СТИГА (БАЛ)АМОСВАНЕ!

Или защо най-хубавите ти години никога не са в минало време...

  • 18.05.2016
  • от Стефани Калчева

Средата на май месец е това чудно време от годината, когато тълпи пияни абитуриенти демонстрират придобитите знания от гимназията, а именно броенето до 12 и вокални възможности – то не са Щурците, Преслава, Бон Джоуви...

Както вече сте усетили, това няма да е захаросан текст за милите спомени от училище, а снизходителна въздишка около една все още неразбираема за мен еуфория. Така се чувствах и на самия ми бал – малко сконфузена, че не се вълнувам, крайно отегчена от въпросите на близки и приятели тип „избра ли роклята“, „кой ще ти е кавалер“ и „ще ходите ли после на Слънчев бряг“. Дори и да не се охарчите грандиозно, има разходи, които са просто неизбежни – изпращане с родителите, изпращане с класа, бал, екскурзия след бала.

И цялото това фиаско, при положение че още дори няма оценки от матурите и нямаш никаква представа как ще те издържат вашите на есен, защото около тържествата вече са изтеглили минимум един кредит.

Традицията повелява да крещиш дивашки от кола без капак и да умираш от кеф, защото... защото си завършил гимназия. Уау. Честито. Не е като да не може да го направи и шимпанзе.

Най-хубавите ти години? Really?

Толкова ще се скъсват да ти го повтарят учители с насълзени очи, че докато се усетиш, ще вярваш с пълна сила. Не съм била тормозена в училище и нямам някакви травми от тези години, нито пък съм била супер популярна (каквото и да означава това, по дяволите?!), но ми се струва нелепо, че на някого това са му най-хубавите години. Кое по-точно?

Пуберската възраст, в която постоянно те цапардосват драматични настроения, бунтът срещу вечерния час и „ще ти настине кръстът с тази блуза“ до пълното объркване кой си, какво искаш и какво аджеба се случва.

Освен ако не си бил Айнщайн, горе-долу така протича периодът между 14 и 19, който за мен е просто мост към истинското живеене. Да, след това мислиш за сметки, работа, отпуска и други благинки, но имаш пълната свобода да бъдеш такъв, какъвто искаш – осъзнат индивид със собствени провали, успехи и стремежи, със собствена стая, шофьорска книжка и финанси.

Дори да ти се наложи да работиш нещо неквалифицирано, зависи от теб как ще погледнеш нещата – като временна спънка към призванието ти или като супер драма. Предполагам, че точно хората, които продават пуканки в киното с печална физиономия, са тези, които споделят снимка на класа с текст „ееех, какви времена бяха“/feelingsad.

Единственото, което им липсва, е топлата мусака и извънземните способности на майка им с пералнята...

Остане ли ми тук един приятел...

Когато си спомням носталгично за училище, го правя, защото принципно съм склонна към носталгии, но осъзнавам, че всичко изглежда много по-прекрасно от дистанцията на времето. Не ми липсва да уча насила неща, които не искам и никога няма да ми влязат в употреба.

Ето, седем години по-късно, още не ми се е случвало да завържа разговор за синус и косинус. Липсват ми приятелите ми, които обаче виждам и днес, макар и по-рядко от всяко голямо междучасие. С времето отношенията ни са устояли на немалко катаклизми и ми се струва, че сме много по-близки, отколкото  преди десет години.

Понякога се усещам, че се умилявам от безгрижието и романтизма на моето някогашно  Аз, но паметта ми грижливо е складирала и всички опустошителни драми, така първи и неразбираеми. Не ми липсва неадекватността на първите грешки и опити в отношенията с хората, неизградените навици и липсата на житейски път. Защото, когато си на 15, не можеш да гледаш много назад – 5–6 години по-рано си пишел ченгели и са ти вадили зъби.

Пак ще се срещнем след 10 години

Ъм, не, няма, но това е окей. Малко класове са толкова задружни, че да си правят редовни сбирки и да поддържат контакти в останалото време. Излишно е лицемерието на бала, когато с насълзени очи сте се хванали за ръце, пеейки песни от младостта на вашите. Ще се срещнете, когато и ако искате по всяко едно време, и ще имате много по-вълнуващи истории за разказване, отколкото досега.

Цялото това вайкане е безсмислено, защото най-хубавото винаги тепърва предстои...

Графикът обикновено е един и същ – наяждане, напиване и секс. Е да, ама не. Научно е доказано, че тези три неща почти никога не вървят в комбинация. ВИЖ HOW YOU THINK IT IS... HOW IT REALLY IS...НА АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ