Ще си лягам до него, ще се събуждам до теб

Ако не мога да избера кого от двамата да обичам, ще избера себе си

  • 08.09.2016
  • от Стефани Калчева

Питат ме дали наистина съм заедно с любовта на моя живот, и винаги съм отговаряла утвърдително. Все още те обичам, както винаги. Още от първия момент, когато те срещнах и толкова ме беше страх да бъда твоя, защото

хората сме такива, че неистово бягаме от това, което може да обикнем толкова силно, че да ни разруши до съставните ни части.

Не съм забравила колко ме беше срам да съм гола пред теб за първи път, защото исках да съм съвършена единствено и само за теб. Мечтая всеки ден да е като разходките ни по крайбрежието, когато чайките ни поздравяваха, преплитахме стъпки по пясъка и мечтаехме за бъдещето си. Ние бяхме просто песъчинки, които не се вълнуваха от света, а бяха погълнати един от друг.

Виж повече: Омръзнах ти и някой изгаси света

Часовете се изнизват и с всеки следващ ставаме по-близки, защото съществуването ти до мен ме прави пълноценна. Разглеждам снимките, които си ми направил и на тях лицето ми е спокойно и отпуснато. Мога да усетя на върха на езика си вкуса на сладоледа, който си взехме, както и удоволствието от това да го споделя с теб. Бленувала съм бляновете си само и единствено с теб и все още е така. Дори когато ме забравяш и закъсняваш с часове. Огорчението ми за момент замъглява разума, но не се отказвам от теб и няма.

Вече дори не се дразня, че не ме ревнуваш. Така и не се научи, че женското его понякога трябва да се храни с вредни чувства, за да се чувства важно. Жените обичаме да се чувстваме привлекателни със силата на това да съсипваме покоя на някой, да се започват пагубни битки за нас и съществуването на световете отново да зависи от нашия избор. 

Ако една жена започне да се двоуми между двама мъже и не може да избере с кого от любимите си да бъде – избира себе си на първо място и никой друг. 

Затова, ако искаш да те обичам, ме върни там, на бреговете ни, когато страстта беше млада и толкова силна, че ни сътворяваше вечни- независими от съществуването на други закони, хора и светове. Не искам да ме оставяш сама, когато не трябва. Телефонът да мълчи, когато ми трябват десет неприети и си избирам да ти вдигна на тринайсетото, за да ми се извиниш, въпреки че няма причина, но ми трябва просто така, за да ме увериш поне веднъж, че може да стъпчеш всичко, дори гордостта си, за да си с мен.

Любимите понякога трябва да доказват, че по-важно е да бъдат с теб, отколкото да съществуват без теб.

Наречи го егоизъм, обиждай низките ми проявления, но накрая, когато ме изгубиш, ще разбереш, че съм права, защото съм го правила достатъчно пъти за теб и искам същото в замяна. Без екстремности и крайности – просто бъди до мен, когато ми трябва. Обичай ме, когато най-малко съм заслужила. Обожавам компанията си, но не ме оставяй самотна, когато ми е нужна твоята, защото без теб да бъда значи да не бъда. Най-болезнено е, когато мога да съм с толкова други мечтаещи за една моя усмивка, едно заспиване до мен, да усетят полъха на новия парфюм, полепнал върху косата ми, а ти ме пренебрегваш. Несъзнателно и за кратко, но кратките мигове, в които трябва да си тук, са подобни на карфица, забита в сърцето.

Виж повече: Свикнах да те има

Не искам дори да се замислям за възможностите си отвъд единствената опция за обичане, която си ти за мен.

Не ме вълнуват тези, които биха дали всичко да са с мен, за да се превърна в една от онези жени, които ще си лягат до него, а ще се събуждат до теб.

Не съм научена да заспивам до компромиси, но не правя и компромиси със себе си, когато ми трябва повече от теб. Да се обичаме съвсем не е достатъчно, ако не знаем как да си го показваме навреме.   

Защото, ако ти се струва, че съм трудна за обичане, не забравяй, че тези жени са още по-трудни за забравяне.

Търсиш още вдъхновение? Последвай ни в Instagram

Абонирай се за youtube канала ни и очаквай още много изненади!