Светът и без теб ще се върти, но натежал от липсата ти

Усещаш ли движението на изпуснатите моменти?

Всичко, което пиша, казвам и мисля, е заради изначалната ми напълно разбита любов, която служи за откровение. Не говоря за любов към някой конкретен, а за любов в абстрактната й цялост. Мисля, че мога да го обясня с котките, които си играят с кълбо прежда.

Ти си котката, а чувствата са кълбото, с което си играеш.

Те са силно оплетени, а ти силно объркан, но любопитен. Съхранявам се така, че любовта да остава, а с нея и искреността, защото чувствата движат хората. Това е причината да ценя тези, които изживяват приятелството със същата емоционална сила, с която изпитват влиянието на любовта. Онази, единствената  разхвърляща всичко в теб, разрушава и те изгражда за секунди, а после се подреждай както можеш. Толкова наситено силно, различно и неповторимо, като всяка среща, приятелство, случайно запознанство и провал. Само за миг си представи загубата на всички тези интересни индивидуалисти, които са сполетели теб и земята в определен момент от съществуването.

Наистина светът и без всеки от нас ще се върти, но някак натежал от липсата ни.

Няма значение какъв пол си, колко си висок, нисък, слаб или дебел. Това, което има значение, е кой си, а същността се определя от пътя, който си извървял. Пътят, който расте вътре в теб, подобно на вселената, която извървява сега своя път съвместно с нас. Двете неща са взаимно свързани, защото това, което минава под краката ни, е движението, строящо промяната в главите ни. Срещайки някого, не знаеш  колко истории е загърбил и в световете на колко други хора липсва точно в този момент.

Умората от преструвки ожесточава желанието да си щастлив.

Щастието е да срещнеш един човек и той да те освободи дори за миг от всички останали хора, които ти тежат заради всички разминавания помежду ви. Светът се завърта тогава, когато просто позволяваш на хората да те докоснат отвътре в дълбочината ти. Искаш да погълнеш всичко от него и той да погълне теб – както хубавото, така и лошото. Само така е истинско. Всяка чиста емоция си заслужава изживяването затова чувствай, не пропускай.

Изпуснатите моменти падат с огромна скорост в нас и ни начупват отвътре. Превръщаме се в мозайка от болки.

Иска ми се да се върна назад и да изпусна чашата, а не теб, не момента.

Там на белите масички и неудобните столове. Винаги закъснявах, винаги ме чакаше. Понякога идвах по-кисела от всеки лимон на планетата. Усмихваше се широко, за да омекотиш намръщеното ми чело. Не знаех как го правиш, но когато бях лимон, можеше да бъдеш или захарта, или текилата, а по-хубаво от това не съществуваше. Дъхът на лудост подкосяваше коленете на минувачите и наостряше ушите на бабичките по седянките пред блоковете.

Какво друго има значение освен всички тези истории между хората, които ни правят повече живи?

Толкова много от нас имат онази рокля, която обличат и събличат пред различни след него, но която вечно ще си е неговата. Червилото, което носеше само заради думите му, че най ти стои. Иначе не беше твоето. Нито цветът, нито текстурата. Цапаше ти постоянно зъбите. Чувстваше се длъжна да приключиш съществуването му с целувките ви. Помниш ли и онази тениска, винаги сгъната на лесно място, за да я даваш, ако остане да спи при теб? Аз имах такава. Още имам – и за приятели, и за любими. Имам и две ризи, които обличах сутрин, докато го имитирах колко сериозен ще отиде в офиса. Едната я оцапах някога в онзи бар, където ме заведе, за да ме впечатли, а аз мълчах, за да не издам, че поне десет пъти съм била там преди.

Беше толкова горд, че ми показва нещо ново, и месеци по-късно се изчерви, когато му разказах как стоят нещата в действителност. 

Много ми се иска, ако четеш това, да се огледаш около теб или през прозореца.

Виж всички тези хора, всички тези съдби на два крака, които вървят по улицата, които се крият в сградата отсреща, зад нейните прозорци и врати, прибрали усърдно своите трепети, мечти и разочарования. Светът ми усеща всеки ден тежестта от липсата на някоя голяма любов, която изгубих, която не срещнах, която пропилях. Заедно с липсата на всички малки любови, разминаванията и случванията, които трябваше да бъдат, иначе ние нямаше да бъдем.

Приемам го леко, защото знам, че няма съществуване без загуби и всяка загуба е урок.

Урок, който предизвиква въображението и създава движението. Ти усещаш ли движението? Може да е натежало от липси, но докато го има, си заслужава всичко, което следва.

Знам начина, по който забравяш…

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.