НЕ ГОВОРИ НА НОВИТЕ СИ ЛЮБИМИ ЗА МЕН

За всички с общо минало и отделно бъдеще

  • 31.07.2016
  • от Пам Велидис

Думите имат висока цена, но за тези, които говорят безсмислици, е трудно да я заплатят. Колкото повече говорят, толкова по-невъзможно удържат на думата си, а парадоксът се забива смъртоносно в отношенията им с останалите.

Сладкодумците омайват лесно и е непосилно да ги задържиш за по-дълго, защото те възторг не изпитват, а единствено предизвикват такъв. Виждат нещо, което искат, и трябва да го получат на секундата, а след това преминават към следващото. При тях бройката не е важна, но постоянно расте.

Имат много любими, закусват цинизъм, вечерят разврат, за да поддържат духа си млад.

 Прекалено поетично ги описвам, все едно ми шепнат какво точно представляват. Истината е, че съм била в „техните обувки“ и достатъчно дни и нощи бях от бляновете с часовников механизъм, които, усетят ли, че нещата стават по-сериозни, взривяват всичко с едно „Не ме търси повече“. Обаче идва момент, когато се отказваш от еднодневните любови. Свалих и аз тези обувки, но всеки забелязва все още, че най ми прилягат.

Дивотата на характера остава и затова свободните хора дават ясно да се разбере, че не живеят за очакванията, които другите имат към тях.

И изведнъж така се получава, че човекът, с когото си решил да бъдеш, започва необяснимо да мърмори за усещането си, че ще се разделиш с него, когато изобщо нямаш такива намерения. Очакваш неочакваното и пак оставаш изненадан какво хората си въобразяват, че се върти в главата ти.

Още по-нелепо е, когато някой от тези, с които сте имали история, ти се включи, за да ти напомня вашата история. Хващаш се за главата и паралелите ти изглеждат като съдбовно подредени от зъл гений.

Вглеждаш се назад и го виждаш своя себеподобен от миналото, който продължава да владее като с вълшебство вниманието на околните. Разбива сърца, лекува ги с цветя и думи. Лекотата те дразни, не можеш да повярваш, че продължава така нощ за нощ.

Гордееш се, че винаги преди да се видите, залостваше сърцето си вкъщи. Не легна до него, забравяйки в себе си ключовете към всички врати на слабостите си, тайните, които не трябваше да докопа. Не можеш да позволиш да спечели играта, която играете – който пръв се влюби – гори.

Затова в главата ми се върти едно задължително послание към всички бивши, настоящи и бъдещи любови  –

не говори на тези след мен за мен.

Не знам дали така се лекуват рани и разочарования, но е правилно да споделяш, а не да обсебваш новите си отношения с предишни любими.

Не говори на новите за  мен – къде съм пътувала, какво съм обличала, как съм обичала. Тези сегашните няма да се превърнат в мен, не им трябват описания, а обич, затова лежат до теб. Думите ти не познават човек, който вече не е до теб, на който не си хванал ръката в точния момент, а вече друг я държи здраво. Щом не се връща от там, не му се тръгва. Само иска да престане да слуша за себе си.

Да говориш на останалите си жени за онази Жена, която няма да се върне, не е оферта. Тях ги боли, защото искат да са на нейно място. Само тя не иска да е на това място, защото е тъжна колко не си я опознал за всичкото време, което сте имали.

Дори да стебили два урагана, помитащи света, докато са заедно, сега е време да изметете останките поотделно.

Не говори на новите си любими за мен, защото вече не ме познаваш и все по-непознат ми ставаш. Една жена не се връща заради думите, които й звучат като същото, заради което се е отказала от някого.  Не се връща при тези, които започват да говорят повече за нея,когато я няма. Мълчанието е злато. Премълчи излишното и се опитай да обичаш отново, щом не си разбрал, че си обичал, докато се е случвало, а когато е отминало. Думите са излишни, когато изплуват късно.

Нека нашите моменти си останат там, в миналото, което е наше. Но бъдещето не е общо. Него отдавна сме го разполовили.

Покрий чашата с ръка и не давай да ти сипват от миналото.