.