ВОЙНАТА НА ВСЕКИ СРЕЩУ ВСЕКИ

Човек не е просто пъзел от инстинкти

  • 23.03.2016
  • от Пам Велидис

Всеки път, когато има световен кризисен момент и започне разпалено обсъждане, се чувствам като по-тъмната овца, която забавя хода си. Нямам претенции да съм над стадото, понякога предпочитам да съм под него, но на всяка цена да не съм на равнището на дискусиите, които масово води, реакциите, които си позволява прибързано да изстреля. Не са ми по вкуса категоричните идеи, които започват да се проповядват,или пластмасовото избирателно състрадание, което прозира.

Защото думите са като зареден пистолет и те могат да убиват. Не само хора, а и отношения. Всеки път, когато изречеш нещо, участваш в руска рулетка, а в такава потенциално смъртоносна игра залогът е животът на играчите и може да доведе до необратими последици.

Сравнително често, когато гледам лицата на хората, се сещам за „естественото състояние“ на човека, което конкретно един философ определя като „хаотична война на всеки срещу всеки“. Той е виждал човека като машина, която съществува подвластна единствено на основния инстинкт даден от природата - самосъхранение. Животът обаче ме сблъска с такива хора, които ми доказват, че човек не е просто пъзел от инстинкти.

Такива хора главно имат нужда не просто да съществуват, а от признание на тяхната свобода и лични достойнства. Борят се за това всеки ден, за да си доказват дори на самите тях, че го заслужават. Гордея се, че подобни типажи могат в дебрите на нощта да ми сервират гениални фрази как:

„Хората просто трябва да се задоволяват с толкова свобода по отношение на останалите, колкото биха разрешили да им бъде прилагана по отношение на тях самите.“

Вместо да се мисли за същностите на възникнала криза, се появяват автоматизирани коне с капаци, които се заемат с тежкотоварна каруца на неаргументирани възгледи да обособят нескопосано отвъд всичко останало различието приятел-враг. Явно това носи покой, че посочвайки степен на съединение или разделение, асоциация/дисоциация, успешно ще определят точното стадо, към което принадлежат.

Чисто психологически врагът често е третиран и му се приписват всички отрицателни различия (като зъл, лош, грозен и прочее), но това не променя нищо в самостойността на подобни противоположности, а точно обратното. Съвсем ясно може да се осъзнае, че морално злото, естетически грозното, икономически вредното няма защо да бъдат схващани и като враг, защото морално доброто, естетически красивото, икономически полезното в дадена ситуация не превръщат някого автоматично в приятел.

Всичко лошо в света няма нуждата просто да бъде посочвано като такова, да се хаби заряд, за да е определяно като „враг“, защото това е ехото на страха, което буди в теб.

Според мен истината е в това, че насилието поражда насилие. Злото трябва да те мотивира да не бъдеш като него, а да го заличиш, като си негова противоположност.

В този момент, когато не търсиш истината, а само кого да плюеш безкрайно, за да излееш омерзението си срещу човечеството, „в диалога се поражда истината“ се превръща в мит. Настъпва антагонистичен цирк, който се изразява във всякакви допълнителни и осакатени придатъци – евтини тактики, конкуренция на дори лъжливи факти и интриги, които се приемат за качествени похвати съвсем необосновано.

Врагът напоследък дори в споровете в социалните мрежи, независимо какво се дискутира, никога не е конкурент или противник изобщо, а е група от хора, която противостои на друга група от хора. Удобно се забравя обаче, че врагът може да бъде както външен, така и вътрешен. Погледни в какво се превръщаш благодарение на това, което сочиш и чувстваш.

При такава погрешна тенденция думите и техните значения започват да се размиват, защото не се осъзнава кой директно трябва да бъде засегнат, победен, отречен или опроверган.

Чувствам се изгубена в тълпата от гледни точки, които мога да разбера, но не искам да проумея защо съществуват. Всяка следваща криза по-ясно показва колко нелепо се реагира. Имаш своята гледна точка и тя се превръща в единствената почва под краката ти, която те откъсва на парче айсберг със себеподобни, вледенен в истината, която вярваш, че е правилна, озлобен с унищожителна енергия срещу всяка друга позиция.

Моята позиция е Човекът. Част от нея понася своята смърт всеки ден, когато не виждам човешкото в хората.

ВИЖ ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНО КУЧЕ!