СТРАСТИТЕ НАШИ

Човек без тях е клише. Подвластен на тях - мърша.

0 коментара Сподели:

Harper’s Bazaar Ukraine

Човек без страстите си е клише, човек подвластен на тях – мърша. Животът ни е колкото една седмица страст и всичко останало е нейната липса, а този, който разпределя грамажа й, си ти. Навън вали безобразно силно и цялата седмица се оказва хладна, въпреки че е предопределена за страсти.

На старобългарски страст означава страдание, което ме подсеща как силните страсти са придатък на (без)силните хора. Страданието не е нещо, от което можеш да избягаш, и върхът на безумието е да си поставиш за цел да унищожиш страстите си. Дори интелектът може да се приеме за страст, защото е съвкупност от най-ярките усети и умението не да ги потискаш, а да ги научиш да съдействат за щастието ти.

Човешките грешки и провал не са страстите, които са ни присъщи, а липсата на контрол върху тях.

Велико изкуство е да овладяваш пламъците си, защото иначе се превръщат в стихия, която завладява теб. Не съм религиозна, но вярвам, че каквито и да са хората, трябва да си имат своя съкровена вяра, която да пазят за себе си. Вярата е гостенка на вътрешния ни свят, който не трябва да остава празен.

Тя може да ни дари дълбока сила и по този начин да съхрани частици загадъчна свобода, която, подобно на жарещи въгленчета, разпалва огъня ни отново.  

Винаги съм разбирала по този начин страстта – като гориво, което те движи, за да раздвижваш всичко останало.

Тя е спътница, хванала под ръка стремежите ни, и от нас зависи дали ще ги движи с валсова стъпка, или ще им счупи крилете. От малко дете очаквах момента, когато палим свещите в края на Страстната седмица, защото си мислех как огънят в нас и на свещите ни не трябва да угасва. Бях убедена, че всеки друг се ориентира да ни открие по пламъка, който носим, и ако угаснем, оставаме загубени и обвити в тъмнина. Същото би се получило, ако съм жива факла, но тогава ще съм изгубена в изпелеляването на всичко, до което съм се докоснала.

Идеята ми е, че няма нищо по-опасно от страсти, които се изплъзват, и разумът започва да управлява твърде разпалено, да действа повече емоционално, отколкото рационално. Затова страстта е страдание, защото всяка грешна стъпка изкълчва предназначението й.

Нищо велико на света не е извършено без страст, което не я прави еднолицево положителна, защото както обичаш, сътворяваш и живееш страстно и с любов, така омразата може да се определи като страстта на губещия.

Огромен привърженик съм на това хората да вършат нещата в живота си със страст, но не и да очакват тя да ги води, защото страстта е като немирна приятелка, която, ако изчезне,  не трябва да те превръща в подвластен роб на липсата й. Бих казала, че най-адекватната взаимна употреба между страст-човек е, за да се създава изкуство, което немалко пъти е олицетворение на най-силните пориви на твореца.

Напоследък позволявам на страстите ми да ме съпровождат навсякъде, но често ми се сърдят, че им правя дисекция. След това ме разбират, защото я върша като превантивна мярка.

Познавам невинните й лица добре, лукавите пламъчета в очите, магнетичната походка, подобна на светкавица, когато поема път към някой друг, защото е свършила работата си тук, при мен. Знам, че трябва да се отдавам на страстите си, но да не им се продавам, защото цената е прекалено висока, а залъгването и унижението на разума, когато се опитвам да самооправдая действията си, е по-фалшиво от китайска стока.

Пазете страстния огън и себе си от него, но не забравяйте да го вземате при всички важни събития в живота с премерен грамаж, защото за цял живот си имаме не повече от седмица наведнъж.

ХВЪРЛИ ЕДИН ПОГЛЕД НА ТРИМА ЧУЖДЕНЦИ И ТЕХНИТЕ СТРАСТИ В ЖИВОТА!

 

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *