НЕ ПОРАСТВАЙ! КАПАН Е!

Не давай на духа ти да духа свещите

  • 28.07.2016
  • от Анна-Мария Йорданова

Да си на четвърт век (и повече) е колкото вълнуващо, толкова и плашещо. От една страна е супер, защото независимостта е сладко нещо, но погледнато от  друг ъгъл,  си по-близо до тридесетте, отколкото до безгрижните осемнадесет.
С няколко девойки на път за морето, пиейки вино на задната седалка в автомобила, стигнахме до това прозрение. Откритията и осъзнаването продължиха цял уикенд... Уикенд, през който се предполагаше, че ще създаваме случки, които не са за разказване и припомнянето им би предизвикало палави  усмивки. Бяхме  тръгнали с нагласата, че ще е както винаги досега – непредвидено... Лятно. Уви, вече бяхме пораснали.

Опитахме се да си спомним кога точно се е случило това. Дали при изнасянето от къщи или когато се наложи сами да сменяме автомобилна гума по средата на Цариградско шосе (да, това си е постижение за три момичета). А може би е било, когато дойде време за избора между поредния невероятен и неповторим чифт обувки и пердета за новия дом. Порастваш ли, когато си само на 25 и се бориш с акулите в бизнеса, за да докажеш, че можеш колкото тях, а често дори и повече. Навярно се превръщаш във възрастен индивид, когато, след като получиш заплатата си, първо плащаш всички сметки, зареждаш колата догоре, купуваш храна на кучето и препарат за душ кабината и чак тогава надникваш в портмонето си, за да установиш с разочарование, че навярно е по-добре да ти остане кеш за храна и малко кеф, отколкото да пръснеш всичко за онази дъхоспираща рокля. И се питаш... Не се ли случи всичко твърде бързо?!

Обаче  пораснал  ли  си,  когато  в  3  през  нощта  в  сряда  решаваш,  че  ще е жестоко, ако посрещнеш изгрева на тепето с Альоша в Пловдив.

Името на града си го проси п•лов•див и тръгваш на див лов, първо хващаш две-три персони, които с охота ти се навиват на идеята, и после започва преследването на бъдещи спомени.

А на сутринта звъните на шефовете си и престорено кашляте по телефона, защото ви е много лошо и май днес ще си останете вкъщи (макар вкъщи в момента да е момичешката кола, намираща се на около 150 км от дома).



Сигурно не е и много зряло да излезеш само за един бърз Шърли Темпъл, но след два часа да си на 10 шота абсент и да срещнеш любовта на живота (или поне на лятото) си.
Не е достойно и да легнеш по средата на неосветен път през нощта, за да погледаш звездите. Не е прилично и да залитнеш по онзи мъж с много сините очи и халката на безименния пръст.

Не е.... Но така правят порасналите хора, носещи отговорност за действията си.

Индивиди, които предизвиквам да не съжаляват за нито едно взето решение, защото няма верни и грешни избори.

Има сполучливи и такива, които трябва да опиташ повторно, но по различен начин.

Когато си на осемнадесет, потенциалът и амбициите за приключения са големи, но възможностите не. Така че не погребвай духа си и не се крий зад ангажиментите и отговорностите на големите хора, а си позволявай да даваш свобода на хлапашките хрумвания, защото все пак си на четвърт век и оправданието „остави ги, още са млади“ все още е в срок на годност.

P.S. Относно уикенда на морето... Съжалявам, няма да ви разкажа нищо, само ще се усмихна.

Завършваме (или продължаваме) със съвета на деня: Не остарявай, а отлежавай! Мъдростта не трябва да е скучна.